Рецепти за оптимизъм в трудни времена от авторите на „Призни”
Веселина Фотева
Изпратихме първия месец от 2021 г. сякаш малко между другото. Но годината със сигурност бе посрещната по необикновен в сравнение с предишни години начин. Много от нас нямаха търпение 2020 г. да си тръгне (всички знаем защо). За други пък смяната на календара по принцип не носи кой знае каква промяна. Независимо вие от кой тип сте, едно нещо е общовалидно – всички имаме нужда от нови начала и надежда, че животът ни ще става по-хубав.
Както вече знаете, ние в „Призни” сме заклети оптимисти (и мечтатели). Затова, типично за нас, се опитахме да погледнем ведро на нещата и да открием какво всъщност беше хубавото в тази странна и за мнозина трудна 2020 г. Нещо повече, дръзнахме да си представим бъдещето и да потърсим начини да направим 2021 г. по-добра за Северозападна България.
В следващите редове ще намерите размислите на някои от нашите най-талантливи пера – Нели, Лилия, Белла, Венко и Гавраил. Те отговарят на два въпроса: 1) Какво през 2020 г. ме запази оптимист и 2) Какво можем да направим през 2021 г., за да бъде Северозападна България едно по-хубаво място?
Да си призная честно, четейки техните отговори, ме побиха тръпки. Защото има битки, които водим заедно като общество, и има битки, в които всеки сам тихо воюва. Но истинската сила се крие в умението да виждаш малките победи дори когато ти се струва, че губиш. Да не спираш да вярваш, че светлинатав края на тунела е изход, да мислиш и правиш добро, да вдъхновяваш. Точно такива хора пишат за Призни и разказват неразказаните истории на Северозапада – хора, които измагьосват надежда.
Затова – не пропускайте да прочетете какво имат да ви кажат. 🙂
Какво през 2020 г. ме запази оптимист?
Нели Найденова
През тази предизвикателна година хората като че ли отсяха важното за тях – в професионален и личен план. Оптимист ме направи това, че разбрах, че човек може да е щастлив и с малко – малко пътуване, по-малко хора и контакти, но пък по-пълноценни и осъзнати, тук и сега – и без много планове в далечното бъдеще. Опитмист ме направи и това, че хората усетиха нуждата от промяна. Поне част от тях. Замислиха се, че са част от природата, а не отделна независима единица. Нея не можеш да контролираш и направляваш.
Лилия Христова
2020 г. беше много странна и това е най-мекото, което може да се каже за нея. Обстоятелствата ни накараха да видим, че всички живеем в различни реалности без да знаем, тъй като скоро не сме имали повод да видим това толкова ясно. Някои избраха да са депресирани жертви на обстоятелствата. Други обаче решиха да вземат максимума от ситуацията, колкото и наглед негативна да е тя. Тази година имахме възможността да потренираме адаптивност и да разберем какво е наистина важно за нас. Останахме затворени вкъщи, което чисто и просто ни остави сами със себе си и нямахме избор освен да погледнем навътре и да се заровим в собствените си… сещате се. 🙂
Е, истината повечето пъти е грозна и неприятна. Затова често избираме да затворим очите си за нея – докато не дойде времето тя да ни зашлеви шамар. Най-отрезвяващият, разбира се. Това беше за мен 2020 г. – година пълна с изпитания, трудни избори, намиране на решения и култивиране на качества, отлагани с години. В крайна сметка моето аз от декември 2020 г. в пъти повече ми харесва от моето аз от декември 2019 г.
Венко Добрев
Белла Антова
Аз за себе си потвърдих едно – огромната цел на тази година беше да оценим важните неща. Семейството, живата комуникация с хора, природата, изкуството и съпреживяването. Неизбежността на такава година е категорична. В историята на човешкото съществуване подобни периоди са повторяеми и нужни. За да се замислим за смисъла на живота, за да променим посоката на развитие и да пренаредим матрицата.
Оптимизмът не ме е оставял никога. Понякога просто се скриваше в тъмни ъгли. Пък и тук в нашия край уж всички са песимисти, а всъщност са особен тип философи. Клише е, че сме черногледи и бедни. Видинчани зърнат ли Дунав или Баба Вида сякаш връщат вярата си в живота. Разходката по дигата е ритуал, необходимост и бягство от проблемите. По време на пандемията Крайдунавският парк ни спаси. В Северозапада хуморът е издигнат в култ. Иронията ни е ген. Та кой наистина би могъл да изгуби оптимизъм само заради няколко месеца изолация? Ако веднъж си се любувал на залез, откривал си безлюдни плажове, плакъл си с приятели, танцувал си сякаш никой не гледа, влюбвал си се… няма как да изгубиш оптимизъм.
Моята лична година не беше толкова опустошителна. Преживях една загуба, която ми напомни, че смъртта е само част от вселенския цикъл. Негодувах, че пропускам фестивали, концерти и пътешествия, но пък открих вълнуващи хора и нови работни хоризонти. Тук във Видин! И те за пореден път ми затвърдиха вярата в светлото бъдеще. Талантът, креативността и ерудицията могат да спасят всяка общност.
Гавраил Гавраилов
Годината беше ужасно странна. В личен план аз на два пъти смених работата си. Това в нормална година би изглеждало странно, но в тази луда ситуация всичко се променяше понякога в рамките на един конкретен ден. Запазих оптимизъм заради няколко лични причини – синовете ми растяха без да се интересуват от COVID-19, жена ми записа да учи финанси като редовен студент първи курс, а аз самия успях да завърша успешно докторската си степен по социология.
Понеже годината глътна всички платени отпуски още през пролетта, успях да открадна една седмица през лятото, която инвестирахме във ваканция в Чипровци. Там затвърдих оптимизима си след срещите ни с две забележителни личности. Директорът на историческия музей в града Анита Комитска си е истинско ходещо вдъхновение, а усмивката на младежа производител на крафт бира Цветелин Стефанов е зареждаща отвсякъде. И в края на въпросната отпускарска седмица брат ми се ожени след два неуспешни преди това опита заради карантини и забрани през годината. А сега сме в очакване на ново попълнение в семейството.
Как може Северозападна България да стане (още) по-хубаво място през 2021 г.?
Нели Найденова
Можем да работим повече заедно, като общност. Благодарение на Призни през последната година открих изключително много активни, интересни хора, които могат да са двигателят на Северозапада и неговата надежда за пълноценна и пълнокръвна промяна. Иска ми се тези хора да се свържат, да изградят една мрежа, да започнат да гледат в една посока. Само с общи усилия ще може да видим Северозапада такъв, какъвто искаме да го видим. С млади и мислещи хора, които създават новия облик и имидж на Северозапада.
Лилия Христова
Лесното не изгражда характера и личността, без изпитания няма растеж. Затова, колкото и странно да звучи, съм благодарна, че 2020 г. беше точно такава, каквато беше. Истината е, че всичко хубаво се корени в ежедневното полагане на усилия за по-добро утре. Затова – бачкайте здраво и се обградете с хора, които следват мечтите си, и взаимно се вдъхновявайте, за да може средата ви да се превърне в едно по-красиво място.
Венко Добрев
Можем да вярваме, че Северозападът ще стане по-хубаво място, да работим за това и да заразяваме другите с нашия ентусиазъм. Наскоро писах за това как можем да създаваме повече добри хора. Вярвам, че трябва да се следва този модел – да говорим за добро, да показваме добро и най-вече – да правим добро.
Белла Антова
Знам, че ще продължавам да работя още по-усилено за града, който обожавам. Да търся вдъхновяващите млади хора, да разказвам градските истории, да ангажирам живеещите извън Видин с неговите проблеми и каузи. Защото през новата година само оптимизмът ще продължава да ни спасява. Желанието да се срещаме на красиви места, да организираме шарени събития, да общуваме, да слушаме още и още музика, да се гордеем със спецификата на района, в който сме родени. 2021 г. ще е хедонизъм, любов, осъзнатост и творчество. Такава, каквато ни обещава предстоящата ера на Водолея. Дерзайте!
Гавраил Гавраилов
В личен план мога да помагам във вълнуващия процес на връщане от градовете към селата след кризата с Ковид. Къде с някой съвет, къде с насока или препоръка, но процесът вече започна и няма как да бъде спрян. За Северозапада всеки нов човек сега е богатство, за да се спре с обезлюдяването. Иначе всички дунавски градове са хубаво място за живеене, но стават и за урбекс туризъм. Аз си пожелавам наистина новата година да бъде преломна и за нагласите на местните хора – да погледнат с по-ведър поглед към възможностите, които региона дава. Сега е моментът да се почне нещо ново и да се привличат капитали и инвестиции. Надявам се кризата с ковид да приключи в рамките на 2021 г.!
