Алтернативен туризъм в Северозапада? Защо пък не?
Гавраил Гавраилов
2020 г. се оказва най-лошата за българския туризъм откакто го няма Балкантурист. Залогът е голям – всеки 8-и лев в икономиката влиза от продажба на туристически услуги. Очертава се към края на тази година да бъдем относително по-бедни, което не бива да ни прави по-нещастни. На фона на общата отчайваща картина има райони в страната, които достигат ново равновесно състояние. Такъв е примерът с областите Враца, Монтана и Видин.
Лято 2020 – не е за изпускане
Враца отваря врати с вдъхновение и кауза
Сезонът започна с важно събитие за туризма и културата на Врачанска област – пускането на платформата Openvratsa.bg. Добре направен продукт – вдъхновяващ и с кауза. Свързан с културата на района и включващ много местни младежи. Идеята започва да се реализира две години по-рано и въпреки отлагането с няколко месеца заради корона вируса, не губи своя смисъл и дългосрочен ефект. Община Враца е част от Старопланинския туристически район, там са и съседните и Мездра и Вършец, които също предлагат възможности за туризъм.
Но прави чест на основателите на платформата, че разкриват потенциала на врачанския район и към равнината на север, която изцяло попада в Дунавския туристически район. Така символичния пешеходен туристически маршрут „По стъпките на Ботевата чета” намира своята логическа свързаност с перспективата да се развива смислен алтернативен туризъм на юг от река Дунав до сърцето на Природен парк „Врачански Балкан”.
В началото на лято 2020 г. беше обявена отворена покана за малки туристически проекти в Северозапада, които могат да бъдат финансирани от програмата за активни и жизнени местни общности на фондация „Америка за България”. Целта е да се инвестира дългосрочно в културно-исторически и природен туризъм, което да опровергае масовата представа за България като евтина морска и ски дестинация. Програмата е пилотна за страната и ние вече споделихме за нея в интервю с Юлиана Дечева от екипа на фондацията. Какво се крие обаче зад тази кампания и какви са реалните резултати от подобен опит?
На първо място се вижда, че има изненадващо много гражданска енергия за промяна и желание да се рискува с туристически услуги в Северозападна България. Представата за района като най-беден в ЕС може би вече не е водеща, защото Странджа, Сакар и части от Родопите в последните няколко години обедняват и се обезлюдяват с по-бързи темпове. И ако приемем, че почти навсякъде в България малките общини са все по-бедни откъм идеи и хора, то как можем да коментираме 145 проектни идеи, подадени в конкурса? Очевидно слуховете за смъртта на региона са крайно преувеличени.
Десет проекта на фокус
Вело приключения
Веднага прави впечатление, че основен акцент в динамиката за промяна е велотуризма. Три от одобрените идеи са директно свързани с това – Vratsa Trails (Велодестинация Враца), Сдружение Спортен клуб „Бегач” (Велообиколка на Северозапада), Колоездачен клуб ,,Враца Велообщество” (Велоприключения в Северозапада). Това не бива да изненадва никой, все пак един от водещите производители на велосипеди започва своето производство в Монтана. Освен това напоследък става все по-популярен цялостния веломаршрут Дунав Ултра, който има за цел да промени представата за Дунавска България. Това вклюва и изграждането на станции за зареждане на електровелосипеди, както и отдаване под наем на такъв тип оборудване. Мрежата за електровелосипеди вече се развива и към Северозападния Балкан – Белоградчик и Чипровци. Трите нови проекта включват точно такъв тип зони – равнина, планина и защитени територии.
Културен туризъм
Два от проектите са свързани с културен туризъм във Видин. Градът загуби почти половината от своето население в годините на демократични промени. Все още обаче има желание за промяна, а туризмът се оживи след пускането на Дунав мост 2, въпреки че все още предимно се разчита на круизните кораби по Дунав. През 2020 г. такива кораби практически не плават, което редуцира туристическия интерес към традиционната градска култура. Така там ще се развиват два нови продукта, които отсега будят голям интерес.
Ролеви игри в замъка
Регионален исторически музей Видин предлага „Мистерии и загадки в замъка Баба Вида” – нов приключенски продукт с ролеви игри в единственият запазен средновековен замък в България. Баба Вида е емблема на Видин и може да бъде естествен декор за игри, свързани с разгадаването на мистерии и загадки и преодоляването на предизвикателства. Така се продължава тенденцията там да се организират различни културни събития.
Архитектура и история
Нов български университет и Център за книгата предлагат два нови пешеходни архитектурно-исторически маршрути „Къщите още говорят”. Опознаването на забележителностите на Видин чрез историята на старите къщи добавя стойност и към цялостната реконструкция на Синагогата, която се очаква да отвори врати като модерен културен център през 2021 г.
Стремежът към игровизация на преживяването се вижда и в още един от одобрените проекти. Целта му е да превърне туристическите разходки във Видин, Враца и Белоградчик в незабравим спомен чрез разказване на истории и игри. Чрез следване на „куест” – пешеходен маршрут с улики, които разкриват интересни факти, участникът изследва града и научава повече за историята му. Игрите ще бъдат налични на приложението “Questo”.
Адреналин в кръвта
За любителите на качествения адреналин са предвидени два проекта. Единият включва водни преходи с каяк за начинаещи и напреднали по река Искър, язовир Монтана и участъци по река Дунав. Другият е свързан със свободните полети с балон. Идеята е да се организира „балон фиеста“ с участието на балони от България и чужбина за извършване на полети в района на Белоградчишките скали и около Видин. По време на фиестата ще се предлагат панорамни издигания и свободни полети за туристи. Това събитие може да се комбинира с посещение на традиционни общности, запознаване с местните занаяти и домашната храна.
Кулинарен туризъм
Когато стане дума за храна, много хора свързват Северозапада с торлаците. Един от одобрените проекти предвижда организирането на фестивал на ферментационните продукти. В Северозападна България има малки ферми, които произвеждат фермерски сирена и кисело мляко, хляб с квас, занаятчийско вино, бира, туршии, сладка, но те нямат стабилен пазар и са малко известни извън региона. Чрез ежегодно събитие по тази тема се цели изграждане на по-стабилни пазарни позиции и желание да се представят подобни местни продукти и в туристическите обекти.
Винен туризъм
Десетият одобрен проект цели да постави Северозапада на картата за винен туризъм в България – чрез разработване на маршрути в района на Белоградчик и Видин за посещение на местни винарни и дегустация на местни вина, разглеждане на забележителности и опитване на местни кулинарни специалитети. Подобни регионални карти вече съществуват – в Мелнишко, Пловдивско и Североизточна България. Носителите на идеята са туристически гидове, а местните винарни преди време направиха опит за обединение под името Нортикум. Сега желанието е да се представи цялостно винения туризъм с фокус върху местния сорт гъмза.
Бъдеще чрез миналото
Когато правим анализ на туризма в Северозапада няма как да пропуснем Чипровци и Берковица. И двете градчета напоследък изглеждат леко позаглъхнали, но нещо все пак трепти и бълбука там под Северозападния Балкан. В Чипровци най-новия проект е свързан с производство на крафт бира. „Чипровско пиво” е дело на местен младеж, който все още ходи на училище.
Освен това в града имат амбиции да развиват поклонически туризъм след полагането на костите на небесните му покровители в малък параклис до историческия музей. Сред тези светли личности е и Петър Богдан Бакшев, автор на първата съвременна история на българския народ.
Очевидно в района се раждат много символични за времето си автори, затова можем да свържем Берковица не само с Иван Вазов, но и с Йордан Радичков. Неговите верблюди, тенеци, врабчета и герои оживяват на центъра на града в скулптурата „Дървото на живота”. А зад старата часовникова кула се намира фирмения магазин на единствената по рода си семейна фирма за сребърен филигран в цяла България. Този занаят е бил част от легендарната Чипровска златарска школа, която била опустошена след въстанието през 1688 г. Техни наследници продължили умението след време в Берковица. А сега в Чипровци все още мъждука желанието да се тъкат известните по цял свят чипровски килими, които са част от световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.
И за да завършим литературния обзор трябва да споменем и село Говежда, родното място на Стоян Николов – Торлака. Там се развива и действието на неговата, получила вече легендарен статут четирилогия на торлашки диалект, която обобщава всичко що е в духа и съзнанието на Северозападния край. Едно от заглавията му твърди : „Май ше ни бъде…”
И те така в туризма!
