Таня Василева: Едно дете на Монтана за децата на Монтана
Нели Найденова
Днес ще ви срещнем с една изключително дейна, цветна и вдъхновяваща личност – Таня Василева. Тя е художник, учител по изобразително изкуство на малки и големи, доброволец, организатор на ,,ТЯ в Монтана“ и ,,Рисуване и вино“.
Защо избра учителската професия и работата с деца?
Да бъда учител е детската ми мечта. И то не просто учител, а учител по изобразително изкуство. Гледам на себе си като човек, осъществилил мечтите си. Винаги съм вървяла и следвала този път.
Какво мислиш за младите хора, с които работиш и обучаваш? Преобладаващо е мнението, че те не се интересуват от нищо, не са активни и мотивирани? Споделяш ли това мнение?
Това е мнение на хора, които не работят и нямат досег с деца и младежи. Аз виждам нещата по друг начин. Не мисля, че образованието в България не се развива, а учениците не се интересуват от нищо. Напротив. Гледам положително и смятам, че интересът на децата до голяма степен зависи от подхода на преподавателя. В днешно времe учителят има съвсем различна роля за израстването на децата. Сега ние учителите имаме свобода да правим много повече за тях, за да могат да следват нашия и добрия пример. Образователната ни системата позволява да съхраним традициите в съзнанието на децата, но и да сме новатори и да ги водим напред.
На какво учиш децата? Какво е най-важното умение и качество, което трябва да се придобие в училище?
За мен най-важното е децата да се развиват, употребявайки култура. Възпитавам ги още да преследват целите, мечтите си и да имат връзка с общността, в която се намират. Начинът ми на работа и целите доста се различават в зависимост от мястото на преподаване. Учител съм от години в 4. ОУ „Иван Вазов“.
Там моята цел е децата никога да не казват: „Не, няма да успея” или „Няма да се справя”.
Учениците често подхождат със съмнение към собствените си възможности. Затова и голяма част от енергията си отдавам, за да им вдъхна кураж и вяра, защото в училище те живеят. Уча ги още, че успеха не е в изпълнението на задачата а в това, че въобще имаш кураж да я започнеш. Мисията ми в Студиото „Рениарт” е малко по-различна, защото там децата са събрани по интереси. Продължавам дейността и делото на Учителя си! В студиото те следват човека, който ги води. Там ги свързвам с хората, в които живее културата и създават изкуство. Хората, отдадени на изкуство в нашето общество, са дали много за самия град и има нужда те да бъдат във фокус и да черпим знания от тях. Пленерите, изявите и популяризирането на дейността в студио ,,Рениарт“ са част от една голяма мисия, а тя е децата на Монтана да са част от духовния живот, да се развиват и да чувстват своята принадлежност.
Какво за теб е Северозапада? Защо реши да се върнеш, развиваш и преподаваш тук, в Монтана?
Аз съм дете на Монтана, тук съм родена, тук израснах, тук се развивам. Moята цел при работата с деца е да виждат в мен личен пример, защото те също са деца на Монтана. Студио ,,Рениарт“ ме изгради и даде пътя и хляба. След няколко години в Благоевград, където учих и преподавах, се завърнах отново в града. Като всяко начало беше трудно, но аз съм оптимист по природа. В лицето на стойностни хора срещнах подкрепа и насоки за работа, членство в групата на дружеството на художниците ,,Тенец“. Рени Петрова ме съветваше в трудните моменти да гледам философски на всичко, което ми се случва. Веднъж в лятното училище по рисуване, което създадох и провеждах известно време в РБ ,,Гео Милев“-Монтана попаднах на един албум на художника Георги Павлов – Павлето. На първата страница беше изписано следното: „Чудото на света – за мен това са хората”. Този цитат се превърна в мотото, което ме води. И наистина хората, които срещаме по пътя си са тези, които ни изграждат като личности и ни дават много. А в този край хората са изключително борбени и дълбоки. Ако за някои Северозапада е най-бедния регион, то за мен е най-богатото място. Имаме и страхотна и запазена природа. За мен колкото по-диво е едно място, толкова по-красиво е то.
Хората, които живеят тук заслужават голямо уважение, защото в големия град е лесно, но в малкия град човек дава повече, сблъсква се с повече трудности и става по-борбен.
Моята мотивацията и стимул е да показвам на децата смисъла да създават изкуство и да ценят хората, които го създават и пазят. Този край заслужава много и имам идеи, които искам да осъществя тук!
Поговорихме за малките творци. Нека сега поговорим и за по-големите. Как реши да се включиш в “Wine and Аrt” формата и събитията, които се провеждат с твое активно участие в Монтана?
В “Wine and Аrt” се включих по покана на The Hub. Moeто условие беше към събитието да се подхожда сериозно и професионално, защото залагам името и репутацията си.
Как гледаш на този формат и този вид събития? Това ли е начина хората да се доближат повече до изкуството? Като изкуството и правенето му стане по-лесно и достъпно?
Наистина съм изненадана, че този формат събира толкова различни хора. Това помага на изкуството да бъде по-близо и достъпно, което е добре. Повечето участници идват неуверени, защото смятат, че подобни събития са за хора с повече опит и познания в областта на изкуството. Това не е така. Опит не е необходим, иска се желание, а аз им показвам всяка една стъпка. Разбира се има и творчески процес. В даден момент им давам свобода да импровизират и да са по-самостоятелни. Много внимателно подбирам и картините, които гостите на събитието ще рисуват. Мога да се похваля, че постепенно групата нарастна. От 10 човека станаха 15, а на последните събития идват и по 20 души. В началото смятах, че този допълнителен ангажимент ще ме уморява, но всъщност тези срещите ми дават толкова много емоции, че трудно заспивам след целия прилив на енергия. Всъщност от години се боря хората да влязат в галерия, да са близки с изкуството и това може би е стъпка в тази посока.
Друга инициатива, в която участваш е инициативата “Тя в Монтана”. Защо е необходима силна женска общност в града и с какво наличието на такава може да допринесе за развитието му?
Фондация Екатерина Каравелова подкрепя жени на различна възраст, с различни истории и интереси. Целта на инициативата “Тя в Монтана” е да ги събере, да събере техните преживявания, да покаже успехите и постиженията им. Има много хора, които правят много за града, но те не са свързани. Това ме провокира да се включа в инициативата като доброволец. Приех го като една възможност да покажа на младите момичета, че имат и могат да намерят и тук своето място. Исках да им покажа , че и тук могат да срещнат интересни хора и да намерят своя път. Не всичко е навън. Точно този формат трябва да покаже, че в Монтана има много силни и активни личности. Това е моята лична мотивация. Много е важно да се ценят хората, да се показва работата им и да се засвидетлства уважението към дейността им. Интересното според мен на формата е, че самата публика номинират следващите гости. Посетителите на „Тя в Монтана” сами споделят своята необходимост, т. е кои са хората, които си заслужава да се покажат и чуят. Това за мен е много ценно.
За пръв път тази година се проведе за пръв път “Нощ на литературата” в Монтана. Защо реши да се включиш? Какво е общото между рисуването и литературата?
Приех поканата от Нели Василева и бях изключително щастлива да се включа. Смятам, че литературата е едно вдъхновение. Това е изкуство и литературата и рисуването са много близки и свързани. Доста хора рисуват по текстове. И отново – идеята беше да покажем на младите хора в града още едно ново нещо. Много хора ме следват заради работата ми с млади и по-възрасти хора. Всячески се опитвам да ангажирам и малки и големи, за да може с моето и чуждото творчеството да допринасям за културното и личностното развитието на хората. Това е един вид провокация към младите и пореден опит да ги накарам да присъстват на такива места и събития като Нощ на литературата. За моя радост много млади хора и деца се включиха. Имаше голям интерес, дойдоха гимназисти, което за мен е много важно. Трябва да отбележа, че текстовете бяха изключително добре подбрани и според мен много силни.
Как ти лично оценяваш културната среда на Монтана и региона?
За мен не само в Монтана, но и на други места в Северозапада се случват страхотни неща. От връщането си в Монтана присъствах на откриването на много и добри изложби. Трябва да се отбележи, че в града се открива изложба два пъти месечно. Това е нещо, с което много малко градове могат да се похвалят. Организират се невероятни концерти, които привличат хора от цялата страна. Монтана има културен календар, който е осеян с разнообразни културни събития. За съжаление все повече млади хора и хора на средна възраст се застояват вкъщи. Събития и възможности за култура има, но трудното е да накараш човека да излезе и да се наслади.
Има една уседналост, срещу която се боря.
Трябва да спомена и откриването Ателие 11.11. в Берковица, защото това е изключително голямо събитие. Не мога да не отбележа, че това пространство се откри с изложбата „Хора и Хора” в най-трудното време в годината и в най-трудния момент. За мен това е позитивен сигнал.
Има ли нещо, което лично на теб ти липсва в Монтана? Какво искаш да видиш?
Бих искала да видя във обществения фокус хора, които са градили и градят култура и изкуство, за мен те променят и създават облика. Искам да се говори за тях и за труда им положително, да се популяризира работата им. Бих искала още Монтана да продължи да отстоява своите културни средища като библиотека и галерия. Има какво още да се желае, за да се промени културния и обществен облик на града още в по-положителна насока.
