Рецепти за оптимизъм в трудни времена от авторите на „Призни”

Рецепти за оптимизъм в трудни времена от авторите на „Призни”

Изпратихме първия месец от 2021 г. сякаш малко между другото. Но годината със сигурност бе посрещната по необикновен в сравнение с предишни години начин. Много от нас нямаха търпение 2020 г. да си тръгне (всички знаем защо). За други пък смяната на календара по принцип не носи кой знае каква промяна. Независимо вие от кой тип сте, едно нещо е общовалидно – всички имаме нужда от нови начала и надежда, че животът ни ще става по-хубав.

Както вече знаете, ние в „Призни” сме заклети оптимисти (и мечтатели). Затова, типично за нас, се опитахме да погледнем ведро на нещата и да открием какво всъщност беше хубавото в тази странна и за мнозина  трудна 2020 г. Нещо повече, дръзнахме да си представим бъдещето и да потърсим начини да направим 2021 г. по-добра за Северозападна България.

В следващите редове ще намерите размислите на някои от нашите най-талантливи пера – Нели, Лилия, Белла, Венко и Гавраил. Те отговарят на два въпроса: 1) Какво през 2020 г. ме запази оптимист и 2) Какво можем да направим през 2021 г., за да бъде Северозападна България едно по-хубаво място?

Да си призная честно, четейки техните отговори, ме побиха тръпки. Защото има битки, които водим заедно като общество, и има битки, в които всеки сам тихо воюва. Но истинската сила се крие в умението да виждаш малките победи дори когато ти се струва, че губиш. Да не спираш да вярваш, че светлинатав края на тунела е изход, да мислиш и правиш добро, да вдъхновяваш. Точно такива хора пишат за Призни и разказват неразказаните истории на Северозапада – хора, които измагьосват надежда.

Затова – не пропускайте да прочетете какво имат да ви кажат.  🙂

Какво през 2020 г. ме запази оптимист?

Нели Найденова

През тази предизвикателна година хората като че ли отсяха важното за тях – в професионален и личен план. Оптимист ме направи това, че разбрах, че човек може да е щастлив и с малко – малко пътуване, по-малко хора и контакти, но пък по-пълноценни и осъзнати, тук и сега – и без много планове в далечното бъдеще. Опитмист ме направи и това, че хората усетиха нуждата от промяна. Поне част от тях. Замислиха се, че са част от природата, а не отделна независима единица. Нея не можеш да контролираш и направляваш.

Лилия Христова

2020 г. беше много странна и това е най-мекото, което може да се каже за нея. Обстоятелствата ни накараха да видим, че всички живеем в различни реалности без да знаем, тъй като скоро не сме имали повод да видим това толкова ясно. Някои избраха да са депресирани жертви на обстоятелствата. Други обаче решиха да вземат максимума от ситуацията, колкото и наглед негативна да е тя. Тази година имахме възможността да потренираме адаптивност и да разберем какво е наистина важно за нас. Останахме затворени вкъщи, което чисто и просто ни остави сами със себе си и нямахме избор освен да погледнем навътре и да се заровим в собствените си… сещате се. 🙂

Е, истината повечето пъти е грозна и неприятна. Затова често избираме да затворим очите си за нея – докато не дойде времето тя да ни зашлеви шамар. Най-отрезвяващият, разбира се. Това беше за мен 2020 г. – година пълна с изпитания, трудни избори, намиране на решения и култивиране на качества, отлагани с години. В крайна сметка моето аз от декември 2020 г. в пъти повече ми харесва от моето аз от декември 2019 г.

Венко Добрев

През 2020-та останах оптимист на фона на многото разочарования най-вече заради моите близки хора. Преосмислих доста от приоритетите си, както и къде влагам усилията си. Вярвам, че промяната в държавата ни започва от образованието.

Белла Антова

Аз за себе си потвърдих едно – огромната цел на тази година беше да оценим важните неща. Семейството, живата комуникация с хора, природата, изкуството и съпреживяването. Неизбежността на такава година е категорична. В историята на човешкото съществуване подобни периоди са повторяеми и нужни. За да се замислим за смисъла на живота, за да променим посоката на развитие и да пренаредим матрицата.

Оптимизмът не ме е оставял никога. Понякога просто се скриваше в тъмни ъгли. Пък и тук в нашия край уж всички са песимисти, а всъщност са особен тип философи. Клише е, че сме черногледи и бедни. Видинчани зърнат ли Дунав или Баба Вида сякаш връщат вярата си в живота. Разходката по дигата е ритуал, необходимост и бягство от проблемите. По време на пандемията Крайдунавският парк ни спаси. В Северозапада хуморът е издигнат в култ. Иронията ни е ген. Та кой наистина би могъл да изгуби оптимизъм само заради няколко месеца изолация? Ако веднъж си се любувал на залез, откривал си безлюдни плажове, плакъл си с приятели, танцувал си сякаш никой не гледа, влюбвал си се… няма как да изгубиш оптимизъм.

Моята лична година не беше толкова опустошителна. Преживях една загуба, която ми напомни, че смъртта е само част от вселенския цикъл. Негодувах, че пропускам фестивали, концерти и пътешествия, но пък открих вълнуващи хора и нови работни хоризонти. Тук във Видин! И те за пореден път ми затвърдиха вярата в светлото бъдеще. Талантът, креативността и ерудицията могат да спасят всяка общност.

Гавраил Гавраилов

Годината беше ужасно странна. В личен план аз на два пъти смених работата си.  Това в нормална година би изглеждало странно, но в тази луда ситуация всичко се променяше понякога в рамките на един конкретен ден. Запазих оптимизъм заради няколко лични причини – синовете ми растяха без да се интересуват от COVID-19, жена ми записа да учи финанси като редовен студент първи курс, а аз самия успях да завърша успешно докторската си степен по социология.

Понеже годината глътна всички платени отпуски още през пролетта, успях да открадна една седмица през лятото, която инвестирахме във ваканция в Чипровци. Там затвърдих оптимизима си след срещите ни с две забележителни личности. Директорът на историческия музей в града Анита Комитска си е истинско ходещо вдъхновение, а усмивката на младежа производител на крафт бира Цветелин Стефанов е зареждаща отвсякъде. И в края на въпросната отпускарска седмица брат ми се ожени след два неуспешни преди това опита заради карантини и забрани през годината. А сега сме в очакване на ново попълнение в семейството.

Как може Северозападна България да стане (още) по-хубаво място през 2021 г.?

Нели Найденова

Можем да работим повече заедно, като общност. Благодарение на Призни през последната година открих изключително много активни, интересни хора, които могат да са двигателят на Северозапада и неговата надежда за пълноценна и пълнокръвна промяна. Иска ми се тези хора да се свържат, да изградят една мрежа, да започнат да гледат в една посока. Само с общи усилия ще може да видим Северозапада такъв, какъвто искаме да го видим. С млади и мислещи хора, които създават новия облик и имидж на Северозапада.

Лилия Христова

Лесното не изгражда характера и личността, без изпитания няма растеж. Затова, колкото и странно да звучи, съм благодарна, че 2020 г. беше точно такава, каквато беше. Истината е, че всичко хубаво се корени в ежедневното полагане на усилия за по-добро утре. Затова – бачкайте здраво и се обградете с хора, които следват мечтите си, и взаимно се вдъхновявайте, за да може средата ви да се превърне в едно по-красиво място.

Венко Добрев

Можем да вярваме, че Северозападът ще стане по-хубаво място, да работим за това и да заразяваме другите с нашия ентусиазъм. Наскоро писах за това как можем да създаваме повече добри хора. Вярвам, че трябва да се следва този модел – да говорим за добро, да показваме добро и най-вече – да правим добро.

Белла Антова

Знам, че ще продължавам да работя още по-усилено за града, който обожавам. Да търся вдъхновяващите млади хора, да разказвам градските истории, да ангажирам живеещите извън Видин с неговите проблеми и каузи. Защото през новата година само оптимизмът ще продължава да ни спасява. Желанието да се срещаме на красиви места, да организираме шарени събития, да общуваме, да слушаме още и още музика, да се гордеем със спецификата на района, в който сме родени. 2021 г. ще е хедонизъм, любов, осъзнатост и творчество. Такава, каквато ни обещава предстоящата ера на Водолея. Дерзайте!

Гавраил Гавраилов

В личен план мога да помагам във вълнуващия процес на връщане от градовете към селата след кризата с Ковид. Къде с някой съвет, къде с насока или препоръка, но процесът вече започна и няма как да бъде спрян. За Северозапада всеки нов човек сега е богатство, за да се спре с обезлюдяването. Иначе всички дунавски градове са хубаво място за живеене, но стават и за урбекс туризъм. Аз си пожелавам наистина новата година да бъде преломна и за нагласите на местните хора – да погледнат с по-ведър поглед към възможностите, които региона дава. Сега е моментът да се почне нещо ново и да се привличат капитали и инвестиции. Надявам се кризата с ковид да приключи в рамките на 2021 г.!

Относно автора

Веселина Фотева

Веселина е журналист, предприемач и професионалист в областта на комуникациите и дигиталното съдържание с над 10 годишен опит. Вярва, че Северозападна България е подценяван регион, който крие много възможности и вдъхновяващи човешки истории, които си струва да бъдат разказани. Подръжник е на каузи за рaвенството между половете, свободата на личността, опазването на природата.


Още новини

Монтанчанинът Ивайло Иванов с исторически успех в джудото за България

Монтанчанинът Ивайло Иванов с исторически успех в джудото за България
Ивайло Иванов, джудо

Световният шампион за военни в категория до 81 кг в джудото за 2019 г. и двукратен сребърен европейски медалист през 2019 и 2020 г. Ивайло Иванов се завърна в България с исторически успех от Мастърс турнира в Доха, Катар.

Монтанчанинът извоюва бронзов медал, който е и първи в историята за България от „Мастърс” турнир по джудо. Състезанието събира само джудисти с най-висок ранкинг от целия свят.

Победата не беше лесна за Ивайло. За бронза той се изправи срещу европейския шампион за 2017 г. Алан Кубецов (Русия). Българинът губеше срещата, след като съперникът му постигна вазари (втората най-висока оценка в джудото след ипон), но само 6 секунди преди да изтече редовното време, победата беше отсъдена в полза на Иванов, след като съперникът му получи трето наказание (шидо).

По пътя към решаващата среща Иванов победи с вазари Ведат Албайрак от Турция, Брианд Етиен от Канада, Шамил Барчашвили от Австрия, а на полуфиналите допусна поражение от холандеца Франк де Вит.

Заради успеха на джудиста с корени от Монтана, в началото на седмицата министърът на младежта и спорта Красен Кралев го награди с почетен плакет.

Мастърс турнирът в Доха се проведе между 11-и и 13-и януари, а България бе представена още и от Ивелина Илиева и Янислав Герчев. В състезанието участваха общо 398 джудиста от 69 държави.

Относно автора

Веселина Фотева

Веселина е журналист, предприемач и професионалист в областта на комуникациите и дигиталното съдържание с над 10 годишен опит. Вярва, че Северозападна България е подценяван регион, който крие много възможности и вдъхновяващи човешки истории, които си струва да бъдат разказани. Подръжник е на каузи за рaвенството между половете, свободата на личността, опазването на природата.


Още новини

Призни Подкаст: Арх. Дора Иванова за Бузлуджа в бъдеще време

Призни Подкаст: Арх. Дора Иванова за Бузлуджа в бъдеще време

„Спящ великан, който може да привлече хиляди туристи от цяла Европа” – така  проф. Йорг Хаспел, който е един от най-големите европейски специалисти по паметници от социализма, определя монумента Бузлуджа и предлага България да внесе предложение за вписването му в световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Сигурни сме, че няма човек сред вас, който да не е чувал или виждал поне на снимка така наречената чиния на Бузлуджа. Новият ни подкаст разказва историята на монумента, само че в бъдеще време. Разговорът ни е с основния виновник за това светът да обърне поглед към Бузлуджа отново – арх. Дора Иванова.

Mалко история в минало време

Началото на причудливата сграда от социализма е поставено на 23 януари 1974 г., когато над 15 000 куб. м скална маса са изкопани, за да бъдат хванати основите на монументалната конструкция. По този начин височината на върха намалява с 9 м. Общо 6000 души са работили по проекта денонощно. Тържественото откриване е на 23 август 1981 г. Хиляди хора от цяла България се стичат да видят чудото на родната архитектура.

След 10 ноември 1989 г. заедно с края на социалистическия строй в България идва и началото на края за Бузлуджа. Функционирал в продължение на само 8 години, той потъва в забвение и бива оставен на произвола на съдбата.

Северозападната следа

Ние много добре знаем, че Бузлуджа не се намира в Северозападна България, но човекът, който се е заел с амбициозната задача да възстанови монумента е родом именно от тук.

Архитект Дора Иванова е от Монтана, но завършва висшето си образование в Берлин с дипломна работа, посветена на Бузлужда. Проектът обаче не остава в архивите на Техническия университет в немската столица, а влиза в реално изпълнение.

Дора и екипът, с който заедно работят за консервирането на музайките на Бузлуджа
Дора и екипът, с който заедно работят за консервирането на музайките на Бузлуджа

Дора е учредител на Фондация „Проект Бузлужда” и от година и половина е обратно в България, за да даде нов живот на един противоречив, но безспорно значим монумент от миналото. Тя е прекарала много време и на терен и няма да е пресилено, ако кажем, че познава всяко камъче, тухла и цепнатина от сградата. Дора е нашият събеседник в подкаста на Призни.

Слушайте разговора с нея, за да научите какво е общото между Бузлуджа и Берлин, има ли туристически потенциал в монументите от комунизма и в какво може да се превърне така нареченият „кораб майка”.

Последвайте подкаста на Северозапада в Spotify или Anchor, за да следите следващите ни разговори с вдъхновяващи личности от този край.

Относно автора

Веселина Фотева

Веселина е журналист, предприемач и професионалист в областта на комуникациите и дигиталното съдържание с над 10 годишен опит. Вярва, че Северозападна България е подценяван регион, който крие много възможности и вдъхновяващи човешки истории, които си струва да бъдат разказани. Подръжник е на каузи за рaвенството между половете, свободата на личността, опазването на природата.


Още новини

Разказахме 1000 позитивни истории за Северозапада. Кои са 10-те най-четени през 2020?

Разказахме 1000 позитивни истории за Северозапада. Кои са 10-те най-четени през 2020?

През 2020 г. авторите на „Призни” са разказали почти 1000 позитивни истории от Северозападна България!

Това показват статистиките на prizni.bg.

Когато сайтът ни за „Неразказаните истории на Северозапада” стартира, ви обещахме да ви срещнем с хора, които всеки ден променят света. Или пък с такива, които са видели целия свят, но помнят, че са проходили именно тук – в Северозападна България.

Тогава сложихме ръка на сърцето и се заклехме, че каквото и да става, нашата мисия ще бъде да ви отведем на вдъхновяващи пътешествия през върхове и пещери, задни дворове и гаражи, селски кръчми и градски площади. Искахме да открехваме по малко всеки ден вратата към домове на местни герои, вероятно дори ваши съседи, които имат какво да покажат, да ни научат, да ни вдъхновят. Защото знаем колко много хубави неща се случват в този край на света, въпреки трудностите и предизвикателствата.

Обещахме го на вас и на себе си, защото вярваме, че Северозападна България е нешлифован диамант, чиято красота си струва да види. Да се почувства. И да се преживее.

През изминалата година в „Призни” всяка седмица публикувахме интервюта с вдъхновяващи личности. Рисувахме с думи портрети на хора, които могат да ни служат за пример. Снимахме видеа от всевъзможни кътчета между Ком и Лом. Обикаляме надлъж и нашир, за да намерим добри практики и да покажем, че може да бъде и иначе. Писахме хубави новини. Записахме първите четири аудио епизода от нашия подкаст.

И когато годината свърши, решихме да проверим кои са историите, които са предвизикали най-силен интерес у вас – нашите читатели и приятели. Ето ги тук – 10-те най-четени статии на „Призни” за 2020 г.

10. Времето да обединим сили за живота е сега

Тази кратка, но важна статия, беше написана в началото на пандемията от COVID-19 и разказва за възможностите за подкрепа на общинските медицински заведения в Монтана и Лом.

9. Една чипровска история за силата на мечтите

Ясно е, че в нашия край ценим качествените спиртни напитки. В тази история ви запознаваме с Милена и Калин Михалкови и техния син Цветомир, които са родом от емблематичното градче Чипровци. Семейството стои зад идеята “Чипровско пиво”. Ако още не сте, прочетете интервюто с тях.

8. Момичето, което успява

Носител на титлата „областен шампион” по футбол, отличник със стипендия за успех, с грамота от президента на Република България за добри резултати в спорта и образованието. Дете за пример и гордост. Но как се става успешен човек, когато детството ти е минало в социален дом? „С труд”, казва Виржиния Малинова. За нея разказва и тази статия.

7. Сури Монтана за хоризонтите вън и вътре в нас

Разговор с конкретна сюжетна линия е лекомислено да се планира отнапред, когато отсреща е човек с толкова характер, че сам се определя като „голем, черен, грозен и дебел – забелязващ се”. Но вие не се плашете, а се запознайте със Светослав Струнджев – Сури – емблематичният рокер с голямо сърце от Монтана.

6. Галя от Берковица, която кара стъклото да оживее под багрите

Проектът „Галинария” започва преди пет години с две Галета – едната е Галя от Берковица. Графичен дизайнер. Другата – Галина Георгиева. От Лакатник! Психолог и педагог, майстор към Камарата на занаятчиите. Галя със стъклото. Галина с шевиците… С едната Галя направихме интервю, а вие го поставихте на 6-о място сред най-четените статии от миналата година.

5. Спасителна верига

Когато се спасява живот в планината, се изгражда верига. Състои се от клинове, карабинери и въже. Използват я хора, които знаят как, разбират защо и правят всичко това напълно доброволно. Те са от една особена човешка порода и този разказ е посветен на тях. За планинските спасители – шапки долу.

4. Призни видео: Излезе трейлър на филма за Филип Захариев, видинчанинът главен готвач в най-северния ресторант в света

Документален филм разказва за живота и работата на видинчанина Филип Захариев, който е главният готвач в най-северния ресторант в света – “Gruvelageret” – на остров Свалбард. Филмът е част от поредицата Chef‘s Canteen на руския режисьор и оператор Пьотр Поляков, който изследва и заснема живота на готвачите в някои от най-добрите ресторанти на земното кълбо.

3. Приключенските лагери в Стакевци, които учат децата на сръчност и свързване с природата

Във финалната тройка е статията ни, с която ви отвеждаме в Стакевци – едно малко селце в Северозападна България, съвсем близо до границата със Сърбия. Чист въздух, красива природа, телефоните нямат обхват – идилия. Точно това затънтено местенце вдъхновява Елина Минкова да започне да организира детски приключенски лагери

2. Тодор Тодоров: Независимо от работата ми, смятам, че хората са добри

На второ място сред най-четените статии на Призни вие сте поставили  разговора ни с криминалния психолог Тодор Тодоров. Въпреки че кариерата му го изправя срещу най-различни престъпления, той вярва, че всички хора по начало са добри. А за хората от Северозапада – че са замесени от „малко по-различно тесто”.

1. Господ(ин) Музика

Първото място е много специално за нас. Това е разказ за един от най-обичаните учители в Монтана. А вероятно и един от най-обичаните по принцип. Цецо Даскала и Цецо Гъдулката са само две от многото имена на Цветан Цветанов. Освен учител по музика в Гимназията с преподаване на чужди езици „Петър Богдан” и ръководител на състава „Торлашки напеви”, той беше и ревностен търсач на автентичен фолклор и негов неуморим пазител и проводник. Човекът, който се движи, защото не може и не трябва да стои на едно място. Който завихря със светлата си енергия всичко живо наоколо, че и отвъд видимото.

С голяма болка трябва да кажем, че Цецо напусна този свят през изминалата година. Ние обаче вярваме, че името му ще бъде вечно живо в нашите спомени и в любовта към музиката, която той успя да предаде на учениците си и на всеки, до когото се докоснеше.

Вместо финал

Това бяха нашите 10 най-четени статии през 2020 г. Годината беше много странна и наситена с предизвикателства, но насред хаоса и несигурността за бъдещето, ние вярвахме в едно – добрите новини и позитивните истории в Северозападна България ги има и нашата мисия е да ви ги разказваме.

Това, разбира се, щеше да бъде навъзможно без нашите отдадени автори: Рени Христова, Нели Найденова, Лилия Христова, Мария Тодорова, Белла Антова, Гавраил Гавраилов, Венко Добрев, Ами Тола, Ива Иванова, Минчо Габеров и Стоян Николов – Торлака.

А сега, на вас какво ви се иска да прочетете, гледате, слушате на prizni.bg през 2021 г.? Напишете ни в коментар или на електронната ни поща info@prizni.bg.

Относно автора

Веселина Фотева

Веселина е журналист, предприемач и професионалист в областта на комуникациите и дигиталното съдържание с над 10 годишен опит. Вярва, че Северозападна България е подценяван регион, който крие много възможности и вдъхновяващи човешки истории, които си струва да бъдат разказани. Подръжник е на каузи за рaвенството между половете, свободата на личността, опазването на природата.


Още новини

От Видин до края на света и обратно с Филип и Соня

От Видин до края на света и обратно с Филип и Соня

Август е и жеги и мисли за море са налегнали всички ни. Докато чакате времето до началото на отпуската да мине или пътувате до голямото синьо, ви предлагаме да чуете една невероятна история, която хем ще ви вдъхнови, хем ще ви разхлади.

Във второто издание на подкаста на „Призни“ – „От Видин до края на света и обратно“ – ви срещаме с Филип Захариев и Соня Валериева. И двамата тръгват от родното място Видин, за да стигнат до спиращи дъха дестинации, които в крайна сметка ще ги отведат отново къде? Във Видин.

Филип и Соня са партньори не само в приключенията, но както често се случва – и в бизнес начинанията и живота.

Филип е главен майстор готвач в най-северния ресторант в света – Gruvelageret, който е разположен на остров Свалбард, Норвегия. Той е автор и на две книги с пътеписи, много красиви снимки и една смела идея, която заедно със Соня ще реализират във Видин.

За него се подготвя и документален филм, чийто трейлър можете да гледате в рубриката ни „Видео“.

До преди точно една година Соня пък живее в Торино, работи като модел и краси страници и корици на модните италиански списания. Тя има опит и като професионален сервитьор в изискан ресторант и е общувала с различни хора от цял свят. Днес Соня живее между Видин и село Стакевци, преоткрива какво значи камъкът да си тежи на мястото и заедно с Филип развива общия им бизнес.

Чуйте нашия разговор, за да разберете по какво си приличат Видин и Свалбард, защо Филип и Соня не се страхуват да мечтаят твърде дръзко и какво е да живееш и работиш на една от най-северните точки на света.

Приятно слушане!

Относно автора

Веселина Фотева

Веселина е журналист, предприемач и професионалист в областта на комуникациите и дигиталното съдържание с над 10 годишен опит. Вярва, че Северозападна България е подценяван регион, който крие много възможности и вдъхновяващи човешки истории, които си струва да бъдат разказани. Подръжник е на каузи за рaвенството между половете, свободата на личността, опазването на природата.


Още новини

Излезе трейлър на филма за Филип Захариев, видинчанинът главен готвач в най-северния ресторант в света

Документален филм разказва за живота и работата на видинчанина Филип Захариев, който е главният готвач в най-северния ресторант в света – Gruvelageret – на остров Свалбард.

Филмът е част от поредицата Chef‘s Canteen на руския режисьор и оператор Пьотр Поляков, който изследва и заснема живота на готвачите в някои от най-добрите ресторанти на земното кълбо.

Филмът за Филип Захариев и Gruvelageret е заснет миналата година през февруари, като снимките са отнели 10 дни. Историята включва както моменти от кухнята на ресторанта, така и спиращи дъха гледки от Арктика. По време на снимките на посещение идват и готвачи от московския White Rabbit, 13-ият най-добър ресторант в света според класацията „The World’s 50 Best Restaurants”.

„Не можах да повярвам, че всичко това беше заснето само за 10 дни и от един единствен човек“, сподели пред „Призни” Филип, който остава възхитен от работата на Пьотр Поляков. Пьотр също е бивш готвач и започва да се занимава със заснемане на видео като хоби. Докато един ден каналът му в YouTube не се превръща в зрелище за хиляди в Русия и света.

Филип Захариев
Филип Захариев

Филип от своя страна също има други таланти. Той е фотограф и писател. Неговите книги с пътеписи от чудновати и трудно достъпни дестинации са сред най-продаваните български издания зад граница.

Ние в „Призни” се впечатлихме много от неговата история.  И понеже работата ни е да разказваме за вдъхновяващи хора от Северозапада, решихме да ви запознаем отблизо с Филип и приятелката му Соня в следващия епизод на нашия „Призни” подкаст. Очаквайте съвсем скоро аудиото „От Видин до края на света и обратно”!

Преди това обаче не пропускайте да се насладите на трейлъра на Chef‘s Canteen. Целият филм ще бъде готов до няколко месеца.

Относно автора

Веселина Фотева

Веселина е журналист, предприемач и професионалист в областта на комуникациите и дигиталното съдържание с над 10 годишен опит. Вярва, че Северозападна България е подценяван регион, който крие много възможности и вдъхновяващи човешки истории, които си струва да бъдат разказани. Подръжник е на каузи за рaвенството между половете, свободата на личността, опазването на природата.


Още новини

Prizni.bg търси нови автори от Северозапада

Prizni.bg търси нови автори от Северозапада

Обичаш ли да разказваш истории? Харесва ли ти да разговаряш с хора, да им задаваш въпроси и да откриваш какво ги движи напред? Имаш ли очи за „светлата страна на нещата”? Вдъхновяваш ли се от добрите дела, въпреки всичко останало?

И най-важното – вярваш ли, че Северозападна България е прекрасно място, пълно с хора, култура и каузи, които си струва да бъдат разказани на света?

Ако отговорът е „да”, то тази възможност е точно за теб!

„Призни“ е онлайн медията, която разказва неразказаните истории на Северозапада. Търсим си още съмишленици, които пък заедно с нас да търсят хубавите новини и добрите примери от този пъстър-пъстър край на България.

(Ако искаш да научиш повече за мисията на „Призни”, прочети статитята „Неразказаните истории от Северозапада вече ще бъдат разказвани”)

Кого търсим?

Много бихме се зарадвали, ако освен всичко останало, притежаваш и следните качества:

–        Умееш да спазваш срокове и обещания

–        Умееш да правиш хубави снимки, пък било то и с телефон

–        Безкомпромисен си към правописа и граматиката

–        Пишеш увлекателно, но и разбираемо

–        Лесно създаваш нови контакти

–        Имаш опит като журналист или автор на блог

–        Умееш да снимаш и монтираш видео (уау, тук вече сме впечатлени)

–        Живееш в Северозапада или имаш „рода” и корени тук

–        Работиш свободно с MS Office, Google Suite и си свикнал вече с онлайн срещите

Какво предлагаме?

–        Работа в силно приятелска среда и мотивиран екип

–        Да бъдеш част от проект с кауза и потенциал

–        Да научаваш нови неща в процеса на работа

–        Сам да избираш къде да ти е офис

–        Голяма творческа свобода, но и помощ, когато работата се закучи

–        Да пишеш, когато ти прецениш (като спазваш предварително обещаните срокове)

–        Заплащане на хонорар спрямо броя и жанра на публикуваните текстове

Как да кандидатстваш?

Ако описаното пасва на твоя профил, а думата „Северозапад” докосва важна струна в душата ти, то ще се радваме да получим твое CV, няколко реда защо искаш да пишеш за „Призни” и текст, с който се гордееш на info@prizni.bg. Ще се свържем само с одобрените кандидати.

Oчакваме те!

Относно автора

Веселина Фотева

Веселина е журналист, предприемач и професионалист в областта на комуникациите и дигиталното съдържание с над 10 годишен опит. Вярва, че Северозападна България е подценяван регион, който крие много възможности и вдъхновяващи човешки истории, които си струва да бъдат разказани. Подръжник е на каузи за рaвенството между половете, свободата на личността, опазването на природата.


Още новини

“Voices of Rock” остава планиран за септември в Монтана

“Voices of Rock” остава планиран за септември в Монтана

“Voices of Rock” остава планиран за 6-и септември. Организаторите на фестивала „Изкуството е…” към момента не се отказват да съберат на една сцена световните рок звезди Johnny Gioeli, Ronnie Romero и Jeff Scott Soto, въпреки глобалната пандемия.

По план подгряващи ще бъдат млади рок банди от страната.

„Фестивалът всяка година е голямо предизвикателство за малкия ни екип, но 2020 г. се оказа толкова непредвидима и объркана, че надмина и най-смелите ни представи”, каза Нелиан Николова, създадел и директор на фестивала.

Събитието ще се проведе на централния площад в Монтана, а входът е свободен. Всяка година фестивалът обръща внимание на голям социален проблем.  Този път фокусът попада върху зависимостите сред младите хора. Българският игрален филм „Доза Щастие” е сред партньорите на събитието и ще бъде прожектиран за деца и родители, които след финалните надписи ще имат възможност да се срещнат и разговарят с част от екипа на филма.

„Даваме всичко от себе си в продължение на месеци, за да запазим фестивала. Централният площад в Монтана е достатъчно голям, за да се спазва дистанция между хората”, допълва още Нелиан.

Можете да следите за актуална информация на официалната Facebook страницата на фестивала.

Voices of Rock, Монтана
Voices of Rock, Монтана
Относно автора

Веселина Фотева

Веселина е журналист, предприемач и професионалист в областта на комуникациите и дигиталното съдържание с над 10 годишен опит. Вярва, че Северозападна България е подценяван регион, който крие много възможности и вдъхновяващи човешки истории, които си струва да бъдат разказани. Подръжник е на каузи за рaвенството между половете, свободата на личността, опазването на природата.


Още новини

Красивият Белоградчик празнува на Петровден (видео)

На Петровден, 29-и юни, Белоградчик празнува.

Денят на апостолите Петър и Павел е избран за празник на града край скалите неслучайно – от гръцки Петър означава камък и иммено затова Свети Петър се счита за най-подходящ за закрилник на Белоградчик.

Заради извънредното епидемиологично положение много от планираните концерти и изяви са отменени, но въпреки това общината отбелязва празника подобаващо.

Честванията започнаха от сутринта с тържествена литургия, отслужена от видинския митрополит Даниил. През деня градът ще бъде уважен и от редица официални лица и гости.

Очаква се днес да бъдат обявени и новите почетни граждани на Белоградчик. Сред тях посмъртно ще бъде награден професорът от НАСА Виден Табаков, участвал в изпълнението на програмата за изпращане на хора на Луната. Твърди се, че проф. Табаков е бил личен приятел на Луис Армстронг – първият човек, стъпил на Луната. Професорът е роден в близкото село Стакевци и е учил в гимназията на Белоградчик.

През изминалата година над 120 000 души са посетили града, а амбицията е този брой да се увеличава, заявяват от общината.

Prizni.bg поздравява жителите на Белоградчик, както и всички именици, с това красиво видео.

Кадрите разкриват Белоградчишките скали от птичи поглед и са дело на видеооператора Атанас Паскалев и „България от високо”.

Относно автора

Веселина Фотева

Веселина е журналист, предприемач и професионалист в областта на комуникациите и дигиталното съдържание с над 10 годишен опит. Вярва, че Северозападна България е подценяван регион, който крие много възможности и вдъхновяващи човешки истории, които си струва да бъдат разказани. Подръжник е на каузи за рaвенството между половете, свободата на личността, опазването на природата.


Още новини

Неразказаните истории от Северозапада вече ще бъдат разказвани

Неразказаните истории от Северозапада вече ще бъдат разказвани

Здравей!

Ако четеш това, значи си един от първите читатели на „Призни” – медията, която ще разкаже неразказаните истории на Северозапада.

Да, онзи Северозапад, който цяла Европа нарича „най-бедния регион в ЕС”. Но наистина ли е толкова беден, колкото всички си мислят?

Ние вярваме тъкмо в обратното. И ще ти разкажем историите, които го доказват.

Богатствата на Северозапада

В Северозападна България се крият богатства и герои, за които рядко ще чуеш по телевизията или ще прочетеш в новинарските сайтове.

Нашата мисия е да ги намерим и разкажем.  Тук ще прочетеш за хора, които всеки ден променят света около себе си. Или пък за такива, които са видели целия свят, но помнят, че са проходили именно тук – в Северозападна България.  Ще те отведем на пътешествие през върхове и пещери, задни дворове и гаражи, селски кръчми и градски площади, ще открехнем вратата към домове на местни герои, вероятно дори твои съседи, които имат какво покажат, да ни научат на нещо, да ни вдъхновят.

Да, Северозападна България е нешлифован диамант, чийто блясък ще ти разкрием.

Идеалисти ли сме?

Екипът ни е съставен от опитни журналисти (за които ще научиш повече съвсем скоро), всички с корени от Северозападна България. Всеки от нас разбира добре проблемите на общия ни дом. Но най-голямата опасност за Северозапада е историята, която всички ние разказваме – за родния си край, а понякога и за нас самите. Историята, която всички знаем наизуст, звучи така: „Северозападна България е най-бедният регион в ЕС. Икономиката е слаба, населените места се обезлюдяват. Липсва предприемачески дух. Тук няма бъдеще”.

Ще излъжем, ако кажем, че тази история не е вярна. Виждате ли обаче големия проблем?

Вярна е, но не съвсем. 

Това е едната страна на монетата. По-фаталната, по-пикантната. Такива истории създават стереотипи и клишета, а стереотипите и клишетата превръщат непълните истории в единствените, които имаме да си кажем.

Ние в „Призни” вярваме, че историите, които разказваме за Северозапада, са важни. Защото това са нашите истории, нашите общи спомени за миналото и мечтите ни за по-хубаво бъдеще. И не на последно място, нашата обща история е и нашето достойнство.

Затова в „Призни” няма да бъдем идеалисти. Ще бъдем обаче търсачи на доброто, ще обръщаме монетата всеки ден, докато разбием клишето за Северозапада. И знаем, че в твое лице ще имаме не просто верен читател, а съюзник. За да можем скоро всички заедно да разказваме една по-различна история за Северозападна България.

Какво можеш да намериш на Prizni.bg?

В Призни всяка седмица ще публикуваме интервюта с вдъхновяващи личности. Ще рисуваме с думи портрети на хора, за които си струва да знаеш. Ще снимаме видеа от най-интересните кътчета между Ком и Лом. Ще обикаляме надлъж и нашир, за да намираме добри практики и примери, че може да бъде и иначе. Ще си говорим с успешни бизнеси. Ще те информираме за всичко хубаво, което предстои. Някои от нашите истории ще можеш да четеш, други да гледаш, а трети – просто да слушаш чрез нашия подкаст докато пътуваш.

В рубриката ни „Твоята дума” сцената ще е за теб и твоите истории.

Но освен да ти разказваме за всичко хубаво и добро, ние също ще създаваме истории чрез нашите събития. Няколко пъти в годината „Призни” ще организира нещо голямо, което ще те накара да се почувстваш горд, че си пустиняк!

Това е от нас засега. Преди да се разходиш из сайта, имаме един въпрос. Знаеш ли какво значи „призни”? Ако да, коментирай под статията! 

Няма да се разсърдим също, ако я споделиш, за да могат повече хора да научат неразказаните истории от Северозапада.

Относно автора

Веселина Фотева

Веселина е журналист, предприемач и професионалист в областта на комуникациите и дигиталното съдържание с над 10 годишен опит. Вярва, че Северозападна България е подценяван регион, който крие много възможности и вдъхновяващи човешки истории, които си струва да бъдат разказани. Подръжник е на каузи за рaвенството между половете, свободата на личността, опазването на природата.


Още новини

Стилиян Петров изправи на крака препълнената зала на Европейския парламент

Стилиян Петров изправи на крака препълнената зала на Европейския парламент
Снимка: ЕП

„Да се изправя, да вдъхновя другите, бе много трудно. Но разбрах, че трябва да бутам напред не само мен и семейството ми, но и другите. Защото има толкова много болни хора. Планът за борбата с рака не е просто план, а една борба заедно. Ракът не избира, но когато сме заедно, можем да го победим. Да дадем на всеки отделен човек надежда.

Това каза от трибуната на Европейския парламент в Брюксел футболистът Стилиян Петров. Най-голямата зала на европейската институция се оказа тясна за всички, които искаха да чуят личните разкази на Стилиян и други като него, успели да се преборят с тежката диагноза рак.

Заедно срещу рака

Стилиян беше поканен в Европарламента като посланик на борбата с рака и по случай първите стъпки към изготвянето на Общ европейски план за борба със страшното заболяване. Той заяви, че се е съгласил да участва в инициативата, защото всяка година 3,5 млн. души в Европа получават диагнозата рак и според него, за да се справим с проблема, усилията трябва да се обединят.

Europe’s beating Cancer Plan – Let’s Strive For More.

Монтанчанинът имаше 8 мин., в които да сподели пред евродепутати, еврокомисари и гости как е научил за левкимията и какво му е помогнало да запази силата на духа си. „Всеки един от нас се бори по съвсем различен начин. Всеки изпитва трудности и се справя по свой начин. Аз имах нужда от подкрепа и аз я получих от милиони фенове на футбола, фенове, които са следили моята кариера. Но има хора, които се борят сами. Те заслужават нашата подкрепа и да покажем, че има хора, които ги интересува и помагаме с каквото можем.

Ключовите моменти в новия план са свързани с профилактика, ранната диагностика, стимулирането на научни изследвания и равния достъп до лечение в цяла Европа.

„Дотогава не разбирах какво значи за мен животът.

„Аз съм като всички други. И съм съпруг, баща, син и горд оцелял от рака, каза още българският футболист, тръгнал към големия футбол от ЦСКА, а след това превърнал се в легенда на шотландския „Селтик“ и капитан на английския „Астън Вила.

„Да бъдеш оцелял от рак е много трудно. Не си подготвен. Дори не си готов за думата „рак. Научих новината след един мач. Добре, но какво значи това, какво трябва да правя? Ще бъда ли в безопасност, ще мога ли да живея, какво да очаквам? Никой не ми даде отговор. Отговорих си сам, заяви пред притихналата зала Стилиян Петров.

„Питах се защо аз, защо на мен се случи, можех ли да го предотвратя? Следващата стъпка беше да реша какво да правя. Нямах отговор, трябваше да си го намеря сам. Има няколко пътя за борба с рака. Как ги намираме, как ги извървяваме – това вече зависи от нас. Борих се за едно – за моя живот. Дотогава не разбирах какво значи за мен животът.“

Стилиян Петров, ЕП

Петров, наричан от близки и фенове още Стенли, описа какво за него е животът след рака: „Да знаеш какво е да се събудиш сутринта, да целунеш жената и децата, да смяташ всеки ден за подарък. Да си сигурен, че се учиш от всяка възможност, и да виждаш децата да растат и да напредват.

Европейският план за борба за рака

В Европейския план за борба с рака, който ще бъде завършен преди края на тази година, ще бъдат напревени предложения за действие на всеки ключов етап от болестта:

Мерки за профилактика

Профилактиката е най-лесният и ефективен начин за намаляване на раковите заболявания в ЕС. Сред мерките са подобряването на достъпа до здравословна храна, както и ваксинациите; мерки за намаляване на фактори, свързани с околната среда, като замърсяването и излагането на химикали; научни изследвания и повишаване на осведомеността.

Ранно откриване и диагностика

Мерките за подобряване на шансовете за по-благоприятен развой на болестта чрез ранно диагностициране може да включват по-добро покритие на целевата група от населението, подлежащо на скрининг за рак. Предвижда се и по-активно използване на цифрови решения и предоставяне на техническа подкрепа за държавите членки.

Лечение и грижи

Мерките за подобряване на резултатите от грижите може да включват улесняване на достъпа до  висококачествено лечение и въвеждане на нови терапии. Действията в тази сфера включват също мерки за гарантиране на наличността и достъпността на основните лекарства, както и иновации и научни изследвания.

Качество на живот

Мерките за осигуряване на възможно най-добро качество на живот на пациентите, преживелите рак и лицата, полагащи грижи за болни, може да включват подобряване на професионалната реинтеграция; предотвратяване на дискриминацията, предоставяне на палиативни грижи и обмен на най-добри практики.

Относно автора

Веселина Фотева

Веселина е журналист, предприемач и професионалист в областта на комуникациите и дигиталното съдържание с над 10 годишен опит. Вярва, че Северозападна България е подценяван регион, който крие много възможности и вдъхновяващи човешки истории, които си струва да бъдат разказани. Подръжник е на каузи за рaвенството между половете, свободата на личността, опазването на природата.


Още новини