Лаленце се люлее, Лазаре, на зелено ливаде…
Моника Тинчева
„Отвъд бели Дунав
хоро играеше;
ред малките моми
и ред големите;
с пъстри поли
и жълти чехли.“
(Народна песен)
Лазаруването е обичай, който е пропътувал чак от древността и се уважава и пресъздава и в наши дни. Той е просъществувал през хилядолетията и е предаван от майка на дъщеря, от баба на внучка, като неписана пътека, по която върви всяко момиче по пътя на съзряването си. Корените му са славянски и са свързани с култа към нарастващото слънце по това време на годината.
Този пролетен празник се отбелязва винаги в съботата на шестата седмица от Великия пост и осем дни преди Великден. В унисон с традициите, Лазаровден се свързва и с началото на работата на полетата и пасбищата.
Обичаят е неотменна част от Великденския празничен цикъл, който не само определя прехода от един сезон в друг, но и преминаването от смърт към живот. Образно казано, след застоя в зимния период, разлистването на растенията и събуждането на природата подготвя света за посрещането на новите дарове на земята.
Празникът се отбелязва и в чест на Свети Лазар и неговото възкресяване от Исус Христос. Библейското име Лазар означава „Божия помощ“. Според народните вярвания християнското възкресение се отъждествява с възраждането на природата за нов живот. Всичко това може да се види в обичаите на Лазаровден.
Самият преход в жизнения цикъл на момите пък се отбелязва с обичая лазаруване. Това е бил много значим момент в живота им, защото е бележел тънката граница от детството към моминството. Това бил официален начин да се заяви, че девойките са готови за годеж и женитба. Вярвало се е, че мома, която не е била лазарка, не може да се омъжи. Готовността на момичетата да се задомят се е показвала с дискретни елементи, характерни за булчинското облекло и украшения, вплетени в лазарската носия. Интересно е да се отбележи, че празничните одежди обикновено са подготвяни от бъдещите лазарици в продължение на цяла година. Те са влагали огромно старание и труд в изработката на празничната носия. Това е бил техния начин да заявят себе си и да се покажат пред своята общност. Шевиците по дрехата са претворявали пъстротата на пролетните цветя, а накитите са били гиздави като градина.
Момичетата, на които предстояло да бъдат лазарки, се събирали още преди Великденските пости, за да започнат с разучаването на песните, които ще пеят. Те имат песни както за всеки член на семейството, така и за членовете на обществото. С думите, които вплитат в песента, те благославят за здраве, щастие, благополучие и една добра година. Лазарките получавали дарове от стопанина на дома – обикновено яйца, плодове и монети. Подаряването на яйца се възприема като олицетворение на Възкресението. Символично е застъпено вярването, че по този начин се пожелава дълъг живот и здраве на девойките.
Всеки дом, в който са пристъпили лазарките и са изпълнили своите песни и пожелания, се счита за благословен. Когато лазарската група направи обиколка на всички къщи, тогава се връща там, откъдето е тръгнала. На това място те изпълняват още една песен и извиват лазарско хоро.
Лазаруването се отбелязва по различен начин в различните части на България. Например лазарките в Западна България се разделят според своята възраст – има както по-малки момичета, така и по-големи моми във възраст за женене. По-малките момичета повтарят ритуалите на по-големите девойки и като цяло имат подражателен характер.
Лазарките се разделят на групи и както коледарите посещават всички къщи в селището. Има връзка между коледарите и лазарките, тъй като и в двата случая тези обичаи са тясно свързани с представянето и заявяването на момите и момците в общността.
На Лазаровден лазариците берат цветя, които по-късно ще сплетат на венци за следващия празник Цветница и ще използват в обичая наречен „кумичене“.
На Лазаровден се замесва обреден хляб в духа на празника. Момите пък правят кукли от тесто, които имат своята роля в „кумиченето“. Характерни са ястията с лапад, спанак, коприва и киселец. На някои места се приготвят и т.нар. „лопушници“, които представляват баници с различни зелени плънки, които олицетворяват сезона и щедростта на природата. Разрешена е консумацията на риба и рибни ястия.
Един от най-красивите и съкровени пролетни празници се е запазил през вековете и е дошъл при нас със същия заряд, с който е приветствал пролетта, младостта и живота преди много години. И днес някъде, където традицията се пази, цветните венчета украсяват моминските глави, пеят се песни, благославят се нивите и кошерите и се пази вярата във възродителната сила на природата.
