Вековната кулска традиция, наречена „къпачи“

Вековната кулска традиция, наречена „къпачи“
Кулските къпачи през 80-те години на ХХ в. Снимка: НЧ „Просвета – 1882", гр. Кула

Още от незапомнени времена в нощта срещу 19-и и 20-и януари град Кула се огласява от звънци и тропот на тояги. Това са къпачите – повече от 100-годишна традиция, позната само по тези земи. Нечетен брой млади ергени се обличат в костюми и с маски на лицата обикалят цяла нощ и „къпят“ именници, млади семейства и приятели за здраве.

Кулските кукери – къпачите

За обичая разказва кулчанин, който навремето е бил къпач, неговите синове са били къпачи, а сега въвлича и своя внук в къпането – известният с прякора си в Кула Пеньо Бурулейски: „Някога по старо време, така както са си седели на седенките, младите ергени са ставали и са се появявали след време, но маскирани. После са започвали да къпят с вода за здраве всички от седянката“.

Днес къпачите къпят всички жители на града. Късно през нощта на 19-и януари, когато по стар стил е Йордановден, се събира група от млади мъже, чийто брой трябва да е нечетно число. От тази група един се облича като младоженец, а друг като булка – останалите са къпачи. Булката е главният къпач, тя носи котле, пълно с вода и китка босилек. През нощта мъжете обикалят къщите на всички именяци, а през деня на Ивановден – 20-и януари до 12:00 ч. обикалят из целия град.

Приготовленията

В миналото къпачите се правели маските си сами с изгорена коркова тапа, като със саждите са начерняли лицата си. Маскирането е връзката им с отвъдния свят – те стават невидими и недосегаеми за всякакви посегателства от злоумишлени хора или други същества, а тоягата, която носят, играе ролята на магическия жезъл, който гони злите духове.

От 1981 г. до днес маските се изработват от художника на читалището Велко Велков. Той поставя на лицата чорапогащници; пробива отвори за очи и уста; лепи вежди и мустаци от вълна; рисува с бои върху лицата на къпачите и те стават страшни.

Ергените се обличат в традиционното мъжко облекло от миналото – вълнен пуловер, кабаница, беневреци, пояс, везани ризи и калпаци. Въпрос на чест е във всяко семейство, в което има къпач, костюмът да се пази и съхранява. На пояса се закачват звънците, с чиито хлопот се гонят злите сили. Къпачите прочистват семействата и всички домакинства от невидимото зло, старото и всичко, което не носи добра енергия.

„Бяха забранили обичая една година заради палави момчета – минаваха по къщите и събираха суджуците на хората. Тогава ние нарочно се явихме на събора в Копривщица, представихме обичая и спечелихме златен медал. Спечелихме си обратно и провеждането на обичая, но със списък в полицията“, разказва художникът Велко Велков.

Къпането

В полунощ къпачите започват обиколката на град Кула. Стопаните ги посрещат с всичко, което е на трапезата – суджук, месо, вино, сладки.

Често пъти се случва и по някоя схватка между къпачите и населението на града: „Тези, които се закачат с булката, къпачите също ги къпят, но…на градския кладенец“, разказва още Пеньо Бурулейски. Интересното е, че никой никога не се е разболял от такова къпане, въпреки че това се прави в най-студените зимни дни – 19-и срещу 20-и януари. Това говори, че обичаят в християнската му същност е и богоугоден.

„Случвало се е и да има пазарлъци – аз давам 100 лв. да окъпят тебе, ти не искаш и даваш 200 лв. да окъпят мене“, спомня си с усмивка художникът Велко Велков.

Водата е много стар и пречистващ елемент още от езически времена, което дава повод да се смята, че обичаят е на повече от 100 години. Кои са първите къпачи и кога за пръв път е започнал обичаят обаче няма как да се каже, тъй като няма запазени такива сведения.

И така цял нощ… та чак до сутринта

В 6:00 ч. къпачите се връщат в читалището, за да поправят маските и облеклата си. По традиция към групата тогава се присъединяват и две малки момчета, които се въвличат в обичая. В 8:00 ч. къпачите излизат отново и продължават с обиколката на домове и институции. По време на цялата обиколка младите мъже изминават пеш повече от 25 км!

В 12:00 ч. къпачите се завръщат в читалището. Булката къпе останалите къпачи, а младоженецът къпе нея. Следва обяд с всички събрани дарове през обиколката.

Продължението

След години история всичко днес е в ръцете на младите. Желаещите да се включат в обичая са толкова много, че се налага мъжете да се разбират предварително кой ще участва и кой ще трябва да изчака до другата година. Къпачите са тръпка за участници, домакини и за целия град, а от Кула призовават – българска традиция ли е, спазвайте я и почитайте!

къпачи Кула

Вижте повече за този автентичен обичай във видеото по-долу:

Относно автора

Антонина Лозанова

Тя е родом от град Видин, следва медии и журналистика в УНСС. През 2021 г. става един от 100-те най-талантливи студенти по журналистика в света. В свободното си време снима, монтира видеа и управлява дрон. Обича родния си град и иска да разказва за добрите примери в него. Като малка е искала да стане режисьор, като по-голяма - журналист, а вече просто иска да е добър човек и да се занимава с всичко, което ѝ носи вдъхновение и удовлетворение. Вярва, че положителната промяна зависи от всеки един от нас.

Прочетете и другите материали на автора тук