Родената в Северозапада първа българска киноактриса – Мара Нонинска
Лилия Христова
Родената в Северозападна България Мара Нонинска е първата българска киноактриса и в редовете по-долу ще ви запознаем с нейната история. Тя идва на бял свят на 13 декември 1883 г. в село Борован и известна и с псевдонима Мара Липина заради участието и в първия български филм „Българан е галант“.
Като малка в училище тя изпъква с отличен успех и артистични умения, които показва на сцената на читалището в Борован, но към онзи момент никой дори и не предполага, че след време тя може да бъде професионална актриса.
Мара се премества да учи във Враца, а след като завършва 10-и гимназиален клас, хазайката ѝ Гинка Менканджиева решава да се премести да живее в родния Велико Търново и ѝ предлага да замине с нея. Момичето приема и завършва гимназия в старата българска столица, като там преминава през социалистически кръжоци, ръководени от Вела Благоева. Искрата на тези изключително модни по онова време социалистически идеи до такава степен я запалва, че когато се връща в Борован като учителка в основното училище, разпространява идеите сред своите колеги и от съседните села.
Наред с това Мара Нонинска се захваща и с театрална дейност. Събира около себе си ентусиазирани самодейци и след няколко репетиции през зимата на 1906 г. участва в представлението „Нора“ от Ибсен, в което младата актриса изпълнява главната роля. След успеха на постановката самодейната трупа я представя и в Белослатинска околия, за да я видят повече хора. Окуражени от приемствеността, артистите подготвят и пиесата – „Многострадалната Геновева“.
Скоро след това заради социалистическата си дейност Мара Нонинска е изпратена да бъде учителка в село Девене, където остава само една година, след което заминава да търси работа в София. Така случайно среща актрисата Роза Попова, с която са учили в Търновската гимназия. Приема веднага предложението ѝ да отиде на нейното място в Пловдивския театър, което е освободила с идването и на щат в Народния театър. Там, започвайки работа, се запознава с бъдещия си съпруг Георги Миятев, който е директор на театъра в Пловдив. Така започва техният продуктивен семеен и творчески път.
Досегът ѝ с киното идва благодарение на известната за времето актриса Адриана Будевска. През 1910 г. тя я препоръчва на режисьора Васил Гендов, който замисля да направи първия български филм „Българан е галант“, но никоя от неговите познати в Народния театър не се съгласява да участва, за да не „подбие“ реномето си на драматична актриса. Добре е да отбележим, че към онзи момент на киното се гледало като на „низко“ изкуство. Мара обаче се съгласява и така на 16 май 1910 г. започва процесът по заснемането на бъдещия игрален филм „Българан е галант“. Тя изпълнява ролята на младата дама под псевдонима Липина.
Снимките продължават около три седмици, като през цялото време към тях се сипят хули и ругатни от минувачи, които стават свидетели на процеса, но актьорите издържат докрай на обидите. Целият екип е възхитен от Мара Миятева, която вижда, че киното е изкуство с бъдеще.
Премиерата на филма се осъществява на 13 януари 1915 г. Той е черно-бял, ням, комедия и трае само 15 мин., но слага началото на българското кино.
Сюжетът:
Филмът показва историята на елегантния и обичащ приключенията Българан, който среща на улицата млада дама и започва да я ухажва. Тя решава да даде своеобразен урок на натрапника и му предлага да я придружи до пазара. Изиграва ухажора си, преструвайки се, че не носи пари и го моли да ѝ даде назаем, а той се съгласява. Тя води Българан в луксозно заведение и за негова сметка поръчва скъпи храни и напитки. После натоварва кавалера с пакетите и го повежда към дома си. По пътя жената среща своя съпруг и му предлага да извикат файтон и да освободят „носача“. Двамата потеглят към дома си пред смаяния Българан, който получава дребна монета за извършената услуга.
Впоследствие Миятева не присъства на премиерата, най-вероятно заради хулите, които получава и от театралното общество. Смята се, че филмът е загубен и са останали едва 1-2 кадъра от него. Участието на Мара в „Българан е галант“ и създава толкова много неприятности, че е принудена да напусне Пловдив. Постъпва с конкурс в Народния театър, където е назначена на щат и играе до 1919 г. Играе в пиеси като „Хамлет“, „Ревизор“ и „Вампир“ и скоро става любимка и на софийската публиката. Междувременно се снима в още един филм – „Баронът” на режисьора Кеворк Куюмджиян, където играе ролята на Милионерката.
През 1919 г. Мара Миятева заминава за Рим, където две години учи сценично майсторство. Тя се връща в България в края на 1921 г. и се включва в трупата на работническия театър „Ренесанс“. От 1923 г. отново е в състава на Народния театър и участва в в „Химн на нищетата“ и „Клубът на ергените“. На 25-и декември 1926 г., първата българска киноактриса умира на 42-годишна възраст в разцвета на своята кариера.
