Музика, танци и традиции: магията на фестивала „Пей, танцувай и на Зелени дел се любувай“ през погледа на един хореограф
Натали Ангелова
В началото на летните месеци, когато природата е разцъфтяла в пълния си блясък, както всяка година площадът в квартал „Заножене“, град Вършец ще се оживи с музика и танци. Всяка година, в първата събота на юли, традиционният фестивал „Пей, танцувай и на Зелени Дел се любувай“ привлича любители на народните танци от близо и далеч. Този празник, съхранил духа на българските обичаи, ни връща към корените и ни напомня за силата на общността и страстта към народното творчество. Народните танци не са просто движения в ритъма на музиката – те са израз на душата на един народ, разказващи истории за любов, труд и радост.
Имах удоволствието да си поговоря с Боян Георгиев, който ми разказа за своето вдъхновение и дългогодишната си любов към тези танци. Как започва неговият път в народното творчество? Какво го мотивира да продължава и как фестивалът „Пей, танцувай и на Зелени Дел се любувай“ успява да съхрани традициите през годините? Тези въпроси намериха своите отговори в това вълнуващо интервю.
Преди да ви срещна с Боян, трябва да спомена, че лично се познавам с него, защото той бе мой ръководител в продължение на 5 години, когато танцувах в състава за народни танци към НЧ „Пробуда – 1934 Заножене“, град Вършец.
Здравей! Разкажи ми първо как започна тази страст към народните танци? Каква е твоята лична история зад това увлечение и какво те накара да избереш именно този път в живота си?
Роден съм в семейство на хореографи – Елисавета Манджукова и Камен Иванов. Те са учили хореография в Благоевградския университет. Там са се запознали и са станали семейство. След това се раждам аз. Израствам по репетиционните зали, където те са ръководители и аз плътно с тях. Още от много малък съм закърмен с народните песни и танци. Първо танцувах при майка ми, защото тя водеше детски състави, а след това и при баща ми, който водеше състави за по-големи. След един нелеп инцидент се наложи да заема мястото на баща ми. Получих бакалавърска степен за хореограф педагог и от танцьор станах ръководител. От завършването ми до ден-днешен се занимавам с български народни танци и хора. Не знам кога е започнала страстта ми по народните танци, може би е по наследство. Знам само, че съм много горд с това, което правя, а то е да съхранявам българското и да го предавам на идните поколения, защото така България ще пребъде.
Какво те доведе до „Заножене“ и читалището? За всички тези години работа нещо променило ли се е?
В кв. „Заножене“ и по-точно в НЧ „Пробуда – 1934 Заножене“ моите родители бяха хореографи на различните състави – на деца и големи. Както споменах по-горе, тази е една от сцените, на които съм от дете. Вече 16 години работя с детски танцов състав и състав за изворен фолклор. През тези години забелязах, че държавната подкрепа за българската култура е недостатъчна. Вместо да насочват повече внимание и ресурси към читалищата, които са съхранили и продължават да съхраняват несломимия дух на българина, приоритетите често са други. Затова отправям призив към всички, които обичат България, да подкрепят опазването на българския бит и култура с каквото могат. Само чрез общи усилия можем да съхраним нашето културно наследство.
Това несъмнено е така. Ще ми разкажеш ли малко повече за фолклорния фестивал? Каква е историята му, как започна всичко и как тази традиция успя да се запази през годините?
Моите спомени са от преди 35 – 40 години. Тогава бе с името „Празник на Балкана и минералната вода“. Провеждаше се през месец август. На местност нагоре в Балкана, на 3-4 километра от кв. „Заножене“, която се нарича Зелени Дел. Имаше изградена голяма циментова сцена, на която певци и танцьори от близките села и градове се изявяваха. Жителите на квартала опъваха палатки. Имаше скари, събираха се родове от близко и далеч. Всички се наслаждаваха на красивата природа, чистия въздух, бистрата вода и на танцьорите. Това продължи някъде до 2002- 2003 г. С течение на времето пътят стана непроходим, тъй като отговорните институции не го поддържаха. Прехвърлиха празника в централната част на град Вършец и по този начин се загуби връзката с природата.
След като постъпих на работа в НЧ „Пробуда – 1934 Заножене“ всички заедно – танцьори и жители на квартала, с подкрепата на управителния съвет, решихме да възобновим празника горе, в планината. Всеки помагаше с каквото може. Възобновихме пътя (доколкото бе възможно) и възвърнахме празника и запазихме дата – първата събота на месец юли. Оттогава той получи и сегашното си име „Пей, танцувай и на Зелени дел се любувай“. На фестивала идваха фолклорни групи не само от общината, имахме гости от областите Монтана, Враца и Видин. След 4- 5 години обаче вече не можехме да поддържаме сами пътя до местността, изрови се на много места и това ни принуди да преместим празника на площада пред читалището. С течение на времето фолклорният ни събор набираше популярност не само в близките области, а и в цяла България. Средно всяка година на сцената се изявяват 40-45 читалища и организации с над 600 изпълнители. Имали сме гости от всички краища на България. Съборът се превърна в един малък празник, не само за жителите на „Заножене“, но и за всички участници, които ни гостуват.
Какво може да очакваме от тазгодишния фолклорен фестивал?
Както през годините назад, и тази очакваме приятели от всякъде. Ще можем отново да се насладим на пъстрите танци, кръшните хора, чудните песни, сценки и надсвирвания. Търговците вече си запазват места. Както всяка година, ще има сергии за хапване, развлекателни и за сувенири. Надявам се да се забавляваме, да се видим със стари приятели, но и да се запознаем с нови участници. Радвам се, че фестивалът продължава с пълна сила и съм горд, че фолклорният събор се организира изцяло от НЧ „Пробуда – 1934 Заножене“ без никаква външна помощ. Това е истинско доказателство за силата на нашата общност и несломимия дух на българските традиции.
За всеки, който досега не е знаел за фолклорния събор и чува за него от нас, е важно да отбележим, че срокът за подаване на заявки за участие е до 20-и юни 2024 г. А за всички любители на народните танци – заповядайте на 6-и юли, за да се насладите на незабравими моменти и да се веселите заедно с нас!
