Енея Георгиева от Forbes България: Истината не е толкова привлекателна

Енея Георгиева от Forbes България: Истината не е толкова привлекателна
Снимка: Forbes

Продължаваме кампанията „Дигитална хигиена“ с разговор с Енея Георгиева. Енея започва своя път от клуб „Медии“ в Монтана, а в момента е част от екипа на Forbes България, член е и на Асоциацията на европейските журналисти. С нея обсъждаме темата за дезинформацията и фалшивите новини. Енея споделя полезни съвети как да разпознаваме пропагандата и фалшивите новини, какво ги прави толкова привлекателни за всеки от нас, как да спорим с хора на противоположно мнение, но с уважение, разбиране и въобще как да поддържаме дигитална хигиена в днешния океан от (дез)информация.

Как започна твоят път в медиите? Какво те привлече в журналистическата професията?

Моят път в медиите започна от клуб „Медии“ в Монтана. Aко трябва да съм честна, не съм искала да се занимавам с журналистика. Най-важното за мен беше да мога да изразя мнението си, да дам воля на мисълта си. След това станах част от списание „Икономика“ и Economic.bg заради икономическата част. Много ми харесваше да влизам в тази тематика все по-дълбоко през призмата на журналистиката. Бързо ми омръзна обаче да правя преводи от „Ню Йорк Таймс“, „Блумбърг“ и др. Исках да правя анализи на пазари в България, за да видя какво лежи зад статистиката и числата, които обикновено са доста по-лоши от останалите европейски държави. Исках да разбера какво се крие зад тях: защо всеки път нашият брутен вътрешен продукт е по-малък, защо инфлацията е такава, защо малкият и средният бизнес едва успяват да устоят на пазара. И затова сега съм част от Forbes Bulgaria, за да разбера какво се случва на микро ниво, кои са малките герои, които всъщност изграждат тези големи картини с много числа.

Кога започна да те занимава темата за дезинформацията?

Интересът ми към темата за дезинформацията дойде на следващ етап. Времето се промени, залети сме с всякаква информация, независимо дали искаме или не, от едно море от факти или неистински факти. Малко по малко, събитие след събитие, започнах да работя в тази посока да направя по-достъпно знанието срещу тези информации.

Как да преценим кое е вярно и достоверно в цялото това море от информация? Сподели ни полезни съвети как да проверяваме и проследяваме информацията, която ползваме.

Истината обичайно не е толкова привлекателна. Ако дадена информация предизвиква прекалено силни емоции, най-вероятно някъде има лека хиперболизация. Това не е най-големият проблем, но е най-лесно да се хване. Колкото по-негативни емоции предизвиква нещо, толкова повече ние се захващаме, вкопчваме се в него. Много по-лесно е да уплашиш човек, отколкото да го разсмееш.

Така че усетете сами какви емоции поражда дадена новина или информация. Ако са силни, прочетете втори път. Проверете кой е източникът – дали е от анонимен профил във Facebook, кой стои зад този профил; ако е медията, коя е тя и откъде идва тази информация. В нашето ежедневие трябва да мием ръцете, да къпем телата си. Когато става въпрос за факти и консумиране на информация, е точно обратно. Трябва да се нацапаме, ама много да се нацапаме, за да разберем откъде идва смисълът и да си изградим мнение.

Не трябва да четем от едно място и да се предоверяваме на един-единствен източник, а да успяваме да вземем малки парчета информация от различни и разнообразни места. Ако цялото доверие на обществото е съсредоточено в една-единствена медия, тя става много податлива на нечисти интереси и това отново ни води в първоначалния етап. Друго много важно според мен е това да знаем как работят медиите и да успяваме да си взимаме от тях това, от което имаме нужда.

Снимка: Ratio

Kога и защо мненията се превръщат толкова успешно във факти?

Дали мненията се превръщат във факти, зависи много от нас. Днес се води борба за нашето внимание. Единственият начин да се привлече вниманието на читателя или на зрителя (независимо в каква форма) е с неща, които го карат да спре да превърта публикациите или каналите, да отвори широко очи и да не може да повярва на това, което е прочел или видял. Много често обаче това са мнения, а не факти. С факти работят организации, проверяващи информацията, т.нар. factcheck организации. Te не проверяват мнение, те проверяват факти.

Защо обаче информацията от тези проверяващи (factcheck) организации и платформи не достига до повече хора? Защо продължаваме да вярваме на непроверени твърдения?

Един от проблемите на тези организации е, че създаваното от тях съдържание не е особено привлекателно. Свикнали сме на рекламно съдържание, т.е. да има картинки, да има заглавия, които да ни грабнат вниманието. Имаме нужда от разказване на привлекателни истории, имаме нужда от герои, от хора в тези текстове, за да бъдат интересни.

Публикуваната от тези организации информация е много полезна, но тя достига до съвсем малък балон от журналисти и хора, които така или иначе могат да я открият. И най-голямата и полезна стъпка би била да направим истинската информация също толкова интересна, привлекателна и задържаща вниманието на потребителя, както са постовете в социалните мрежи, пълни с мнения. Това вече е изкуство и мисля, че вървим в тази посока, но ни трябват доста повече маркетингови трикове.

Дезинформацията и фалшивите новини не са ново явление, винаги в исторически план е съществувала пропагандата, но се е поднасяла по различен начин. Защо сега всъщност дезинформацията се превръща в такъв проблем?

От една страна, светът вече е глобализиран, от друга – всеки е в своето малко балонче. И от тази позиция всеки инакомислещ се превръща в аутсайдер, в чернa овца. А всъщност той просто е извън нашето балонче.

Социалните мрежи са чудесни, защото ни свързват и ни помагат да общуваме. Трябва да се опитваме обаче да четем информация и извън тях. Ако ние имаме едно мнение, те ще ни предлагат само и единствено новини, които съответстват на нашето мнение. Няма да ни дадат нещо провокативно или нещо, което е извън това, което четем ние и това, което чете нашето обкръжение. Тук вече се завърта много по-бързо пропагандата. Защото ние самите понякога я търсим. Много ни харесва да намираме нещо написано, което съвпада с нашето мнение. Този човешки инстинкт не е нещо, за което сме виновни, но е нещо, което определено можем да променим.

И колкото повече четем, толкова повече изграждаме знание и това знание води до медийна грамотност. Пропагандата днес е наистина силна. Тя идва от различни посоки, защото има различни интереси. Технологиите са това, което ѝ позволява да ескалира и да стигне много по-далеч. Същите тези технологии можем да използваме и да ѝ противодействаме. Ние решаваме за какво ще ги използваме.

Ти смяташ, че можем да използваме технологиите, за да излезем от нашия информационен балон. Как да се случи това? Как да ги използваме по-смислено?

Има различни решения, инструменти и приложения, които могат да ни помогнат срещу дезинформацията. Пример за такъв инструмент е InVid WeVerify плъгина. Можем да го използваме като го закачим към браузъра и така много бързо да откриваме дали нещо е така или не.

Пример за платформа, която събира информация от factcheck организации на едно място от целия свят е и DBKF. Ако се чудим дали нещо е така или не, просто пишем ключова дума или част от самото изречение в търсачката на тази платформа и след това ще видим дали някой вече не го е проверил. Това ни спестява много време, защото сме залети от изключително много невярна информация. И ако започнем да правим сами проучването, което извършват проверяващите информация, няма да ни стигне времето.

Как да разговаряме с човек, с когото не споделяме едно мнение и смятаме, че се влияе от фалшива информация?

Понякога хората се подлъгват да мислят нещо, а понякога самите ние сме подлъгани. За всеки може да бъде изфабрикувана фалшива новина, която толкова добре да съответства на неговите възгледи за света, че той моментално да реши, че е истина. Най-доброто противодействие е разговорът. Mного е важно вие да сте любопитната страна, да се опитате да разберете повече. Защото всеки човек знае едни неща, а друг – други и тази мрежа от общи знания, ще ви даде отговора дали дадена информация има или няма логика.

На базата на предишен опит и вярвания всеки има кукички, за които може да се хване. Много е важен тонът. Ако усетите, че сте в нападателна позиция, по-добре напуснете разговора, тръгнете си. В такъв момент опонентът минава в защитна позиция. По този начин няма как да се стигне до консенсус. Moже би най-големият „успех“ на пропагандата е това, че ни раздели. И ни накара да мислим в крайности – или е бяло, или е черно. А всъщност има много нюанси. Може едно нещо да е така, но това не означава, че едните са добри, а другите са лоши. Трябва по-често да мислим в тази посока.

Според теб по-лесно ли е да се възпита критично мислене сред най-младите, които не са обременени и разполагат с много информация? Те по-добре ли се ориентират в този информационен свят?

От една страна липсата на наследена обремененост от историята и от това, което се е случило преди нас, може би помага на младите да бъдат по-неутрални. Но пък липсва знанието, липсва този предишен опит. Като цяло не ми харесва това делене на хората на възрастни и млади, за мен по-важен е начинът на мислене – отвореното съзнание да поемаш нова информация. Той наистина движи света напред.

Родените през последните две-три десетилетия са залети от информация и това колкото помага, толкова и вреди. Според много хора младите получават всичко наготово, защото няма смисъл да се тревожат за толкова много неща, за които в миналото хората е трябвало да се тревожат. Всъщност е точно обратното, защото днес се тревожим за много повече неща. Преди всичко е било много по-просто. Сега, дори да си избереш с кой инструмент ще си помагаш в откриването на дезинформация, имаш хиляди варианти. Как ще откриеш кой е най-добър за теб? И тази дилема на избора става все по-популярна, защото прекалено големият избор понякога ни ограничава.

Животът може да бъде доста по-простичък, затова сега има и толкова много движение към минимализма. Не е само сегашното поколение – всички усещаме, че тази прекомерна консумация от съдържание до продукт (до абсолютно всичко, с което можеш да експериментираш, защото то съществува и съществува в огромни количества), има и своите недостатъци.

Относно автора

Нели Найденова

През последните няколко години работи като експерт по комуникациите в редица екоорганизации. Вярва, че за да се опазят природните богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а за това е необходимо по-ефективно общуване с по-широк кръг от хора. Корените ѝ все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. Надява се „Призни“ да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, от своите дом, градина и работно място, от гората и планината до тях.

Прочетете и другите материали на автора тук