Надя Захариева: Хората сякаш преоткриха България, а красотата на Северозапада е поразителна!

Надя Захариева: Хората сякаш преоткриха България, а красотата на Северозапада е поразителна!

Надя Захариева има 17-годишен опит в инвестициите и банкирането. Била е мениджър инвестиции в програмата за финансиране на хотели в Българо-американска кредитна банка, а преди това в Българо-американски инвестиционен фонд. В продължение на 10 години е оглавявала програмата „Култура и изкуство” във Фондация „Америка за България“, а от две години е програмен директор на „Бизнес, предприемачество и технологии“ във фондацията. Участвала е в екипа, който създава първият детски научен център в България – „Музейко”. Автор е на „Чудо“ – книга с кратки разкази, издадена от „Колибри“ през 2016 г. Има и блог за пътешествия.

Кажете ни каква е вашата връзка със Северозапада на България?

Баба ми по майчина линия е от Чупрене.  Имам роднини в Белоградчик.  Отраснала съм с нейните разкази, като приказка безкрай – за селото, горите, трудния живот. Родила се е недоносена и са я слагали на топло в пещта, след като са опичали хляба.  Ловила е риба в потоците, гонила я е мечка, познаваше всички гъби и билки.  Съдбата я е отвяла в Благоевград, там се е омъжила, но само за родния си край говореше.  Толкова ме е впечатлила, а години наред все се разминавах със Северозапада. Когато най-после се озовах в Чупрене и намерих родната и къща, се разплаках.

Как го виждате района напоследък, пътувате често в земите на турлаците и власите?

Красотата на Северозапада е поразителна.  От широтата, изгревите и залезите на Дунава, аристократичният Видин, през Белоградчик, който сякаш е изваден от декора на филм за динозаври, до Враца с острите скали и спиращите дъха гледки.  Не мога да дам оценка за икономически напредък. Аз съм турист и забелязвам повече напредъка в тази посока. Многобройни къщи за гости, малки винарни, екологични ферми, ресторанти, културни събития, спортни инициативи като „Дунав Ултра” и подобряване на инфраструктурата. Последната ми приятна изненада беше пещера Венеца, която през 2015 г. е социализирана по много приятен начин. Хем красива, хем приключенска!  Забелязвам млади хора, които се връщат по родните си места и се захващат да променят средата, да направят нещо за този край.

Какво му липсва на Северозапада, за да просперира – хора, идеи, капитали, предприемачество?

Предизвикателствата в Северозапада са същите, като в останалите региони.  В цялата страна ги има проблемите с обезлюдяването, бягството на младите хора към големите градове и чужбина, ликвидирането на огромните промишлени предприятия. Но ми направи впечатление колко различно е отношението на хората към живота. Напоследък по-често пътувах по работа около Габрово, Разград и Враца.  Разградчани и габровци винаги те посрещат със самочувствие – нашият град е най-хубав, имаме си това и онова, направихме си ново това и онова. Във Враца непрекъснато чувах три реплики като мантра: това е най-бедният регион в Европа, тук гарга не каца и от нас чеп за зеле не става. Какъв чеп за зеле! Срещнах толкова кадърни, работливи, компетентни, пълни с енергия хора! Всъщност ето, може би му липсва нещо на региона: самочувствие и позитивизъм.

Тези дни обявихте победителите във вашите последни за 2020 г. конкурси. Бихте ли коментирали впечатленията ви от проектите в конкурса „Туризъм покрай Дунав“?

Миналата година за първи път пътувах по Дунава. Няколко дни обикаляхме между Оряхово и Белене. Такава красота! Има природа, има история още от неолита, през римско време до Средновековието, има интересни фестивали. Вече може да намери човек добри къщи за гости и места за хапване.  Но ако не те заведе някой, който познава района, както в случая нашият домакин Борис Бегъмов от „Дунав Ултра“, трудно може да се ориентира човек.

Туристите имат нужда от преживявания. Организациите, на които избрахме да помогнем, се стремят да развият точно това – преживяванията. От Видин до Силистра ще подкрепим създаването на туристическо съдържание. Музеят в Оряхово ще направи площадка за стрелба с лък на крепостта „Камъка“, край село Беляново ще се организират турове с каяци, в Кайнарджа ще почистят и маркират нова еко пътека по каньона на Сухата река, в Русе ще се оформи привлекателно място за отдих и общуване на кея до Морска гара.  Надяваме се, стъпка по стъпка, поречието край Дунава да се оживи и да стане привлекателно за туристи не само от България, но и от цяла Европа.

Какво мислите за социалното предприемачество? Има ли бъдеще за него в Дунавска България?

Социалното предприемачество в България прави първите си стъпки.  За него има място навсякъде, където може да се реши социален проблем чрез създаване на бизнес, който да издържа каузата дългосрочно. Фондация „Америка за България” подпомага развитието на социален бизнес чрез програмата „Предприемачество за нестопански организации” на Българския център за нестопанско право.  Това е мини-акселератор за социални предприемачи.  Подкрепили сме и директно няколко социални предприятия. Едното е „Чудната градина” на фондация „Свети Николай Чудотворец“ в Добрич. В градината работят младежи с интелектуални затруднения от Дневния център за възрастни и от Защитените жилища и произвеждат разсад за цветя и зеленчуци. Най-важното в едно социално предприятие е да постигне баланс между каузата и бизнеса, да не изостава едното за сметка на другото, защото тогава се губи устойчивостта.

Имате личен блог за пътешествия, как се отрази COVID-19 на съдържанието му?

За мен ковид кризата откри нови възможности. Пътувах повече из България и попаднах на нови места и преживявания. Летях с балон над Белоградчик, изпратих слънцето над Бузлуджа, влюбих се в античен тракиец в гробницата Оструша, загубих се из селца със странни имена в Централна България, опитах вината на Северозапада.  Забелязах, че всички малки хотели и къщи за гости бяха пълни през лятото. Хората сякаш преоткриха България. Мисля, че това ще продължи и през следващата година, докато отмине напълно ковид заплахата.

Наближава Коледа, какво традиционно приготвяте на вашата семейна трапеза. Можете ли да ни споделите някоя рецепта?

Моят специалитет е баницата с праз – истински ПРАЗник!  Тайната е в корите. Не мога да точа, не усвоих този висш кулинарен пилотаж от бабите си, но използвам корите на сач. По-дебели са и са почти като домашни.

Какво ви предстои през 2021 г. в личен и професионален план?

Предстоят ми много пътешествия, срещи с нови и интересни хора, приключения. В професионален план подкрепата за развитието на предприемачеството, бизнеса и технологиите ще продължи с пълна скорост, както и досега.

Какво не питахме, а искате да ни кажете за финал?

Един мой приятел до ден днешен вярва, че в популярния марш става дума за морска болест: „Тих бял Дунав се вълнува, Весе, лошу мий!”

И как така хем се вълнува, хем е тих. Че е тих, тих е, но нито е бял, нито е син. Дунав мени цветовете си. Залезите го украсяват в ярко оранжево, през деня слънцето го напича до сив металик, а край островите на Белене е загадъчно зелен. Напомня за приказката, в която чакаме да дойде златната вода, за да се топнем и от устата ни да заизлизат рози и жълтици.

Но вие не чакайте. Тръгнете веднага, щом можете. Идете на Айфеловата кула и крепостта Камъка до Оряхово, тропнете Дунавско хоро на площада пред паметника на Дико Илиев, пийнете вино в Шато Бургозоне, хвърлете монетка във фонтана на байкалския Тритон и се снимайте на декора на “Blade Runner” в Никопол. Непременно ще се срещнем някъде по течението.

Относно автора

Гавраил Гавраилов

Гавраил е доктор по социология, преподава социално предприемачество и активизъм в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Придобива бакалавърска степен по политология и магистърска по приложна психология в родния си град Пловдив. Има опит като журналист в БНР от 2019 г. (автор на рубриката „Има ли мегдан“ по „Хоризонт“ и сътрудник в „Христо Ботев“). Има интереси в различни сфери - спорт, туризъм, културно наследство, социални услуги, политически процеси, граждански организации. Автор на пет книги за България - две от тях за селски туризъм и една за Дунавска България. Бивш изпълнителен директор на Организация за управление на Тракийски туристически район. Все още трудно говори на езика на пустиняците, но поне разбира какво му се казва.

Прочетете и другите материали на автора тук