За Мито Орозов и паметта ни за великите личности на България

За Мито Орозов и паметта ни за великите личности на България

Ако един народ не съхранява паметта за великите си личности, които са променили живота на сънародниците си и са допринесли за икономически и духовен растеж, то той губи почвата под краката си…

Живяла съм в чужбина известно време в страна, която няма кой знае какви исторически герои, но в учебниците постоянно се дава за пример силни личности, които са променили света, създали са нещо значимо и са подобрили живота на сънародниците си. Четейки за тях, всички някак свикват с мисълта, че и те могат да успеят там, където са се родили.

Как мислите се заражда „американската мечта”? Тя се заражда и захранва с вярата на хората, много от които в последствие са я осъществили и са давани за пример на другите.

Дава се гласност на делото на тези личности и се разказва тяхната история при всеки удобен случай. Техните имена са в учебниците по история. Техният труд е съхранен, а животът им е пример на останалите.

В нашата история се разказва за нашите велики царе, за нашите борци за свобода, за техните подвизи, но като че ли никой не знае и не чете за хората, които са допринесли за истински икономически растеж. За онези, които със своите творчески дух и изобретателност са помогнали на своята общност и са създали индустрия, с която хората да се гордеят. За жалост тези личности ги грози опасност съвсем скоро да бъдат напълно забравени от идните поколения… Това са хора, които не присъстват в учебниците, но са направили много за народа си.

Нека да направим един експеримент. Нека си припомним или пък тепърва да научим за една велика личност на България – Мито Орозов. Роден през 1859 г. във Враца, той е основоположник на коларството у нас. Родителите му са възрастни вдовец и вдовица – създали ново семейство. Напуска училище още втори клас и на 17 години, Мито е принуден да започне да работи, за да изхранва майка си и сестра си, след като баща му умира. Става чирак на железаря хаджи Ангел Йоцов, който е и касиер на местната тайна революционна организация. Разбира се, като чирак Мито също бива въвлечен в дейността на организацията и става нейн куриер.

След Освобождението, когато Мито е на 19 години, той става занаятчия-железар и започва да изработва интересни сувенири за руските войници. Будният му ум го кара да търси още знание и така той продължава да се самообразова, като чете постоянно книги и преписва интересни пасажи и идеи от тях. Този навик той запазва през целия си живот. Макар и напуснал училище рано, той догонва знанията на своите връстници и дори ги надминава. Включва се в различни обществени дружества, като дружеството „Успех”, на което става касиер.

Няколко години след като участва в дружества и работи като железар, той се сприятелява с Исая Тошов – дърводелец и двамата сключват съдружие през 1883 г. Започват да изработват конски каруци с железен обков и оси, а също така и товарни коли. Работата бързо се увеличава, а Мито и Исая имат много поръчки. Под напрежението на работата Тошов се отказва от съдружието и през 1887 г. Мито продължава дейността самостоятелно като работилницата му вече имала отделения за дърводелство, железарство и бояджийство, включително и склад за готовите коли.

След освобождението не е имало производство на качествени коли в страната, които да отговорят на нуждите по това време и Орозов вижда възможност да предостави различни видове модерни коли и файтони.

Той назначава сърбина Йован като дърводелец и унгареца Едуард като майстор тапицер и бояджия. С помоща на техните умения и знания, той успява да създаде производство на коли в рамките на няколко години и през 1892 г., когато се организира първото българско промишлено изложение в Пловдив, неговите модели получават златен и сребърен медал.

През 1893 г. Орозов закупува общинско място на края на града и построява производствена сграда, която включва четири помещения: железарско, дърводелско, тапицерско и бояджийско, включително и два склада за горивни материали, склад за готовите коли и варилня, която ускорявала процеса по изсъхването.

Алеко Константинов посещава Враца през 1897 г. и виждайки фабриката на Орозов, възкликва „Я си снеми калпака, приятелю, поклони се на г-на Орозова и пожелай да се народят в България повече такива труженици!”

Интересен факт е, че самият Хенри Форд нарича Орозов „личност от европейски мащаб” и дори му предлага да изработва купетата за неговите коли, но Орозов отказва, защото смята, че чуждестранните инвестиции не носят изгода.

Освен това, той е първият български работодател, който въвежда 9-часовия работен ден, тъй като смята, че преумореният работник не е от полза.

През 1905 г. Мито Орозов закупува и съседния парцел до двора на своята фабрика, като изкопава в него кладенец с 30 м дълбочина, който служи за захранване на града с вода.

Фабриката му е активна и създава множество модели коли цели 30 години – до 1923 г., когато е унищожена от експлозия, при която загива и самият и създател.

Днес във Враца има булевард с името Мито Орозов, а паметната му плоча поставена от неговите внуци стои на вилата му във Веселец.

Ако забравим своите значими личности, не черпим знание и пример от техния живот и начина, по който са работели, и живели, градовете ни ще стават все по-безлюдни. В другите страни сякаш изконно знаят, че един бизнес се гради с идея, знания, труд, но и много вяра, любов и почтеност. Има корелация между всички тези компоненти, когато говорим за формула на успеха. Вярата и любовта аз лично свързвам с паметта…

Така е и с нашата памет за великите ни личности от миналото на България. Забравим ли ги, жалко за нас! Без тяхната история и без техния пример, губим връзката си с онези, чийто живот вдъхновява и ни подтиква да се развиваме и да успяваме също като тях или дори повече и то в собствената си страна – в родното си място.

Днес, вместо да надградим историята си и да надскочим делата на онези преди нас, ние унищожаваме, забравяме и напускаме… А може и да не бъде така, ако само повярваме.

Относно автора

Ева Иванова

Копирайтър, сценарист и автор на детски пиеси.

Прочетете и другите материали на автора тук