В триъгълника на вярата: сърцатата джамия на Осман Пазвантоглу
Антонина Лозанова
Видин – градът до реката. Място, което пази в себе си многовековна история и безброй легенди. В дълбоката зеленина на Крайдунавския парк високо се издига последната запазена джамия по тези земи – тази на Осман Пазвантоглу. След повече от 200 години съществуване историите за нетипичния стилизиран връх и самата личност на Пазвантоглу не притихват. Именно поради тази причина това ще е и нашата първа спирка от обиколката на т. нар. „триъгълник на вярата“ във Видин.
В един следобеден ден се срещам с г-жа Маргарита Радулова – уредник история на българските земи XV-XIX в. в Регионален исторически музей – Видин. Нашият разговор започва с обяснението как и защо се случва така, че джамията, митрополията и синагогата във Видин се намират недалеч една от друга, а погледнати от небето формират и същински триъгълник.
Причината е следната: Видин е доста стар град. Не за всички е известно, но той възниква още през първия век от нашата ера върху старо келтско селище. Самият град е основан от римляните през първи век, но може би още от тогава в него е имало и еврейски общности. По-късно през Първата българска държава става и център на комитат. През Втората българска държава дори е и център на феодално владение, както знаем е и столица на царство, а като такова през втората половина на XIV в. то пада под османска власт. „Баба Вида“ е единствената средновековна крепост, която не е разрушена по време на нашествието на османските орди по нашите земи, но видът ѝ днес е такъв, какъвто са ѝ го придали турците по време на владеенето на града.
През всичкото това време, въпреки че е имало някакво надмощие на определена власт, всички тези етноси – българите; османците, дошли тук като завоеватели; и евреите, които също са били заварени тук, са съществували мирно и животът си е вървял. Можем да приемем, че това се онагледява и с тази близост на храмове, които са изградени и се пазят и до ден днешен на нашата територия.
Има много повече какво да се каже за джамията на Осман Пазвантоглу извън романтичните легенди за стилизирания връх на минарето, който е под формата на обърнато сърце (пика). Самата джамия е построена в началото на XIX в. Тя е посветена на баща му Йомер, а библиотеката, която се намира в двора на джамията, е в памет не неговата майка. В двора на митрополитския комплекс, който се намира отсреща, е и вкопаната в земята църква „Св. Панталеймон“ от XVII в.
Г-жа Маргарита Радулова ми разказва още, че при освобождението ни от османска власт Феликс Каниц преброява 32 броя джамии, които са съществували и са действали във Видин тогава. Още по време на освободителната война част от тях са били разрушени, но джамията на Осман Пазвантоглу с неговата библиотека са останали, а буквално през пътя е построен и Митрополитския комплекс и храмът „Св. Николай“.
Малко по-нататък в посока „Баба Вида“ е и еврейската синагога. Тя е построена на мястото на стара синагога, която е съществувала в този район, защото това е било мястото, където се е намирала еврейската махала. При построяването ѝ е втора по големина след софийската, но била първа по красота и блясък.
В двора на джамията е и библиотеката, в която е имало над 2000 тома. По онова време книгите са били твърде скъпи, което говори, че Пазвантоглу е имал доста големи богатства и възможности. Това, че е до джамия не значи, че тя е била само с духовно съдържание, много от томовете са били със светско такова – от медицината, строителството и вероятно от още много различни сфери, които няма как да знаем, защото още след Освобождението голяма част от тях са предадени на турските власти и в Националната библиотека е останало твърде малко.
Но кой всъщност е Осман Пазвантоглу? И защо неговата джамия е единствената в света, която на върха си няма полумесец?
Когато говорим за Пазвантоглу никога няма да е достатъчно това, което ще кажем за него – предупреждава ме г-жа Маргарита Радулова. От нея разбирам, че това е така, защото освен документалния материал, който съществува за този видински владетел, легендите и преданията, които са останали в българското и мюсюлманското население, също са многобройни. Интересно е това, че той дори е знаел български език. Фактът, че е бил еничар и че е знаел български говори, че неговият произход е от Балканите – той не е пришълец, а трето поколение човек, който е роден и израснал във Видин. Осман Пазвантоглу управлява самостоятелно областта около Видин от 1795 до смъртта си през 1807 г.
Живеейки тук, по негово време повечето от еничарите притежавали земи и материални състояния. В този период султанът вече нямал чак толкова голямо значение за тях, колкото собственото им благополучие – те започнали да присвояват за себе си земи и да се бунтуват.
Именно затова Пазвантоглу е запомнен като бунтовник, който досущ като баща си се опитвал да се отцепи от централната власт в Цариград. Те са правили всичките тези свои набези и върху населението, подготвяли са бунт на еничарите срещу султана, който е бил на приливи и отливи – ту успешен, ту неуспешен. Като реакция на султана по време на потушаване на такъв бунт баща му бил обезглавен. Самият Осман Пазвантоглу също бил заплашен, но успял да избяга в Белград, а след това според някои източници дори стигнал до Франция и там се образовал.
Съществуват редица легенди, които разказват за това как докато е владетел на града Пазвантоглу приема при себе си хората, които идват, за да му се оплакват и да се жалят. Но за него могат да се кажат както хубави, така и лоши неща. Знае се и е документирано, че в края на живота му в прилив на ярост и гняв от предателство той събрал всички християнски първенци на града в църквата „Св. Петка“ и ги изклал.
По негово време е построена и Кръстатата казарма. А защо точно кръстата? Една легенда разказва, че Пазвантоглу по начало се отнасял пренебрежително към християнската религия – горял църковни книги и утвар. Веднъж на един пир се наметнал с църковна плащеница и веднага му прилошало. Щом се свестил решил да „изкупи“ греха като построи казарма във формата на кръст.
В моя разговор с г-жа Маргарита Радулова най-накрая стигаме до така известното минаре. За него съществуват редица легенди, като най-разпространената е тази, че обърнатото сърце символизира любовта на Пазвантголу към християнка, но няма как теорията да бъде доказана. Сама по себе си пиката е мюсюлмански символ, който присъства в редица надгробни паметници като напомняне –„помни, че си смъртен“. Фактът, че Осман Пазвантоглу го слага на минарето на джамията и на библиотеката, може да бъде разглеждан като едно желание да се отличи от султана.
Осман Пазвантоглу умира през 1807 г. гробът на видинския владетел се намира извън свещената територия, за каквато се смятала тогава Калето, тъй като бил обявен за неверник. Погребан е в малкото гробище при джамията „Мустафа Паша“ в собствената си махала.
В пределите на днешния град е построен блок, но гробът не е преместен или поруган по някакъв начин, той все още стои там и до ден днешен, около него дори има малка ограда. Интересното е, че той е ориентиран на изток-запад – така, както се полагат мъртвите в християнството, което също поражда въпроси.
Мразен и обичан – такъв остава и до днес Пазвантоглу. Предадох ви моя разговор с г-жа Маргарита Радулова, за да можете следващия път щом посетите Видин и когато минете покрай джамията на Осман Пазвантоглу да видите повече от едно минаре и в ума ви да изплува нещо повече от просто една легенда.
Признете тук в краткия документален филм за „Сърцатата“ джамия на Осман Пазвантоглу, създаден от Антонина Лозанова.
