В България местата, на които красивата природа се среща с легенди и стара история са много повече от няколко. Има редица природни красоти, за които се носят чудни истории, които могат да запленят всеки пътешественик. В тази статия ще разкажем за едно от тези места в Северозапада, които си струва да посетите в топли дни – река Ботуня край Мездра. По протежението на реката има чудесни места за отдих, а самата история покрай някои от тях също ще ви заинтригува.
Река Ботуня преминава през областите Монтана (при Вършец и Бойчиновци) и област Враца (при Криводол). Именно при Вършец тя е най-красива и подходяща за туристически посещения. В района на Вършец има интересни вирове, които на места могат да достигнат до 5 м дълбочина и лятото местните хора често ходят там, за да се разхладят в горещите дни (под ВЕЦ „Ботуня”).
Мост
Друга интересна дестинация по реката може да бъде открита край село Стояново, местност Сопово. Специалното нещо, което можем да видим тук е железният мост, който е известен още от XIX в. и според местните хора дори е бил наричан с гръмкото име Чудото на Северозапада. Според историята на мястото на сегашния мост е имало дървен такъв, който редовно бил отнасян от придошлите и води. По време на посещението на цар Фердинанд в селото каляската му заседнала в реката заради поредно пропадане на моста. Тогавашният кмет организирал изтеглянето и с волски впряг, а за награда царят му пратил писмо за благодарност и го наградил с орден. А на местните хора се отблагодарява като наел италиански специалисти да проектират и изградят железния мост, който стои и до днес.
Местността е изключително живописна и ще ви остави без дъх. Тук са били снимани редица филми – както български, така и чужди. Разбира се, природните красоти носят и своите предания и легенди – според тях в скалните образувания се криели самодиви, които спели своя зимен сън в тях.
Пещера
Последната интересна дестинация по поречието на реката, за която ще разкажем е пещера, която е позната с името Водната пещера (може да бъде срещната още като Голямата ниша). Пещерата е красива и в нея влиза естествена светлина през една дупка в тавана. Тя се намира до село Ботуня, което носи името на самата река.
Надяваме се, че сме ви подтикнали да откриете още едно прекрасно кътче на Северозапада.
Относно автора
Венелин Добрев
Венелин е родом от Стара Загора. Вярва в чудеса (все още) и обича да разказва истории, които вдъхновяват читателите. Магистър по бизнес икономика с опит в предприемачеството и бизнес развитието. Венелин е един от създателите на uspelite.bg - най-голямата медия за добри новини в България и въпреки че вече не е част от проекта, продължава да се стреми да вдъхновява хората да следват мечтите си. Работил е и по други проекти със социална насоченост като „От баба“ и няколко години е бил част от екипа на Агенция за регионално икономическо развитие - Стара Загора като експерт по международни програми и проекти.
Изпратихме първия месец от 2021 г. сякаш малко между другото. Но годината със сигурност бе посрещната по необикновен в сравнение с предишни години начин. Много от нас нямаха търпение 2020 г. да си тръгне (всички знаем защо). За други пък смяната на календара по принцип не носи кой знае каква промяна. Независимо вие от кой тип сте, едно нещо е общовалидно – всички имаме нужда от нови начала и надежда, че животът ни ще става по-хубав.
Както вече знаете, ние в „Призни” сме заклети оптимисти (и мечтатели). Затова, типично за нас, се опитахме да погледнем ведро на нещата и да открием какво всъщност беше хубавото в тази странна и за мнозина трудна 2020 г. Нещо повече, дръзнахме да си представим бъдещето и да потърсим начини да направим 2021 г. по-добра за Северозападна България.
В следващите редове ще намерите размислите на някои от нашите най-талантливи пера – Нели, Лилия, Белла, Венко и Гавраил. Те отговарят на два въпроса: 1) Какво през 2020 г. ме запази оптимист и 2) Какво можем да направим през 2021 г., за да бъде Северозападна България едно по-хубаво място?
Да си призная честно, четейки техните отговори, ме побиха тръпки. Защото има битки, които водим заедно като общество, и има битки, в които всеки сам тихо воюва. Но истинската сила се крие в умението да виждаш малките победи дори когато ти се струва, че губиш. Да не спираш да вярваш, че светлинатав края на тунела е изход, да мислиш и правиш добро, да вдъхновяваш. Точно такива хора пишат за Призни и разказват неразказаните истории на Северозапада – хора, които измагьосват надежда.
Затова – не пропускайте да прочетете какво имат да ви кажат. 🙂
Какво през 2020 г. ме запази оптимист?
Нели Найденова
През тази предизвикателна година хората като че ли отсяха важното за тях – в професионален и личен план. Оптимист ме направи това, че разбрах, че човек може да е щастлив и с малко – малко пътуване, по-малко хора и контакти, но пък по-пълноценни и осъзнати, тук и сега – и без много планове в далечното бъдеще. Опитмист ме направи и това, че хората усетиха нуждата от промяна. Поне част от тях. Замислиха се, че са част от природата, а не отделна независима единица. Нея не можеш да контролираш и направляваш.
Лилия Христова
2020 г. беше много странна и това е най-мекото, което може да се каже за нея. Обстоятелствата ни накараха да видим, че всички живеем в различни реалности без да знаем, тъй като скоро не сме имали повод да видим това толкова ясно. Някои избраха да са депресирани жертви на обстоятелствата. Други обаче решиха да вземат максимума от ситуацията, колкото и наглед негативна да е тя. Тази година имахме възможността да потренираме адаптивност и да разберем какво е наистина важно за нас. Останахме затворени вкъщи, което чисто и просто ни остави сами със себе си и нямахме избор освен да погледнем навътре и да се заровим в собствените си… сещате се. 🙂
Е, истината повечето пъти е грозна и неприятна. Затова често избираме да затворим очите си за нея – докато не дойде времето тя да ни зашлеви шамар. Най-отрезвяващият, разбира се. Това беше за мен 2020 г. – година пълна с изпитания, трудни избори, намиране на решения и култивиране на качества, отлагани с години. В крайна сметка моето аз от декември 2020 г. в пъти повече ми харесва от моето аз от декември 2019 г.
Венко Добрев
През 2020-та останах оптимист на фона на многото разочарования най-вече заради моите близки хора. Преосмислих доста от приоритетите си, както и къде влагам усилията си. Вярвам, че промяната в държавата ни започва от образованието.
Белла Антова
Аз за себе си потвърдих едно – огромната цел на тази година беше да оценим важните неща. Семейството, живата комуникация с хора, природата, изкуството и съпреживяването. Неизбежността на такава година е категорична. В историята на човешкото съществуване подобни периоди са повторяеми и нужни. За да се замислим за смисъла на живота, за да променим посоката на развитие и да пренаредим матрицата.
Оптимизмът не ме е оставял никога. Понякога просто се скриваше в тъмни ъгли. Пък и тук в нашия край уж всички са песимисти, а всъщност са особен тип философи. Клише е, че сме черногледи и бедни. Видинчани зърнат ли Дунав или Баба Вида сякаш връщат вярата си в живота. Разходката по дигата е ритуал, необходимост и бягство от проблемите. По време на пандемията Крайдунавският парк ни спаси. В Северозапада хуморът е издигнат в култ. Иронията ни е ген. Та кой наистина би могъл да изгуби оптимизъм само заради няколко месеца изолация? Ако веднъж си се любувал на залез, откривал си безлюдни плажове, плакъл си с приятели, танцувал си сякаш никой не гледа, влюбвал си се… няма как да изгубиш оптимизъм.
Моята лична година не беше толкова опустошителна. Преживях една загуба, която ми напомни, че смъртта е само част от вселенския цикъл. Негодувах, че пропускам фестивали, концерти и пътешествия, но пък открих вълнуващи хора и нови работни хоризонти. Тук във Видин! И те за пореден път ми затвърдиха вярата в светлото бъдеще. Талантът, креативността и ерудицията могат да спасят всяка общност.
Гавраил Гавраилов
Годината беше ужасно странна. В личен план аз на два пъти смених работата си. Това в нормална година би изглеждало странно, но в тази луда ситуация всичко се променяше понякога в рамките на един конкретен ден. Запазих оптимизъм заради няколко лични причини – синовете ми растяха без да се интересуват от COVID-19, жена ми записа да учи финанси като редовен студент първи курс, а аз самия успях да завърша успешно докторската си степен по социология.
Понеже годината глътна всички платени отпуски още през пролетта, успях да открадна една седмица през лятото, която инвестирахме във ваканция в Чипровци. Там затвърдих оптимизима си след срещите ни с две забележителни личности. Директорът на историческия музей в града Анита Комитска си е истинско ходещо вдъхновение, а усмивката на младежа производител на крафт бира Цветелин Стефанов е зареждаща отвсякъде. И в края на въпросната отпускарска седмица брат ми се ожени след два неуспешни преди това опита заради карантини и забрани през годината. А сега сме в очакване на ново попълнение в семейството.
Как може Северозападна България да стане (още) по-хубаво място през 2021 г.?
Нели Найденова
Можем да работим повече заедно, като общност. Благодарение на Призни през последната година открих изключително много активни, интересни хора, които могат да са двигателят на Северозапада и неговата надежда за пълноценна и пълнокръвна промяна. Иска ми се тези хора да се свържат, да изградят една мрежа, да започнат да гледат в една посока. Само с общи усилия ще може да видим Северозапада такъв, какъвто искаме да го видим. С млади и мислещи хора, които създават новия облик и имидж на Северозапада.
Лилия Христова
Лесното не изгражда характера и личността, без изпитания няма растеж. Затова, колкото и странно да звучи, съм благодарна, че 2020 г. беше точно такава, каквато беше. Истината е, че всичко хубаво се корени в ежедневното полагане на усилия за по-добро утре. Затова – бачкайте здраво и се обградете с хора, които следват мечтите си, и взаимно се вдъхновявайте, за да може средата ви да се превърне в едно по-красиво място.
Венко Добрев
Можем да вярваме, че Северозападът ще стане по-хубаво място, да работим за това и да заразяваме другите с нашия ентусиазъм. Наскоро писах за това как можем да създаваме повече добри хора. Вярвам, че трябва да се следва този модел – да говорим за добро, да показваме добро и най-вече – да правим добро.
Белла Антова
Знам, че ще продължавам да работя още по-усилено за града, който обожавам. Да търся вдъхновяващите млади хора, да разказвам градските истории, да ангажирам живеещите извън Видин с неговите проблеми и каузи. Защото през новата година само оптимизмът ще продължава да ни спасява. Желанието да се срещаме на красиви места, да организираме шарени събития, да общуваме, да слушаме още и още музика, да се гордеем със спецификата на района, в който сме родени. 2021 г. ще е хедонизъм, любов, осъзнатост и творчество. Такава, каквато ни обещава предстоящата ера на Водолея. Дерзайте!
Гавраил Гавраилов
В личен план мога да помагам във вълнуващия процес на връщане от градовете към селата след кризата с Ковид. Къде с някой съвет, къде с насока или препоръка, но процесът вече започна и няма как да бъде спрян. За Северозапада всеки нов човек сега е богатство, за да се спре с обезлюдяването. Иначе всички дунавски градове са хубаво място за живеене, но стават и за урбекс туризъм. Аз си пожелавам наистина новата година да бъде преломна и за нагласите на местните хора – да погледнат с по-ведър поглед към възможностите, които региона дава. Сега е моментът да се почне нещо ново и да се привличат капитали и инвестиции. Надявам се кризата с ковид да приключи в рамките на 2021 г.!
Относно автора
Веселина Фотева
Веселина е журналист, предприемач и професионалист в областта на комуникациите и дигиталното съдържание с над 10 годишен опит. Вярва, че Северозападна България е подценяван регион, който крие много възможности и вдъхновяващи човешки истории, които си струва да бъдат разказани. Подръжник е на каузи за рaвенството между половете, свободата на личността, опазването на природата.
Когато сайтът ни за „Неразказаните истории на Северозапада” стартира, ви обещахме да ви срещнем с хора, които всеки ден променят света. Или пък с такива, които са видели целия свят, но помнят, че са проходили именно тук – в Северозападна България.
Тогава сложихме ръка на сърцето и се заклехме, че каквото и да става, нашата мисия ще бъде да ви отведем на вдъхновяващи пътешествия през върхове и пещери, задни дворове и гаражи, селски кръчми и градски площади. Искахме да открехваме по малко всеки ден вратата към домове на местни герои, вероятно дори ваши съседи, които имат какво да покажат, да ни научат, да ни вдъхновят. Защото знаем колко много хубави неща се случват в този край на света, въпреки трудностите и предизвикателствата.
Обещахме го на вас и на себе си, защото вярваме, че Северозападна България е нешлифован диамант, чиято красота си струва да види. Да се почувства. И да се преживее.
През изминалата година в „Призни” всяка седмица публикувахме интервюта с вдъхновяващи личности. Рисувахме с думи портрети на хора, които могат да ни служат за пример. Снимахме видеа от всевъзможни кътчета между Ком и Лом. Обикаляме надлъж и нашир, за да намерим добри практики и да покажем, че може да бъде и иначе. Писахме хубави новини. Записахме първите четири аудио епизода от нашия подкаст.
И когато годината свърши, решихме да проверим кои са историите, които са предвизикали най-силен интерес у вас – нашите читатели и приятели. Ето ги тук – 10-те най-четени статии на „Призни” за 2020 г.
Тази кратка, но важна статия, беше написана в началото на пандемията от COVID-19 и разказва за възможностите за подкрепа на общинските медицински заведения в Монтана и Лом.
Ясно е, че в нашия край ценим качествените спиртни напитки. В тази история ви запознаваме с Милена и Калин Михалкови и техния син Цветомир, които са родом от емблематичното градче Чипровци. Семейството стои зад идеята “Чипровско пиво”. Ако още не сте, прочетете интервюто с тях.
Носител на титлата „областен шампион” по футбол, отличник със стипендия за успех, с грамота от президента на Република България за добри резултати в спорта и образованието. Дете за пример и гордост. Но как се става успешен човек, когато детството ти е минало в социален дом? „С труд”, казва Виржиния Малинова. За нея разказва и тази статия.
Разговор с конкретна сюжетна линия е лекомислено да се планира отнапред, когато отсреща е човек с толкова характер, че сам се определя като „голем, черен, грозен и дебел – забелязващ се”. Но вие не се плашете, а се запознайте със Светослав Струнджев – Сури – емблематичният рокер с голямо сърце от Монтана.
Проектът „Галинария” започва преди пет години с две Галета – едната е Галя от Берковица. Графичен дизайнер. Другата – Галина Георгиева. От Лакатник! Психолог и педагог, майстор към Камарата на занаятчиите. Галя със стъклото. Галина с шевиците… С едната Галя направихме интервю, а вие го поставихте на 6-о място сред най-четените статии от миналата година.
Когато се спасява живот в планината, се изгражда верига. Състои се от клинове, карабинери и въже. Използват я хора, които знаят как, разбират защо и правят всичко това напълно доброволно. Те са от една особена човешка порода и този разказ е посветен на тях. За планинските спасители – шапки долу.
Документален филм разказва за живота и работата на видинчанина Филип Захариев, който е главният готвач в най-северния ресторант в света – “Gruvelageret” – на остров Свалбард. Филмът е част от поредицата Chef‘s Canteen на руския режисьор и оператор Пьотр Поляков, който изследва и заснема живота на готвачите в някои от най-добрите ресторанти на земното кълбо.
Във финалната тройка е статията ни, с която ви отвеждаме в Стакевци – едно малко селце в Северозападна България, съвсем близо до границата със Сърбия. Чист въздух, красива природа, телефоните нямат обхват – идилия. Точно това затънтено местенце вдъхновява Елина Минкова да започне да организира детски приключенски лагери
На второ място сред най-четените статии на Призни вие сте поставили разговора ни с криминалния психолог Тодор Тодоров. Въпреки че кариерата му го изправя срещу най-различни престъпления, той вярва, че всички хора по начало са добри. А за хората от Северозапада – че са замесени от „малко по-различно тесто”.
Първото място е много специално за нас. Това е разказ за един от най-обичаните учители в Монтана. А вероятно и един от най-обичаните по принцип. Цецо Даскала и Цецо Гъдулката са само две от многото имена на Цветан Цветанов. Освен учител по музика в Гимназията с преподаване на чужди езици „Петър Богдан” и ръководител на състава „Торлашки напеви”, той беше и ревностен търсач на автентичен фолклор и негов неуморим пазител и проводник. Човекът, който се движи, защото не може и не трябва да стои на едно място. Който завихря със светлата си енергия всичко живо наоколо, че и отвъд видимото.
С голяма болка трябва да кажем, че Цецо напусна този свят през изминалата година. Ние обаче вярваме, че името му ще бъде вечно живо в нашите спомени и в любовта към музиката, която той успя да предаде на учениците си и на всеки, до когото се докоснеше.
Вместо финал
Това бяха нашите 10 най-четени статии през 2020 г. Годината беше много странна и наситена с предизвикателства, но насред хаоса и несигурността за бъдещето, ние вярвахме в едно – добрите новини и позитивните истории в Северозападна България ги има и нашата мисия е да ви ги разказваме.
Това, разбира се, щеше да бъде навъзможно без нашите отдадени автори: Рени Христова, Нели Найденова, Лилия Христова, Мария Тодорова, Белла Антова, Гавраил Гавраилов, Венко Добрев, Ами Тола, Ива Иванова, Минчо Габеров и Стоян Николов – Торлака.
А сега, на вас какво ви се иска да прочетете, гледате, слушате на prizni.bg през 2021 г.? Напишете ни в коментар или на електронната ни поща info@prizni.bg.
Относно автора
Веселина Фотева
Веселина е журналист, предприемач и професионалист в областта на комуникациите и дигиталното съдържание с над 10 годишен опит. Вярва, че Северозападна България е подценяван регион, който крие много възможности и вдъхновяващи човешки истории, които си струва да бъдат разказани. Подръжник е на каузи за рaвенството между половете, свободата на личността, опазването на природата.
Напоследък е модерно да се разказват истории. Всеки се опитва да го прави ежедневно. Затворници сме на един вирус и на социалните мрежи. А можем да бъдем и свободни.
Исках да започна този текст с няколко символа от Северозапада. Но ето, че и мен ме тресе ковид треската – замислям нещо полезно, а се втурвам да правя друго, съвсем безполезно. Като това да разказвам историите на другите.
Така започна преди две години една радио рубрика с откраднато заглавие от книга. Не че книгата не бе издадена, просто заглавието ѝ се смени в движение. Но пък харесаха резервното в радиото и така се появи „Има ли мегдан“ в ефира. Леко небрежна рубрика, малко на куц крак правена, за едни такива смахнати хора – социалните предприемачи.
Напоследък там разказваме истории и за пустиняци. Последната например беше за една врачанска баба и нейната сегашна внучка – млада майка, която съживява тук-таме някое изпосталяло село. Но тази история е вече известна, затова ще я оставим настрана. Тук ще се впуснем в неизвестните истории, малко познати и в своите си села. Обикновено такива са историите за социални предприемачи.
Що за животно е социалният предприемач?
И тук възниква първият съществен въпрос – какво е социален предприемач?
Най-добре да си кажем някой конкретен заподозрян, някой съвсем див и неукротим. Някой като една писателка от Плевен, станала известна в Париж, понастоящем с адрес по лична карта в Родопите. Според нея това е тиха лудост – хваща те и те не пуща дорде не се озориш с щурата идея да възраждаш нещо. Започвам с нейната история, защото тя е от столицата на този див луд Северозапад. Или поне така си го представят брюкселските бюрократи. Друга дилема от района – къде му е столицата?
Видин, Враца и Монтана – всеки един от трите града приляга за столица на Северозапада.
Банатската сватбена кукла и нейната създателка
За столица на банатските българи обаче се счита едно село. И това не е оксиморон, селото си е баш на място, изградено покрай един кладенец в Златията, затова го нарекли Бърдарски геран. Как са попаднали там тези хора е друга история, но и сега са си баш на място и продължават да си живеят в своята малка селска столица, с прави улици и красиви църкви.
Когато бях там да диря символите им, се залисах по кълбъсъта на Фършанги. Но накрая с повечко късмет намерих своя фокус и попаднах на малката сватбена кукла, облечена в традиционна банатска носия. Стана малко случайно, докато снимах ръцете на една жена. Тя шие по спомени на баби и черно-бели снимки нови цветни банатски носии. Разбира се, че тя е социален предприемач, но не това е важното в случая.
Куклата в ръцете ѝ грееше на снимката по един много странен начин. Малко като вуду магия направена против уроки. И това ме накара да се върна назад в годините, когато банатските българи от своята столица се вдигнали на бунт срещу плановете за ТКЗС. Това бил първия подобен бунт в цяла Източна Европа и то не какъв да е, а женски бунт – над петстотин бърдарчанки изгонили комунистите от селото. Това разбира се не се разминало леко, последвал погром и забрана да живеят по своя традиционен австро-унгарски начин. Което включвало и забрана за носене на традиционните носии. Но някоя жена се изхитрила и ушила малка носия за сватбената кукла на дъщеря си. Тези сватбени кукли били стара руска традиция, която комунистите припознали и в България.
Далновидна била тази жена, последвали я и други. Така запазили спомена за банатските носии и след години пак започнали да ги носят. И няма спор, че тази неизвестна сега жена е била социален предприемач.
Жалко, че историята ѝ е останала една селска легенда, а как имаме нужда и сега от такива жени.
От банята до баницата
Символите на Северозапада са понякога и вкусни. Такъв символ е баницата. Тя свързва и сплотява семейства и села. А на места служи и за мезе за ракията, както е при торлаците. За баницата сега се правят изследвания, организират се научни форуми, събират се клубове по интереси, снимат се филми. Дори се прави специален фестивал в село Баница. Любопитен факт за името на това село – то произлиза от старата му слава на хигиенен център. Имало е баня. Но ето, че сега се прави вкусен фестивал и това е пак вид социално предприемачество.
Занаятчиите
Символите на района могат да бъдат и в опасност. Такива са старите занаяти, заплашени от изчезване. В Берковица например работи последното семейно предприятие за сребърен филигран. След тях не се знае кой ще продължи това умение. По подобен начин стоят нещата с умението да се строят дървени лодки по Дунава. Навремето такива майстори е имало в Никопол и Лом. Сега последният подобен майстор живее на плажа в Никопол и дори строи дървени тракийски кораби. Какво ще остане след него също не се знае. А какво да кажем за умението да се тъкат чипровски килими, което дори е в списъка на Юнеско за световно културно наследство. Ако не се намерят млади хора, които да наследят занаята, това умение също може да изчезне. И какво излиза, че всеки занаятчия с рядко умение на практика е социален предприемач, защото съхранява една традиция, въпреки всякаква пазарна логика.
Символите – материал за интересни човешки истории
Изчезнат ли символите, няма да има материал за интересни човешки истории. Всичко ще се концентрира в големия град и в социалните мрежи. И ще загубим цял един район, който сега е просто един европейски регион за планиране със столица град Плевен.
А дали социалните предприемачи ще променят района? Много се надявам те да бъдат в основата на положителни промени. Напоследък се появяват все повече интересни малки инициативи на ударени от тихата лудост хора.
Такъв е примерът с младежа от село Вардим, който иска да прави прогресивно училище. Селското училище отдавна е закрито, такава е държавната политика в образованието. Но социалният предприемач не мирясва и сега крои планове да използва сградата за нещо полезно – създаване на частно училище, което обучава децата на умения да живеят на село, да общуват с природата, да растат щастливи по-далеч от социалните мрежи. Дали ще му се получи зависи не само от неговата тиха лудост. Важен момент в процеса на социално предприемачество са уменията и кой ще плати сметката.
Би било прекрасно държавата да отдели пари за изграждане на регионални центрове за обучение на социални предприемачи. И това да не се прави само в столицата на района по планиране Плевен, а и на много други места. Неотдавна бяха подадени почти 150 идеи за малки проекти в туризма на Северозапада. Сега има още над 80 предложения за малки проекти в туризма покрай река Дунав. Подобна гражданска енергия дава надежда за промяна.
Дали всички тези хора ги тресе тихата лудост не е ясно.
Но би било жалко държавата да изпусне социалните предприемачи да ходят да мият чинии в някоя голяма европейска столица. Затова трябват центрове за обучения, насоки и споделени пространства за работа не само в трите столици на Северозапада Видин, Враца и Монтана. Такива места за вдъхновение и споделяне на идеи са задължителни и в старите предприемачески центрове Лом, Оряхово и Свищов.
Защото всичко европейско в България е пристигнало по Дунава, а тихата лудост там все още е жива.
Относно автора
Гавраил Гавраилов
Гавраил е доктор по социология, преподава социално предприемачество и активизъм в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Придобива бакалавърска степен по политология и магистърска по приложна психология в родния си град Пловдив. Има опит като журналист в БНР от 2019 г. (автор на рубриката „Има ли мегдан“ по „Хоризонт“ и сътрудник в „Христо Ботев“). Има интереси в различни сфери - спорт, туризъм, културно наследство, социални услуги, политически процеси, граждански
организации. Автор на пет книги за България - две от тях за селски туризъм и една за Дунавска България. Бивш изпълнителен директор на Организация за управление на Тракийски туристически район. Все още трудно говори на езика на пустиняците, но поне разбира какво му се казва.
Втората вълна на коронавируса вече като че ли е тук. Ковид-19 има потенциал да се превърне не само в бич за туризма, но и да преосмисли начина на живот в градовете. При първата вълна през пролетта на 2020 г., принудителното задържане на хората в големите градове роди в главите им „Голямата селска мечта“. Резултатът от това беше шеметния бум на селски туризъм през лятото, а и много българи вече са в процес на купуване на своя втори дом в дълбоката провинция.
Лудостта „селски туризъм“
Само до преди пет години да се пише и говори за селски туризъм в България граничеше с лудост. Тогава думата „селски“ носеше повей на оборска тор и нещо гнило. Но след успеха на книгата ни „Селата в България – посоки за туризъм и култура„, доста хора последваха нашия стремеж за пасторални приключения.
Едва сегашната пандемия обаче отключи масовия порив за поглед към непознатото. Селският живот е труден. Дори малък двор гарантирано докарва мускулна треска и болки в кръстта. В края на лятото се появява и нуждата да се събират дърва за подпалки. Появява се и навика за поздравяване на всеки срещнат минувач на улицата. Може би, когато почнеш да срещаш хора, които познаваш и поздравяваш на малко име, тогава вече „селската мечта“ работи.
Снимка: Гавраил Гавраилов
Неотдавна се наложи да водя две фокус-групи за културен туризъм в Тракия, на които обсъдихме и важната тема за плановете и реалните пътувания през 2020 г. Оказа се, че много хора са планирали да ходят в Европа и Азия, но след ограниченията са се озовали в Северозападна България за първи път в своя живот. И говореха възхитени за района. Не само за природата, но най-вече за хората. Пустиняците ги бяха впечатлили. Някой дори спомена и за селската мечта. А тя е много близо до усещането за щастие, което търсим в допира с природата.
Селото и усещането за щастие
През 2004 г. за първи път се използва термина „екосистемни услуги“. Понятието е въведено от ООН, за да се измерва ефекта на щастие и удовлетвореност от допира на човека с дивата природа. В онзи момент вече се говори за нуждата от повече грижа за природата, което се приравнява с усещането за щастие във всекидневието на човека. След това започват различни кампании като например осиновяването на гора. Може би вече е дошло време да се осинови и някое изоставено село.
През 2016 г., когато подготвяхме книгата за селския туризъм, се беше появило първото дигитално село – Песочница. Поне така го бяха рекламирали от община Берковица, където се намира то. Идеята се разви и оцеля до пролетта на 2019 г., когато на Великден пожар изпепелява оборудването на дигиталния хъб в селото. С това идеята за първото IT – село изпада в затишие, но най-доброто вероятно предстои.
С. Горна Бела речка, Автор: Гавраил Гавраилов
Подобни опити за дигитален бизнес в селска среда стават все по-чести. Предприемачите ги комбинират и с работа в земеделието, най-често в устойчиви стопанства, известни като „пасивни градини“. Забележителен опит за преместване на няколко градски семейства в село Горна бела речка отново завършва неуспешно. Не успяват да организират своето прогресивно училище в сградата на селското читалище. Но пък в Бела речка е жива идеята за фестивал на спомените, който е част от дейността на местната организация на Слоу фууд, посветена на козята извара.
В момента се прави друг забележителен опит за изграждане на пасивна градина, в която да се обучават малчугани в прогресивно училище сред природата. Идеята вече е на етап реализация в село Вардим до академичния център Свищов. Всичко това е дело на зелени мигранти, известни още като дауншифтъри. Те правят крачка назад в своята кариера, за да се докоснат до земята и родовите си корени. Ние това го нарекохме „почвотерапия“ в нашата селска книга.
Бъдещето е в предприемачеството с кауза
А как ще се развие „селската мечта“? Това ще покаже близкото бъдеще. Но с всеки нов локдаун любителите на пасторален уют се утрояват. Много скоро градовете ще започнат да се изпразват и ще се получи „олюдяването“ на селата, нещо по което вече работят от „Фабрика за идеи“ с тяхната „Резиденция Баба“. Наскоро те направиха много успешна резиденция за обживяване на културния живот в село Делейна, община Брегово. Техните усилия вече не изглеждат така самотни, защото бъдещето е пред социалните предприемачи с кауза.
А какво по-хубаво от това да бъдеш доставчик на екосистемни услуги? Или казано по нашенски – да си живееш със селската мечта сред пустиняци.
Относно автора
Гавраил Гавраилов
Гавраил е доктор по социология, преподава социално предприемачество и активизъм в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Придобива бакалавърска степен по политология и магистърска по приложна психология в родния си град Пловдив. Има опит като журналист в БНР от 2019 г. (автор на рубриката „Има ли мегдан“ по „Хоризонт“ и сътрудник в „Христо Ботев“). Има интереси в различни сфери - спорт, туризъм, културно наследство, социални услуги, политически процеси, граждански
организации. Автор на пет книги за България - две от тях за селски туризъм и една за Дунавска България. Бивш изпълнителен директор на Организация за управление на Тракийски туристически район. Все още трудно говори на езика на пустиняците, но поне разбира какво му се казва.
2020 г. се оказва най-лошата за българския туризъм откакто го няма Балкантурист. Залогът е голям – всеки 8-и лев в икономиката влиза от продажба на туристически услуги. Очертава се към края на тази година да бъдем относително по-бедни, което не бива да ни прави по-нещастни. На фона на общата отчайваща картина има райони в страната, които достигат ново равновесно състояние. Такъв е примерът с областите Враца, Монтана и Видин.
Лято 2020 – не е за изпускане
Враца отваря врати с вдъхновение и кауза
Сезонът започна с важно събитие за туризма и културата на Врачанска област – пускането на платформата Openvratsa.bg. Добре направен продукт – вдъхновяващ и с кауза. Свързан с културата на района и включващ много местни младежи. Идеята започва да се реализира две години по-рано и въпреки отлагането с няколко месеца заради корона вируса, не губи своя смисъл и дългосрочен ефект. Община Враца е част от Старопланинския туристически район, там са и съседните и Мездра и Вършец, които също предлагат възможности за туризъм.
Но прави чест на основателите на платформата, че разкриват потенциала на врачанския район и към равнината на север, която изцяло попада в Дунавския туристически район. Така символичния пешеходен туристически маршрут „По стъпките на Ботевата чета” намира своята логическа свързаност с перспективата да се развива смислен алтернативен туризъм на юг от река Дунав до сърцето на Природен парк „Врачански Балкан”.
Врачански балкан. Автор: Гавраил Гавраилов
В началото на лято 2020 г. беше обявена отворена покана за малки туристически проекти в Северозапада, които могат да бъдат финансирани от програмата за активни и жизнени местни общности на фондация „Америка за България”. Целта е да се инвестира дългосрочно в културно-исторически и природен туризъм, което да опровергае масовата представа за България като евтина морска и ски дестинация. Програмата е пилотна за страната и ние вече споделихме за нея в интервю с Юлиана Дечева от екипа на фондацията. Какво се крие обаче зад тази кампания и какви са реалните резултати от подобен опит?
На първо място се вижда, че има изненадващо много гражданска енергия за промяна и желание да се рискува с туристически услуги в Северозападна България. Представата за района като най-беден в ЕС може би вече не е водеща, защото Странджа, Сакар и части от Родопите в последните няколко години обедняват и се обезлюдяват с по-бързи темпове. И ако приемем, че почти навсякъде в България малките общини са все по-бедни откъм идеи и хора, то как можем да коментираме 145 проектни идеи, подадени в конкурса? Очевидно слуховете за смъртта на региона са крайно преувеличени.
Десет проекта на фокус
Вело приключения
Веднага прави впечатление, че основен акцент в динамиката за промяна е велотуризма. Три от одобрените идеи са директно свързани с това – Vratsa Trails (Велодестинация Враца), Сдружение Спортен клуб „Бегач” (Велообиколка на Северозапада), Колоездачен клуб ,,Враца Велообщество” (Велоприключения в Северозапада). Това не бива да изненадва никой, все пак един от водещите производители на велосипеди започва своето производство в Монтана. Освен това напоследък става все по-популярен цялостния веломаршрут Дунав Ултра, който има за цел да промени представата за Дунавска България. Това вклюва и изграждането на станции за зареждане на електровелосипеди, както и отдаване под наем на такъв тип оборудване. Мрежата за електровелосипеди вече се развива и към Северозападния Балкан – Белоградчик и Чипровци. Трите нови проекта включват точно такъв тип зони – равнина, планина и защитени територии.
Културен туризъм
Два от проектите са свързани с културен туризъм във Видин. Градът загуби почти половината от своето население в годините на демократични промени. Все още обаче има желание за промяна, а туризмът се оживи след пускането на Дунав мост 2, въпреки че все още предимно се разчита на круизните кораби по Дунав. През 2020 г. такива кораби практически не плават, което редуцира туристическия интерес към традиционната градска култура. Така там ще се развиват два нови продукта, които отсега будят голям интерес.
Ролеви игри в замъка
Регионален исторически музей Видин предлага „Мистерии и загадки в замъка Баба Вида” – нов приключенски продукт с ролеви игри в единственият запазен средновековен замък в България. Баба Вида е емблема на Видин и може да бъде естествен декор за игри, свързани с разгадаването на мистерии и загадки и преодоляването на предизвикателства. Така се продължава тенденцията там да се организират различни културни събития.
Архитектура и история
Нов български университет и Център за книгата предлагат два нови пешеходни архитектурно-исторически маршрути „Къщите още говорят”. Опознаването на забележителностите на Видин чрез историята на старите къщи добавя стойност и към цялостната реконструкция на Синагогата, която се очаква да отвори врати като модерен културен център през 2021 г.
Стремежът към игровизация на преживяването се вижда и в още един от одобрените проекти. Целта му е да превърне туристическите разходки във Видин, Враца и Белоградчик в незабравим спомен чрез разказване на истории и игри. Чрез следване на „куест” – пешеходен маршрут с улики, които разкриват интересни факти, участникът изследва града и научава повече за историята му. Игрите ще бъдат налични на приложението “Questo”.
Адреналин в кръвта
За любителите на качествения адреналин са предвидени два проекта. Единият включва водни преходи с каяк за начинаещи и напреднали по река Искър, язовир Монтана и участъци по река Дунав. Другият е свързан със свободните полети с балон. Идеята е да се организира „балон фиеста“ с участието на балони от България и чужбина за извършване на полети в района на Белоградчишките скали и около Видин. По време на фиестата ще се предлагат панорамни издигания и свободни полети за туристи. Това събитие може да се комбинира с посещение на традиционни общности, запознаване с местните занаяти и домашната храна.
Кулинарен туризъм
Когато стане дума за храна, много хора свързват Северозапада с торлаците. Един от одобрените проекти предвижда организирането на фестивал на ферментационните продукти. В Северозападна България има малки ферми, които произвеждат фермерски сирена и кисело мляко, хляб с квас, занаятчийско вино, бира, туршии, сладка, но те нямат стабилен пазар и са малко известни извън региона. Чрез ежегодно събитие по тази тема се цели изграждане на по-стабилни пазарни позиции и желание да се представят подобни местни продукти и в туристическите обекти.
Винен туризъм
Десетият одобрен проект цели да постави Северозапада на картата за винен туризъм в България – чрез разработване на маршрути в района на Белоградчик и Видин за посещение на местни винарни и дегустация на местни вина, разглеждане на забележителности и опитване на местни кулинарни специалитети. Подобни регионални карти вече съществуват – в Мелнишко, Пловдивско и Североизточна България. Носителите на идеята са туристически гидове, а местните винарни преди време направиха опит за обединение под името Нортикум. Сега желанието е да се представи цялостно винения туризъм с фокус върху местния сорт гъмза.
Бъдеще чрез миналото
Когато правим анализ на туризма в Северозапада няма как да пропуснем Чипровци и Берковица. И двете градчета напоследък изглеждат леко позаглъхнали, но нещо все пак трепти и бълбука там под Северозападния Балкан. В Чипровци най-новия проект е свързан с производство на крафт бира. „Чипровско пиво” е дело на местен младеж, който все още ходи на училище.
Освен това в града имат амбиции да развиват поклонически туризъм след полагането на костите на небесните му покровители в малък параклис до историческия музей. Сред тези светли личности е и Петър Богдан Бакшев, автор на първата съвременна история на българския народ.
Очевидно в района се раждат много символични за времето си автори, затова можем да свържем Берковица не само с Иван Вазов, но и с Йордан Радичков. Неговите верблюди, тенеци, врабчета и герои оживяват на центъра на града в скулптурата „Дървото на живота”. А зад старата часовникова кула се намира фирмения магазин на единствената по рода си семейна фирма за сребърен филигран в цяла България. Този занаят е бил част от легендарната Чипровска златарска школа, която била опустошена след въстанието през 1688 г. Техни наследници продължили умението след време в Берковица. А сега в Чипровци все още мъждука желанието да се тъкат известните по цял свят чипровски килими, които са част от световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.
И за да завършим литературния обзор трябва да споменем и село Говежда, родното място на Стоян Николов – Торлака. Там се развива и действието на неговата, получила вече легендарен статут четирилогия на торлашки диалект, която обобщава всичко що е в духа и съзнанието на Северозападния край. Едно от заглавията му твърди : „Май ше ни бъде…”
И те така в туризма!
Относно автора
Гавраил Гавраилов
Гавраил е доктор по социология, преподава социално предприемачество и активизъм в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Придобива бакалавърска степен по политология и магистърска по приложна психология в родния си град Пловдив. Има опит като журналист в БНР от 2019 г. (автор на рубриката „Има ли мегдан“ по „Хоризонт“ и сътрудник в „Христо Ботев“). Има интереси в различни сфери - спорт, туризъм, културно наследство, социални услуги, политически процеси, граждански
организации. Автор на пет книги за България - две от тях за селски туризъм и една за Дунавска България. Бивш изпълнителен директор на Организация за управление на Тракийски туристически район. Все още трудно говори на езика на пустиняците, но поне разбира какво му се казва.
В последният ден от месец юли 2020 г. станаха ясни победителите в конкурса на програмата „Развитие на туризма в Северозападна България”. Чрез нея Фондация „Америка за България” търси проектни предложения, които да допринесат за развитието на Северозападна България като привлекателна туристическа дестинация с активни и жизнени местни общности.
Юлиана Дечева участва в подбора и класирането на проектите. Тя е част от екипа на Фондация „Америка за България” от 2014 г. В момента е програмен експерт в областта „Културно-исторически и природен туризъм”.
Юлиана има бакалавърска степен по Реклама от Нов Български Университет и магистърска степен по Международен събитиен мениджмънт в London Metropolitan Univerity.
Какви бяха първите ти впечатления за Северозапада, кога попадна там и къде?
Имам лична история със Северозапада и по-конкретно с Дунав, от където са и двете ми баби, така че няма как да не се чувствам свързана по някакъв начин с региона. От гледна точка на работа, първите ми впечатления бяха от най-голямото тракийско съкровище от Рогозен в Регионалния исторически музей във Враца, което е удивително. Огромният и необятен Врачански Балкан още на влизане във Враца. Морето от планини, което се вижда от Очин дол. Вратцата, която отваря врати към величествените скали, сякаш попадаш в приключенски филм, с невероятен декор, в който зад всеки ъгъл те очакват нови и спиращи дъха гледки. И не спирам да се удивявам и откривам нови неща всеки път, когато се връщам. Преди две седмици бях в Белоградчик и всеки път оприличавам нови чудати фигури на Белоградчишките скали, за първи път посетих пещерата Венеца, която намирам за много приключенска и красива.
Как решихте да създадете кампанията за малките проекти в туризма?
Конкурсът за развитие на туризма в Северозападна България е част от дългосрочната подкрепа на Фондация „Америка за България” за местните общности във Враца и региона. В резултат на обединените усилия на Фондацията, местната администрация, бизнеса и неправителствения сектор, през 2018 г. се създаде Обществен дарителски фонд „За Враца”, който има приоритет за развитие на туризма и младежки дейности в града. Така се роди и идеята за създаване на туристическата марка Open Vratsa, която на едно място да събира културно-историческите и природни богатства, събития, интересни места и истории на Враца и региона и да привлича туристи. След успешното стартиране на кампанията Open Vratsa, следващата стъпка беше да дадем възможност на хора от региона, които се занимават с туризъм, да доразвият вече съществуващи дейности или да предложат нови продукти, услуги и преживявания.
Дали имахте предварителни очаквания какви идеи ще ви бъдат подадени?
Тази програма е пилотна за Фондация „Америка за България” и не очаквах, че ще предизвика такъв интерес, но когато получихме 145 предложения останах изключително впечатлена, не само от количеството, но и от качеството на проектите.
Кое те впечатли от подадените предложения и имаше ли изненадващи „находки”?
Най-много ми хареса това, че имаше проекти, свързани с преживявания. Това са нов тип продукти и услуги, които стават все по-популярен и търсен начин за опознаване на една туристическа дестинация и правят пътешествието на всеки незабравимо.
Какво предстои сега пред вашия екип като бъдещи усилия в региона?
Първото нещо, което предстои е да съберем онлайн представители на десетте одобрени проекта. Фондация „Америка за България” работи за създаване на партньорство между организациите, които подкрепя. Целта на тази среща е да създадем общност от организации и хора, които споделят опит, идеи и възможности за съвместна работа.
Планирате ли да подкрепяте местните общности с подобни малки проекти в туризма и в други части на страната?
След значителния интерес към първия конкурс, планираме да направим втора сесия, но за това ще ви информираме допълнително. Може да ни следите във Facebook, LinkedIn, Instagram.
Как си представяш Северозападна България след 5 години?
Представям си Северозападна България пълна с български и международни туристи, привлечени от природата, културното наследство и историята на региона и от възможностите за приятно прекарване на времето – велосипедни маршрути, скално и планинско катерене, водни спортове, кулинарни турове и други преживявания. Вярвам, че проектите, които сега подкрепихме, ще се развият и ще предоставят това на посетителите. Иска ми се Северозападна България да присъства на световната туристическа карта, защото този регион заслужава да се види от все повече туристи.
Какво не те питахме, а държиш да споделиш?
Покрай работата ми в Северозападна България се оказа, че има много българи, които не са посещавали региона. Искам да отправя покана към тях да планират пътуване до Северозападна България, защото ще останат очаровани от богатото културно-историческо наследство и уникалната природа.
Относно автора
Гавраил Гавраилов
Гавраил е доктор по социология, преподава социално предприемачество и активизъм в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Придобива бакалавърска степен по политология и магистърска по приложна психология в родния си град Пловдив. Има опит като журналист в БНР от 2019 г. (автор на рубриката „Има ли мегдан“ по „Хоризонт“ и сътрудник в „Христо Ботев“). Има интереси в различни сфери - спорт, туризъм, културно наследство, социални услуги, политически процеси, граждански
организации. Автор на пет книги за България - две от тях за селски туризъм и една за Дунавска България. Бивш изпълнителен директор на Организация за управление на Тракийски туристически район. Все още трудно говори на езика на пустиняците, но поне разбира какво му се казва.
Всъщност, може и да са ви учили в 5-и клас по история, че майката на братята Кирил и Методий е българка от „славянската група“, а баща им е висш ромейски сановник в Солун. Това не е съвсем така. Поне наполовина. Сега му казваме „градски легенди“.
Истината е, че няма достоверен извор, които да свързва двамата братя с онова, което някой политически подкован историк (не му споменавам името от уважение към паметта му) е измислил, че се казва „славяни от българската група“. Кирил и Методий без никакво съмнение са от знатен произход.
Няма как да спорим, защото иначе щяха да садят смокини, да блъскат в някоя каменоломна или да гонят козите по чукарите. Най-много да бяха моряци или риболовци, които са горди притежатели на собствена лодка. Но те не са. Получават възможно най-доброто образование за времето си. Защото баща им е съуправител на един от най-цветущите градове в най-могъщата по-онова време държава. Солун. А отгоре на всичко, чичо им е съосновател на Магнаурската школа.
Съжалявам, ако говоря като разказвач на детски приказки, но едва ли някой от нас може да си представи какво е Магнаурската школа по онова време.
Сегашната Бръшлянова лига пасти да яде, барабар с Кеймбридж и Оксфорд.
Магнаурската школа е котило на най-великите мислители, на най-подготвените хора в едни времена, в които светът се разпадал.
Българите завладели Балканите чак до топлите морета. Римската империя отдавна била спомен, арабите тръгнали да сеят превъзходството на своя бог от изток, но след като Тервел им изкъртил амбициите под стените на Константинопол, заобиколили през цяла Северна Африка и отнесли иберийските племена чак до Пиренеите. За да срещнат Карл Мартел (Чука) и да се спрат малко в лудостта си, за да построят една цветуща култура. Както и да е.
Та, да се върнем на Магнаурската школа. Карл Мартел не е единственият владетел на Франкската империя, който се казва Карл. Карл Велики (Шарлеман; Карл Магнус) заедно с Крум Страшни разнищили най-голямото чудовище в оная епоха – Аварския хаганат.
Защо обяснявам, че Карл са го титулували с всички възможни ласкаещи епитети ли? Много просто. За да стане по-ясна разликата между братята Кирил и Методий и усилията, положени от тях в Магнаурската школа, спрямо неговите постижения.
Лично аз приемам като много по-величаво усилие да ти изтичат очите, трудейки се неуморно, за да набереш мъдрост, да усвоиш и предадеш знание, отколкото да си неграмотен до живот, та ако ще да си кацнал и на Луната. А Карл Велики е бил точно такъв. Неграмотен.
За разлика от синовете на Лъв, друнгария* на Солун. Те били старателни в учението и явно, освен другото, са си имали достатъчно заложби, защото неусетно станали полиглоти, което за онова време хич не е било проста работа. Сещате се, няма Гугъл, за всяка дума трябва да ходиш и да търсиш правилната книга в библиотеката… Зор си е, хич да не е…
Но, те били последователни и не искали като Крум и Карл няколко десетилетия преди тях да воюват с меч. Желанието им било да будят чрез словото. За щастие Михаил III, последният ромейски император от Фригийската династия, ги забелязал и решил да ги използва в битката си с франките за завладяване на нови територии.
Не се бъркайте. В случая става въпрос за душата, не за телата. Геополитиката е велика сила. Ако го убедиш, че си му големият брат е много по-добре, отколкото да го смачкаш и през десетина години да потушаваш въстанията му.
На папата в Рим и на патриарха в Константинопол им трябвали централноевропейските народи, за да докажат един на друг колко по-ревностни последователи на Христос са. А, и между другото, да си напълнят джобовете. Това е скритата тайна на всички религии, но не е тема на разговора ни. Константин – Кирил и Методий били умни, от знатен произход, тоест имали всички нужни качества. Защо Михаил да не ги изпрати на мисии, за да налагат Божията благодат по източноправославен обичай?
Първата била в Багдад, но там не получили много „аплаузи“, тъй като местният халиф си вярвал в Аллах и не бил много склонен да става моногамен и да зареже стотина съпруги. Михаил III обаче не загубил вяра в тях и веднага ги изпратил в Херсон (полуостров е; на север от Черно море; тогава е част от държавата на хазарите – между другото, много силен народ с невероятно интересна култура).
На Херсон Кирил и Методий все пак пожънали някакви успехи. За разлика от в Багдад. Взели, че намерили мощите на Свети Климент, един от първите римски папи. Но, не бързайте! Всичко едва сега започва!
Колкото и да го титулуваме „Философ“, Константин-Кирил, най-малкият от седмина братя, е бил „лошото момче“. Особено в сравнение с най-големия си батко Методий и е командвал парада.
Император Михаил използва дързостта му и ги изпраща във Великоморавия. Там те най-после успяват да развият пълноценно потенциала си. Ама в целия му блясък.
Ростислав е могъщ владетел, нищо че за държавата му днес знаят една шепа хора. Остави другото, а и умен, даже мъдър човек. Великоморавия била богата, многолюдна страна със стратегическо положение. Силна държава, заемаща огромна площ в самото сърце на Европа. Но Свещената Римска империя я натискала здраво, за да приеме католицизма, а немските князе по чисто феодален начин изземвали част от властта и от работната сила (разбирай селяните и занаятчиите) на Ростислав. Стратегическото му мислене и чисто човешкият му гняв заклатили махалото на Фуко го заметнали в другата посока.
Той решил да се спаси от католическите домогвания, като се обърне на изток и поиска помощ от Византия. Михаил само това и чакал. За да са готови за мисията си, двамата братя създали азбука, която да е пригодена към славянски език, макар и на основата на гръцката, и да могат да преведат Библията (тогава тя била Светая Светих. Нищо не можело да се сравни с нея и другите писмени слова нямали никакво значение).
Кирил и Методий обаче занесли на Ростислав не кирилицата, а глаголицата. Както за много неща в родната ни история, има недомислици в именуването на Кирило-Методиевата азбука, но за това после. Двамата братя били много всеотдайни в усилията си да наложат новото писмо в далечната страна. За тогавашните мащаби Великоморавия била на другия край на света за възпитаници на Магнаура в Константинопол, повярвайте ми.
И успели. Те създали азбука, която в най-северозападната балканска държава, Хърватска, тогава част от Великоморавия оцеляла чак до средата на миналия век. Глаголица на български, хлагхолица на хърватски. Изумително красива писменост, на която са увековечени едни от най-забележителните текстове на класическите славяни – ония от средното поречие на Дунав.
Кирил и Методий имали много голям успех сред великоморавците и били приети с отворени обятия от Ростислав. Немските феодали обаче усетили заплахата и ги погнали яростно. Толкова яростно, че двамата братя се принуждават да избягат във Ватикана. Буквално. За да спасят животите си.
За нещастие, това не е убежище за Кирил. Всъщност, убежище е. Последното му. Макар и да ги посрещат с почести, той умира малко по-късно и е погребан в базиликата „Сан Клементе“, кръстена на папата, чийто мощи двамата открили по време на мисията си в Херсон.
Методий обаче бил достатъчно упорит, за да преглътне личната си загуба и да продължи мисията. Тук вече не ставало въпрос за Ватикан и Византия. Двамата с покойния му брат били започнали нещо, което променяло целия християнски свят. Преди това Библията се превеждала от иврит само на гръцки и на латински. Вярващите от народите, които не разбирали тези езици, просто се кръстели, слушали неразбираемите слова на проповядващите и си шепнели колко яйца са снесли кокошките им или как върви цвеклото в тая сушава година.
Сега вече не било така. Огромна част от изтока на Европа имала своя писменост и преведена на свой език Свещена книга.
Само си представете колко треперещи ръце, колко опулени очи, колко гладни души са докоснали Книгата на родния си език.
Колко милиони съдби са променени, колко милиона човека са станали по-грамотни и са прогледнали, без да са били слепци.
Методий бил ръкоположен за епископ на Великоморавия от самия папа и се върнал там, за да продължи делото за повече от 10 години. Да не кажа 12, че е свещено число.
Немските феодали вече нямали думата, защото, ако му посегнели по какъвто и да било начин, щяла да играе голямата ватиканска „божия ръка“. За това време Методий поставил основите на едно писано слово, което оцеляло повече от хилядолетие. Константин-Кирил може да е бил лудата глава, вихрушката, бурята, щорма. Както искате го наречете. Това, което е в основата на промяната. Този, който размества пластовете в целия християнски свят. Но, Методий е тихият герой. Той съзидава новия свят и отваря очите на милиони, за да са способни да прочетат за великия Бог и за чудесните му дела. Не съм вярващ, но знанието е нещо свещено. Защото носи в себе си хилядолетна мъдрост. Заради нищо друго.
Така че, фурията Кирил и последователността на Методий са явление от изключително значение за еволюцията на цивилизацията с тяхната глаголица и създаването на културна среда с писменост. Живот и здраве ще ви разкажа и за учениците им, бащите на кирилицата.
*друнгарий – висш градски управник в Източната Римска империя
Автор: Стоян Николов-Торлака
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Свикнали сме да я разпознаваме веднага по непокорните къдрици и проницателния, режещ поглед. Изследовател на някои от нашумелите обществени язви. Въоръжена само с енергия, нюх, търпение и с микрофон. Автор на много репортажи и документални филми. „Репортер на десетилетието” за 2010 г. и носител на престижни професионални награди.
Журналистът Миролюба Бенатова.
Поводът да я потърсим бе обучението за емоционална интелигентности справяне с кризи, където е лектор. Какви качества са необходими да вникваш последователно и прецизно в потока от информация? Да отсяваш истински значимото? И да го „разглобиш” до самостоятелни компоненти?
Защото да си журналист например, съвсем не е достатъчно да си първооткривател. Трябва ти умението да обработваш емоционалната информация така, че поведението ти да зависи от теб самия. А това е умение, приложимо във всеки житейски аспект, впрочем.
Коя е Миролюба Бенатова днес?
Аз съм същият търсещ човек, когото познавате от времето, когато се „срещахме” често в национален ефир.
Разкажете за решението да станете част от обучение за емоционална интелигентност?
Инициативата за обучението за емоционална интелигентности и справяне с кризи беше на моите приятели от “Academy for soft skills”. Опитът ми като репортер на терен, умението ми да общувам с хора от всякакви социални слоеве и йерархични нива, справянето с конфликтни ситуации и доверието на събеседниците, които са ми доверявали проблемите и радостите си, ми даде увереност, че имам какво да разкажа.
Какво открихте самата Вие – за себе си и в комуникацията с останалите – в процеса на подготовката за това обучение?
Не само в процеса на подготовка на обучението, а и в момента, откривам колко е важно умението да слушаме другия с реален интерес, както и да се опитваме да „влезем в обувките му”, ако наистина искаме да го разберем. Всеки от нас чува с раните си и често реакциите ни са плод на събудени емоции от друго събитие. Как да се сдобрим с чувствата си, да ги ползваме, но да не им позволяваме да ни превземат в негативен план, е това, което учим и ни помага да се справяме по-добре. Това се отнася, както за професионалния, така и за личния ни живот. Всъщност ние сме в непрекъснати преговори и трябва да се научим да търсим пресечни точки.
Можем ли да вярваме, че с технологичния напредък емоционалната интелигентност ще бъде все по-малко важна?
Че емоционалната интелигентност, или по-просто казано, умението да разпознаваме своите чувства и чувствата на другите, както и да изпитваме съчувствие, без да се превръщаме в емоционални заложници, отдавна е признато за основна съставка за успех. Технологиите променят начина ни на общуване, но нуждата да бъдем чути и разбрани не се променя. Сега, когато идва времето на маските и животът ни е изпълнен със страхове и чувство за вина, е по-важно от всякога да можем да виждаме отвъд повърхността. Ако преди можехме да си направим изводи за някого по начина, по който се ръкува или жестикулира, сега ще трябва да се ориентираме по излъчването, което можем да доловим само от малкото квадратче на видеоконферетната връзка или по тембъра на гласа в разговора по телефона. А на улицата, когато маските ще скриват усмивките ни, все по-важно е да съживим изражението на очите си.
Можем ли да разчитаме на универсални методи, когато се сблъскваме с труден събеседник, в трудна ситуация и с егото си също?
Няма универсални методи, но има знаци, които е хубаво да умеем да разчитаме, така че да взимаме бързи и правилни решения каква посока и подход в комуникацията да изберем.
За кого е Вашето обучение? Какво се надявате, че ще открият с него онези, които имат интерес по темата?
Подходящо е за служители, които работят на терен и имат всекидневен контакт с клиенти (включително и по телефона). То е и за ръководители на екипи, както и за всички хора, които искат да погледнат на общуването в екипа и с близките си от различна гледна точка! Да не се плашим от конфликтите също е част от умението да се справяме с кризи. Винаги има неща, които зависят от нас и дори и да не можем да решим напълно някакъв казус, важно е да помним, че животът не е черно-бял, има степени. Да обръщаме внимание на нюансите, както в цветовете на живота, така и в нашето поведение и в постъпките на околните. Има знаци, които ще ни помогнат да „четем” по-добре. Ключът към успеха е в желанието да разберем другия, дори и да не сме съгласни с него.
Къде и как ще се случва то?
Засега възможностите са в интернет. Надявам се пак да дойде време, в което събирането на 15 души в зала ще бъде възможно!
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
29 176 лв. са събраните средства от дарители на МБАЛ „Свети Николай Чудотворец”, съобщи кметът на община Лом д-р Георги Гаврилов. Това са Българска банка за развитие (ББР) – 18 000 лв., Районна прокуратура – Лом – 1000 лв., „Кристал Ойл” EООД – гр. Лом – 2000 лв., Боряна Благоева – 5000 лв. и Емил Крумов – 200 лв. На сметката на МБАЛ „Св. Николай Чудотворец” е преведена и заплатата на градоначалника в размер на 2976 лв.
Със събраните средства е закупен нов апарат за кръвно-газов анализ, изключително необходим при лечението на пневмонии. С част от дарените пари, заедно със собствени средства на болницата, е изградена също много важна за лечението на пациентите централна кислородна и въздушна инсталация.
„Изказвам най-сърдечна благодарност на институциите, фирмите и гражданите, които се отзоваха на моя призив и направиха дарения на нашата болница!” – каза кметът д-р Гаврилов.
Дарителската кампания продължава. Събраните средства ще бъдат изразходвани за закупуването на медицинска апаратура и консумативи.
БАНКОВА СМЕТКА НА МБАЛ „СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ” ЕООД – ЛОМ:
БДСК
ВG65STSA93000020804062
BIC – STSABGSF
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
В битката срещу пандемията от корона вирус с финансови средства са се включили до момента фирми, институции и физически лица от Монтана и страната. Даренията са под формата на апаратура, оборудване, защитни облекла и парични средства, обобщи днес изпълнителният директор на областната болница д-р Тони Тодоров. Той изказва гореща и поименна благодарност на дарителите, които с високохуманния си жест допринасят за подобряване възможностите за лечение на пациентите и предпазването на медицинските лица, ангажирани в процеса:
„КРОС” ООД, гр. Монтана – Апарат за белодробна вентилация (респиратор)- на обща стойност 39 600 лв.
„МОНБАТ” АД, гр. София – Апарат за белодробна вентилация (респиратор) – на обща стойност 36 000лв.
РАЙОННА колегия на Български лекарски съюз /БЛС/, гр. Монтана – Апарат за белодробна вентилация (респиратор) – на обща стойност 36 000лв. Сумата е събрана чрез дарителска сметка от дарителите:
1. „Алфасист Инженеринг” ООД, гр. София – 10 000 лв.
2. „НЕТ-СЪРФ.НЕТ”, гр. Монтана – 6 000 лв.
3. „Водоснабдяване и канализация”, гр. Монтана – 5000 лв.
4. ЧСИ Мая Иванова, гр. Монтана – 5000 лв.
5. Иван Димитров Иванов, гр. Пазарджик – 10 000 лв.
Седмица, откакто Районната колегия на Български лекарски съюз – Монтана обявидарителска сметка за набиране на средстваза подпомагане на лечебните заведения в областта, потърсихме председателя, д-р Людмил Джурджов. Помолихме го да сподели впечатленията си от развитието на тази кампания. Поводът за разговора ни съвпадна с навечерието на Международния ден на здравето, който у нас отбелязваме и като Ден на здравния работник. Ето защо взаимното уважение, доверие и вяра също станаха част от този диалог.
Д-р Джурджов, чия беше идеята за инициативата? Към кого се обърнахте с нея?
Районната колегия на Български лекарски съюз Монтана познава проблемите на лечебните заведения на регионално и национално ниво. В този смисъл днес е особено важно да се мобилизират усилията на всяка общност за преодоляване на съществуващите дефицити. Така и постъпихме. Районната колегия на Български лекарски съюз – Монтана беше твърдо подкрепена в тази благородна инициатива от местния бизнес, общественици, граждани. Всички заедно и мобилизирано вървим в една посока и подкрепяме тези, които имат професионалния и морален дълг да лекуват и съхраняват здравето и живота на хората.
Българският лекарски съюз стартира национална кампания, като целта на инициативата е осигуряването на средства за закупуването на маски, предпазни облекла, дезинфектанти и медицински изделия за болниците и медицинския персонал в цялата страна. Разкажете за смисъла и значението на кампанията, предприета от Регионалната колегия в Монтана?
Дарителската кампания е подкрепена с Решение на Управителния съвет на Районната колегия на Български лекарски съюз – Монтана, взето единодушно. То е за подпомагане на лечебните заведения в област Монтана – болнична и извънболнична медицинска помощ, в борбата с COVID-19. Дарените средства приоритетно ще се използват за закупуването на медицинско оборудване и необходимите консумативи за държавната болница в Монтана – МБАЛ „Д-р Стамен Илиев” АД и общинската болница в Лом. При наличие на свободен финансов ресурс, той ще бъде насочен към подпомагане и на останалите лечебни заведения в областта, включително и за извънболнична помощ.
Какви бяха Вашите очакванията при старта на кампанията?
Предвид неотложността на закупуването на медицинско оборудване и консумативи към него, цялата медицинска общност в Монтана се надявахме и продължаваме да се надяваме на висока обществена подкрепа. Като лекар, правейки системна оценка на съществуващите дефицити, търся подкрепата на всички, за да се намери балансът между финансова възможност и най-критична нужда. А като човек съм благодарен на нашата общност за положителното отношение към кампанията и високата подкрепа. Моля се времето да бъде на наша страна и да успеем във всичко, което сме набелязали.
Седмица по-късно, как откликва местната общественост?
Само седмица по-късно сме горди с високата подкрепа от страна на бизнеса. Бяха закупени изключително важните 3 броя респиратори, 10 броя монитори за следене на жизнените показатели на пациентите, 20 броя перфурзори, 3 броя реанимационни легла, както и високо защитени предпазни средства на медиците за многократна употреба. Повечето неща вече са доставени в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев” АД. До една седмица всичко изброено ще бъде налично в областната болница. Част от изброеното оборудване е целево доставено от дарители, а не е закупено през дарителската сметка. В
зависимост от желанието на дарителите, техните имена ще бъдат или не предоставени на медиите. Важно е да се отбележи, че е крайно необходимо е да бъдат събрани още минимум 100 000 за закупуване на подвижен дигитален рентгенов апарат. Обръщам се с призив и молба към гражданите на Монтана да се включат според своите възможности със средства, защото това оборудване е високотехнологична защита за тяхното здраве.
Как приоритетно ще бъдат разпределени събраните дарения? С какво ще помогнат те?
До настоящия момент вниманието на цялата лекарска общност е насочено към закупуване на високоспециализирано и абсолютно необходимо оборудване в борбата с COVID-19. Предвид по-големия пациентопоток към МБАЛ „Д-р Стамен Илиев” АД, както и технологичната взаимосвързаност в отделните медицински звена, закупеното оборудване до момента е предвидено за областната болница. След окомплектоване на оптималното болнично оборудване в тази болница, даренията приоритетно ще бъдат насочени към закупуване на същата техника и в общинската болница в Лом. Следващите по приоритет са лечебните заведения за извънболнична помощ, които също трябва да имат адекватна апаратура в борбата с COVID-19.
В навечерието на 7-и април, когато отбелязваме приноса и значението на професията на здравния работник, дали си представяме ясно делника в сектор „здравеопазване”?
Всеки лекар трябва да работи отговорно за утвърждаване неопетнено името на лекарската професия, да инвестира собствения си авторитет в изграждане на доверието и уважението на обществото към хората, които се грижат за тяхното здраве. От друга страна, всеки човек е пациент със своите представи за лечение и претенции към материя, която не познава. Само взаимното уважение, доверие и вяра ни водят по правилния път за постигане на добро обществено здраве. Призовавам всички да спрем да се оплакваме, да си вярваме повече и да се опираме един на друг.
Как се избира професията медик? Какво дава и с какво задължава – в чисто човешки план – такъв избор?
Професията медик се избира с разум и страст. Посвещаваш живота си, труда си на хората и тяхното здраве. Тя е и призвание, и вдъхновение, но и саможертва и много смирение. Когато се докосваш до човешката болка, ти имаш вдъхновението да се бориш, дори ако ти самият си болен. Болестта те превръща във войник, който прави ежедневно своята саможертва в битката за здравето на хората. И не се отказва. Но заедно с това, всеки медик трябва да носи в себе си истинско смирение и молитва, защото по пътя той трябва да бъде в общност, равен с болните, с гражданите, озарен със светлината на Божията помощ.
Вашето пожелание към колегите Ви в страната и в Северозападния регион по повод Световния ден на здравето?
За мен е чест да поздравя всички мои колеги по повод Световния ден на здравето. Пожелавам на тях и техните семейства здраве, спокойствие, благоденствие и щастие. Защото го заслужават като хора, които носят най-голямата отговорност за другите, имат най-благородната професия в света, будят истинско доверие, грижат се за живота и съхраняват надеждата.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
