Изложбата на Силвия Бонкина: „заръката“ на таланта
Йоана Димитрова
„Животът е като килима, чедо…
Сам е трудно да го основеш.
Трябва да сте поне двамина.
Нишките… и те като хората са.
Едни по-напред, други по-отзад,
ама за да върви килима разменят се…
Помни!
Не ги стискай и не опъвай силно!
Варди да не ги скъсаш,
че възелът все ще личи…“
На 10-и юни (събота) в Историческия музей в Чипровци беше открита самостоятелна изложба на една творческа личност от село Копиловци. Името ѝ е Силвия Димова Бонкина – инженер по професия и художник по душа. Експозицията, за която ви разказваме в следващите редове, може да бъде разгледана до 15-и юли (събота).
Първата самостоятелна изложба на авторката за широката публика носи името на една от най-запомнящите се нейни творби „Заръка“. Картината изобразява две женски ръце пред тъкачен стан – едната опитна и наставляваща, а другата млада и приемаща. „Докато рисувах картината в ума ми непрекъснато стоеше мисълта, че този занаят трябва да бъде съхранен и предаден на поколенията. Килимарството е най-великото изкуство – килимарките тъкат без схеми, без изчисления на пропорции, килимът просто се появява изпод ръцете им“, споделя с вълнение авторката на изложбата. Силвия се чувства генетично свързана с древния тъкачески занаят – люляна е в килим като малка и може би именно от калейдоскопа от неговите багри в съзнанието ѝ остава палитрата от цветове, която използва днес в творбите си.
Що се отнася до техниките на рисуване Силвия е експериментатор. Както подобава на един истински инженер, започва да рисува с рапидограф и туш – с тях създава миниатюри. От тогава изразява идеите си на платната посредством много и различни материали, като сред най-често използваните са акварелни и маслени бои, както и акварел с туш. Влюбена е в сухия пастел, който според нея е най-устойчивата техника. Обича да рисува alla prima (в превод: „от първи опит“) и винаги, когато е възможно – директно с пръсти: „Харесва ми ръцете ми да са изцапани с боята. Когато рисувам с пръсти, получавам усещането, че творбата ми е продължение на мен самата.“
Интересния избор на пространство за първата си изложба авторката обяснява с това, че за нея изобразителното изкуство трябва да се свързва и с други неща – като природата, историята и други форми на изкуство. Това прави музея на Историческия хълм в Чипровци идеално място творбите ѝ да бъдат показани и посланието им да достигне до хората по най-добрия начин. Неслучайно прекрасната атмосфера на откриването на изложбата се допълва и от изпълненията на пиано на Катерина Домби, възпитаник на ОШИ „Добри Христов“ – Монтана.
Голяма част от творбите на Силвия са свързани с родния ѝ край – виждаме изобразени познатите върхове на Балкана и сгушилите се в полите му къщи, както и характерни за региона пейзажи от всички сезони. От платната надничат ярки и буйни цветя, каквито можем да видим само в градините, обгрижвани от вещи ръце. Специално внимание художничката обръща дори и някои типични за селските дворове животни и зеленчуци.
Силвия е експресивна личност и много от платната ѝ са абстрактни. „Емоционално заредена съм, просто така усещам нещата. Aбстракцията е упражнение за ума и въображението и поражда емоции необяснимо – също като музиката. Затова често е моят начин да изразя онова, което трудно се описва с думи“, споделя за тази страна на творчеството си художничката.
Положителният заряд на Силвия проличава не само в платната ѝ, но и в нейните убеждения и цялостното ѝ излъчване. „Не можеш да избягаш от това, което ти е дадено да покажеш на света“, казва с усмивка художничката. Заръката на таланта повелява да изразяваш това, което носиш в себе си, и да го споделяш с другите.
Чрез изкуството си Силвия ни разказва за силната ни връзка с природата, за традициите и приемствеността между поколенията и ни предава част от своята вяра в едно добро бъдеще: „Борбеният дух на предците ни живее и в нас и вярвам, че ни предстои ново Възраждане. Не може да е все лошо. Хората започват да откликват все по-силно на хубавото и да го търсят. Прекрасно е да се разпространява доброто.“
