Детското в нас като възрастни

Детското в нас като възрастни
Designed by Freepik.com Background photo created by montypeter - www.freepik.com

Възрастни сме вече. Но кой казва, че не можем да се забавляваме като децата?

1-ви юни – на този ден някога сме празнували, а сега това се превръща просто в една обикновена дата без стойност.

Тогава би ли могло да се каже, че след като не сме деца, то ние не запазваме детското в себе си?

Разбира се, че не! Според много хора, когато станеш на определена възраст, ти променяш своите интереси и разбирания за живота. Вече не си дете, а възрастен, може би и отговорен човек. За други, дори и като сме възрастни можем да бъдем деца, поне в определени случаи. На въпроса как точно става, бих отговорил, че природата достатъчно добре си е свършила работата като е запазила определени качества у нас, може би дори и до края на нашия живот.

Тази година навърших осемнадесет. Това е първият път, в който не празнувам на тази дата, а напротив – тя се превръща в един обикновен ден. Ден, в който се предполага, че съм голям да отивам на различни атракции, които всяка година по това време се появяват в града. Естествено, нищо не ме спира да го направя; те са направени за всички, не само за децата. Говорейки за децата, понякога се чудя кои са качествата, които се запазват, след като детето стане възрастен? Точен отговор на въпроса би могъл да съществува, но понеже някои от възрастните губят детското в себе си, аз не мога да отговоря с точност. Единствено предполагам.

Когато станах на 18 години, аз не се простих с любопитството си.

То е неизмерна част от мен и не смятам, че някога ще изчезне. Ще продължа да питам какво е това, ако не мама и тати, то или някого другиго, или интернет. Ще искам да разбера защо това е така, а не иначе. Няма да спра да се интересувам, да търся и да откривам неща за себе си, за другите, за животните, за историята на дадена велика нация, както и за света. Децата са любознателни и винаги търсят новото и интересното. Според мен възрастните също трябва да са такива.

Продължавам да приемам ставащото около себе си от забавната, или поне не тъжната страна. По принцип децата не са опознали света и виждат красивото около себе си. Спомням си как, когато бях малък, аз не знаех, какво точно са болестите, болката, както и ежедневните проблеми. Сега знам. Но също си спомням, че и тогава съм се сблъсквал с тях, но просто не съм го осъзнавал, а съм гледал от положителната страна. Ако успея да запазя това в себе си, мога единствено да съм по-щастлив, което въобще не е малко.

А какво ли не бих казал за игрите и забавленията! Познавам много възрастни, които прекарват свободното си време с тях. Според много хора това е загуба на време. Моето мнение е, че тези хора са запазили своето въображение и могат да мислят по-рационално, защото са видели различни светове и герои, предизвикателства и приключения. Децата могат да те изненадат с невероятна идея и просто мислене, какъв е проблемът възрастните да мислят интересно, но в рамките на нормалното и допустимото!

Но освен, че като се пренасяме в света на големите, ние запазваме детското в себе си, ние се и сбогуваме с привидно безгрижното време. Ще бъда честен: от погледа на по-голям мога да видя безгрижието на малкия себе си, което на онези крехки години не е било безгрижие. И тогава съм се спречквал с трудности. Но едно знам – предизвикателствата, които предстоят, няма да са нещо толкова по-различно, от което да се притеснявам. Единствено миговете, прекарани като дете, ще ми липсват, защото няма да ги преживея отново.

Автор: Мартин Николаев

Относно автора

Призни

Призни е медията, която разказва неразказаните истории на Северозапада. :)


Още новини