Кратки разкази от прованса

Кратки разкази от прованса
Снимка: vratsadnes.com

Нямам представа защо пътуването с влак в България е свързано с долнопробно преживяване, мизерия, дискомфорт и липса на средства, след като то всъщност е терапия, антропологично проучване и социален експеримент. Аз умишлено избирам този вид транспорт, когато имам нужда от различна атмосфера за писане, време само за мен с книга в ръка или нужда от нови герои за статиите ми.

Днес пътувам в първа класа, със запазено място, с трима господа над 55. Говорят на диалект,  което е задължителна характеристика на средностатистическия БДЖ пътник от и към Северозапада. Приготвили са ракия, вино и водка за из път. Честно казано малко ми нарушават спокойствието, но все пак за пореден път си затвърждавам приоритетите на бедния български мъж. Алкохолът е основна тема на дискусията им, но могат да се чуят и размисли относно футболни залагания и политика. И „жената“ тук-там се споменава. Винаги, когато слушам отстрани и чуя „жената“, си представям нещо като кукла, неодушевен предмет или още по-лошо – одушевен, но без позиция. Една безмълвна придружителка на съпруга си. Тя не изглежда много добре, готви всеки ден, глади чаршафи, кара се единствено заради прекомерна употреба на алкохол и някак безсмислено съществува, отброявайки нетърпеливо дните до следващия празник, когато ще може да сготви нещо по-специално.

Но да се върнем на нашите герои от влака. Единият от тях слиза в Берковица. Сбогува се с останалите с „Приятна игра“. Карти няма. Нито табла. Трябва да призная, че господинът на седалката до мен излъчва известна природна интелигентност, докато този отсреща е класически северозападен „пустиняк“, както обичаме да казваме тук. По-точно определение не бих могла, а и няма нужда да давам. Та, въпросният не особено приятен дядо разказа около три пъти историята за внука си, който му откраднал 50 лв. Не е за вярване. Или поне аз съм забравила, че в бедните райони и семейства такива случки далеч не са рядкост. Въпросният внук (едър шампион по борба в 10-и клас) просто издебнал баба си и дядо си и отмъкнал 50-те лева. Тъжно, нали? Да крадеш от собствената си кръв. Да свеждаш общуването с роднините до ядене, пиене и… явно дребни кражби.

Достатъчно ми е за днес слушането на лични драми. Или по-лошо – не са лични. Те са драми на обществото, на провинцията и на объркания морал. Моите спътници си тръгват, защото се появява новодошъл, явно техен стар познайник, който ги кани в „съседното сепаре“.

Но нека финалът не оставя горчив послевкус. Животът във и извън Северозапада е пъстър и всичките му нюанси заслужават внимание. А влаковете дават възможност да го наблюдаваме и опознаваме без задължително да го съпреживяваме.

Приятен път! До следващата жп история.

Относно автора

Белла Антова

Дете на Северозапада, което след една декада отсъствие от него, пак е на родна земя. Търся местни впечатляващи истории или просто преразказвам ежедневието. Защото е вълнуващо, колоритно и специфично.


Още новини

11-годишната Лора Любенова с първа самостоятелна изложба във Видин

11-годишната Лора Любенова с първа самостоятелна изложба във Видин

Първата самостоятелна изложба на 11-годишната Лора Любенова, чието име е „Пътешествие из България” ще се състои на 29-и април, от  17:30 ч. във Видин, като за целта тя и семейството и са избрали независимо изложбено пространство в центъра на града.

Срещам се с малката дама, за да я разпитам как така едно момиче на 11 успява да нарисува 24 платна, какво я вдъхновява и притеснява ли се от първата си среща с публиката и критиката.

От колко време посещаваш уроци по рисуване? И при кого?

Рисувам от малка, но по-скоро като хоби. От около година посещавам уроци при Надежда Иванова – Нана в нейното ателие “Nana Art”.

Надежда Иванова  – Нана е артист, за който сме писали вече. Тя е вдъхновителка, обградена е от млади талантливи хора. Каква е нейната роля в тази изложба и изобщо повлия ли тя на избора ти на тема?

В началото посещавах нейните групови уроци, но сега вече ходя на индивидуални. Да, тя е вдъхновение за мен. Чувствам се добре с нея. Тя и моята майка организираха тази изложба. Темата избрахме заедно.

Кой места от България можем да видим на платната ти?

Можем да видим няколко популярни места от родния ми град Видин, Созопол, Шипка, Белоградчик и още.

Колко от тях си посещавала лично?

Малка част от тях, но бих искала да видя всички.

Какви са очакванията ти за тази първа изложба? Страх ли те е от критика?

Притеснявам се, да. Нервна съм, но се надявам хората да харесат работата ми.

Изложбата е благотворителна. Къде ще бъдат дарени събраните средства?

Средствата ще дарим на училището, в което уча – „Цар Симеон Велики”, за закупуване на материали за часовете по изобразително изкуство.

Пожелаваме успех на Лора и очакваме съвсем скоро още нейни проекти.

Експозицията ще може да бъде разгледана до 1-ви май.

Относно автора

Белла Антова

Дете на Северозапада, което след една декада отсъствие от него, пак е на родна земя. Търся местни впечатляващи истории или просто преразказвам ежедневието. Защото е вълнуващо, колоритно и специфично.


Още новини

Поетите на Северозапада: Мария Илиева, която пише на три езика за болката от невъзможната любов

Поетите на Северозапада: Мария Илиева, която пише на три езика за болката от невъзможната любов
Снимка: личен архив
Говоря си с Мария Илиева виртуално и съжалявам за това. Тази среща трябваше да е лична и дълга – с кафета на удобен диван. Мария е поетът от Монтана, на когото посвещаваме рубриката „Поетите на Северозапада” този месец. Завършва ПГПЧЕ „Петър Богдан” – Монтана и Немска филология с втори език френски в СУ „Свети Климент Охридски”. Преподавател е по немски в  Националното музикално училище „Любомир Пипков” – София и професионален преводач. Пише на български, немски и испански. През последните  години печели две награди от международните поетични конкурси „Горчиво вино” и „Лирични гласове 2020”.

Помниш ли кога написа първото си стихотворение?

Не мога да си спомня точно, може би 9-10 годишна съм била. Пишех спорадично и рядко, не отдавах никакво значение на написаното и затова нямам съхранено нищо от онова време. Минаха много години без нито ред, дори без спомен за това, че някога съм писала. Преди три години силна емоция доведе до „взрив”, в резултат на който за една година се „изляха” 180 стихотворения на испански, немски и български. След тях последваха още 60.

Имаш награди от два международни поетични конкурса, но все още нямаш стихосбирка? Обмисляш ли изобщо такава?

Мисълта за стихосбирка сама по себе си не ме блазни. Не търся известност, не държа да ме познават. Важното е не да си издаден, а да има кой да те чете, да докосваш сърца и умове. Издателство „Персей” кандидатства в момента за финансиране за издаването на моя стихосбирка по проект към Министерство на културата. Това за мен е достатъчно висока оценка и признание, за което най-сърдечно им благодаря.

Имах привилегията да прочета неиздавани твои произведения. Носят огромен „женски“ заряд! Засягаш фигурата на самодивата и вещицата, на жената във всичките и образи! Вдъхновение ли е тя?

Жената? Не! За мен вдъхновение е мъжът, конкретен мъж, разбира се. Той е и божество, и олтар, пред който полагам този трънен венец от стихове. Една безкористна и всеотдайна любов, която не иска нищо в замяна.

Посвещаваш сякаш всички стихове на любовта или липсата и. Това ли е, което те кара да твориш?

Движещата сила за мен е болката от невъзможната любов, без тази безумна болка няма поезия. Всеки ред е кървящ, изстрадан, преболян. За това и не обичам да ми пожелават вдъхновение за творчество, защото това означава още болка.

Родом си от Монтана, но сега живееш в София. Липсва ли ти родният град? Прибираш ли се често там?

Липсва ми, разбира се. Прибирам се всеки уикенд. Ако пресадите едно цвете на място, което не е неговото, то ще продължи да живее, но едва ли ще цъфти. Така и аз, в София не съм написала нищо.
Поетесата Мария Илиева, личен архив
Поетесата Мария Илиева, личен архив

Знаеш, че рубриката ни е посветена на поетите на Северозапада. Всъщност какво е за теб този район?

Дом, семейство, корени. Мястото, където си израснал, където е преминало детството ти, винаги е специално, още повече, когато мостовете назад са разрушени. Случи се така, че първо продадохме майчината, а неотдавна и бащината ми къща. Чувството е странно, като на птиче, което се завръща у дома и кръжи около мястото, където е било гнездото му, но не може да го открие. Създава си свой дом, но безмълвно страда за изгубения „рай”. Бездомен у дома си, едно таково особено състояние, спомен, сянка от минало, късче изчезнала магия, която пазиш в сърцето.

Ти си преподавател по немски и преводач. Писането на стихове бягство ли е? От ежедневието, от битовизма?

Бягство? Категорично не. Писането е необходимост, „Също като с дишането е: ако не издишаш вдишания въздух, умираш” (цитат от стихотворението „Ветростишия”). Ти не го искаш, то просто се случва, за да те освободи от болката, да ти позволи да дишаш. Това е магичен процес, изумително е как става, не мога да дам обяснение на самата себе си. Думите просто идват и започват да се подреждат сами, стих-два, куплет, втори… Както пазарувам в Била или вървя по улицата, или пътувам в автобуса. Ако не ги запиша на момента, просто отлитат. Веднъж си бях легнала, опитвах се да заспя, не мислех за нищо и в този момент започнаха да се редят стих след стих: “Eres la luna en mi ventana que no me deja dormir. Eres el frío de la mañana, te puedo sentir…”, едно от любимите ми испански стихотворения. И така до края. Никак не ми се ставаше, но станах и го записах. Ако реша да опитам да напиша нещо обаче, когато тази невидима муза я няма наоколо, нищо не се получава.

Ако трябва да  издадеш първата си книга, кой град би избрала, за да я представиш? Родната Монтана или „голямата” София?

София. Заради анонимността, комфорта от това да не те познават.

Ще споделиш ли с читателите на „Призни” едно непубликувано досега стихотворение?

* * *

В сянката на ветровете скрих
сълзата, от копнеж по теб родена.
С перце от славей нежно я завих,
на топло да е болката стаена.
На дъното на океана син
закътах зрънце мъка побеляла.
Ако загубя себе си, чрез нея
да се намеря, пак да стана цяла.
Далече, зад звезди и брегове
оставих светъл спомен да изтлее.
Забравило любимото лице,
сърцето ще си мисли, че живее.

Относно автора

Белла Антова

Дете на Северозапада, което след една декада отсъствие от него, пак е на родна земя. Търся местни впечатляващи истории или просто преразказвам ежедневието. Защото е вълнуващо, колоритно и специфично.


Още новини

Новата стихосбирка на Нинко Кирилов – „Падане завинаги” – по-лична от всякога

Новата стихосбирка на Нинко Кирилов – „Падане завинаги” – по-лична от всякога
Снимка: Ивайло Петров

През юни миналата година нашата колежка Мария Тодорова ви среща за първи път с Нинко Кирилов. Един автор от Видин. Автор на пет книги – сборниците с разкази „Двойници и животни” и „Човек сред хората”, „Три пиеси“ (сборник с драматургични текстове) и стихосбирките „По-сурово” и „Падане завинаги”. Интервюто на Нинко с Мария е извън всички клишета. Лично, философско, смислено. Препоръчваме ви да го прочетете тук.

Днес разговарям с него по повод излизането на последната му книга с поезия – „Падане завинаги”, която можем да очакваме от печат съвсем скоро през април. В началото на разговора ще уточним, че той не бива да бъде определян  като „родом” от Видин. Не, той е прекарал тук половината си живот и твърди, че е силно свързан с родното си място. Вижте само как завършва предходното си интервю за „Призни”: „Видин е моят център. Там се намирам. Аз съм онова момче с рошава къдрава коса и с тефтер и химикалка в джоба, което по цяло лято се шляе и вдишва липите до Дунава. Роман засега не. Видин – винаги да.”

„Роман засега не”, казваш преди почти година, но пък за сметка на това – нова стихосбирка! Споделяш, че ръкописът е бил 170 страници! Какъв всъщност е сега обемът на „Падане завинаги“ и какво събра в нея като емоции и преживявания?

Всъщност беше много повече, но аз на определени етапи отрязвах по много, а после и с редактора ми Георги Гаврилов го съкратихме още значително. Обемът сега е 132 страници, което осъзнавам, че е около двойно на стандартния обем за стихосбирка. Но така се случиха нещата. Твърдях, че предишната ми книга – „По-сурово” – е категорично най-интроспективната и лична. Тук и това се промени. Книгата е разделена на три дяла и отново (както предната) е своеобразна ескалация в емоционално отношение. Затова и препоръчвам да се чете от началото към края, а не хаотично.

Напомняме на всички читатели, че могат да поръчат предварително книгата ти от издателите. Да очакваме ли обаче официално представяне и липсва ли ти тази форма на общуване с публиката?

Доста преди изолацията участвам изключително рядко в по-големи литературни четения. Но без физическа премиера няма как да се мине. Ще има такава, само още изчакваме, за да разберем каква реално ще е ситуацията, в която ще трябва да я случим. И нямам предвид само в София. Разбира се, Видин ще е една от първите ни спирки – там винаги такива събития са празник дори за човек като мен, който не е особено социален. Някои от най-приятните (поне за мен) представяния на моя книга са се случвали именно във Видин.

От поста ти във facebook разбираме, че заглавието на книгата е подарък от 7-годишно момче. Ще ни разкажеш ли историята около това.

Историята е кратка. Бенджи (Боян Ротем) е син на писателката и литературен критик Антония Апостолова. Тя беше публикувала неговото първо стихотворение „Падане завинаги” пак във facebook и аз помолих да си открадна заглавието, като изрично посоча източника. И Антония, и Бенджи се съгласиха и това стихотворение се превърна в епиграф на книгата. Вярвам, че наистина ще впечатли читателите с този привидно детски, но всъщност абсурдно зрял изказ и послание.

Корицата на „Падане завинаги” е ярка! И запомняща се. Каква е символиката зад нея? Кукли на конци, митични същества и още?

Реално има директна препратка към стихотворение от книгата – „Моузес”. Но Малиана НаМвари е рисувала това, без изобщо да знае за този текст. Истината е, че тази илюстрация изключително добре пасна на цялостта от текстовете и авторката се съгласи да я превърнем в корица. А от месеци самата картина стои точно пред очите ми и резонира с всичко.

Да те очакваме ли скоро във Видин? И каква е връзката ти с местната публика?

Вече не знам дефиницията за „скоро” в света, в който живеем, и където всяко решение е „последно” и не зависи от нас. Но имам желание в близко бъдеще да направим представяне на книгата там, като обещавам да се постарая да има бройки и от предишните ми книги. Връзката ми с местната публика е кръвна и абсолютно безкрайна.

На финал, ще споделиш ли за читателите на „Призни” едно от стихотворенията, включени в новата стихосбирка?

С огромно удоволствие; и им желая приятно четене:

 

ПОСЛЕДНИЯТ СЕЗОН

състоянието ми е несъвместимо с живота –

това е медицински термин.

ям есенни листа, къпя се в пот,

плюя червеи.

гледам сезоните как се сменят

от прозореца сутрин.

звучи глупаво, но не ме е еня

дали ще има утре.

ако по Коледа сърцето ти бие,

значи имам всичко –

проверявам пулса ти в едно „ние“,

което сега е ничие.

състоянието ми е наистина несъвместимо

с този последен сезон.

затварям прозореца и съм невидим.

това не е точно дом.

но не забравям за хапчетата – иначе точка

(то пък с тези изречения няма и смисъл).

честно казано, вече не искам отсрочка –

ако исках, щях да съм я написал.

даже почти изгрява слънце и друго

в предстоящия дълъг декември.

последният сезон ми е съпруга.

не се оженихме.

Стихосбирката на Нинко Кирилов „Падане завинаги” можете да поръчате на лично съобщение в страницата на издателите му от „Хралупата”.

Относно автора

Белла Антова

Дете на Северозапада, което след една декада отсъствие от него, пак е на родна земя. Търся местни впечатляващи истории или просто преразказвам ежедневието. Защото е вълнуващо, колоритно и специфично.


Още новини

„Всичко рязко светва” както го изпяха Crimson Waves (видео)

Видинската алтернативна банда Crimson Waves записа първия си кавър и засне видео към него.

Парчето, което момчетата избират, е „Всичко рязко светва” на Мила Роберт – артист, който те харесват и следят от самото начало на кариерата и.

„Мила Робeрт е артист, който следим от самото начало и много харесваме. Не само творчеството и, но и връзката и с феновете. Единодушно решихме да направим кавър на нейно парче и една вечер след като Борислав преслуша внимателно последния и албум, просто ни написа „Правим „Всичко рязко светва”!”, споделиха момчетата в интервю за „Призни”.

Записът е направен в студиото на AV Music от Александър Величков. Зад камерата застава Антонина Лозанова. Проектът е осъществен с подкрепата на видинчанина Едуард Тодоров, който традиционно помага на млади хора от града да реализират творчески проекти.

Гледайте видеото и чуйте парчето!

Повече за Crimson Waves тук и тук.
Относно автора

Белла Антова

Дете на Северозапада, което след една декада отсъствие от него, пак е на родна земя. Търся местни впечатляващи истории или просто преразказвам ежедневието. Защото е вълнуващо, колоритно и специфично.


Още новини

Видинската банда Crimson Waves с кавър на „Всичко рязко светва“ от Мила Роберт, нов вокал и големи мечти

Видинската банда Crimson Waves с кавър на „Всичко рязко светва“ от Мила Роберт, нов вокал и големи мечти

Март е! Пак съм в Младежкия дом на Видин, който е толкова разпадащ се, че ми е трудно да повярвам как вирее талантът между олющените стени, капещия таван и мизерията. Март е! Месец, явно съдбовен за отношенията ми с момчетата от Crimson Waves. Преди година, точно когато животът ни драстично се промени поради пандемията, индиректно се запознах с част от настоящите членове на бандата пак на същото място. Crimson Waves съществува от 7 месеца, а първият път, когато срещнах читателите на Prizni.bg с тях беше през септември.

Едва ли съм си представяла тогава, че заглавието, което избрах за статията – „Рок история с отворен край“ ще е повече от актуално към моментната ситуация. Около Crimson Waves се случват много нови неща! Направиха първия си студиен запис – кавър на песента на Мила Робърт – „Всичко рязко светва“, заснеха клип към него, до броени дни пускат първите си тениски, подготвят се за няколко участия във Видин (и не само) и не на последно място – имат нов член!

Момчета, срещаме се 6 месеца след първото ви интервю за Призни! Обобщете какво се случи за този период?

Боян Боянов (китара): Гостувахме на няколко места. През октомври бяхме в The Hub, в Монтана, което лично на мен е любимото ми участие. След това бяхме поканени на фестивала, организиран от Младежкия дом във Враца – „Рок до края на света”. Пуснахме наши стикери, което за много хора не е значимо, но ние много се кефим, че виждаме как хората им се радват и ги ползват.

Огнян Габровски (барабани): Всъщност постоянно бяхме заети през тези 6 месеца. Продължавахме да свирим, да репетираме, въпреки че заведенията не работеха и нямаше конкретен лайф, за който да се готвим. Няма как да не споменем, че едно от най-важните събития за този период е, че имаме нов вокалист!

Да, може би преди да разкажем за кавъра, е хубаво да представим вашия нов вокал!

Борислав Павлов (вокал): Аз съм Борислав Павлов, родом от Видин, уча „Икономика” в УНСС. Чувствам се много добре в Crimson Waves и мисля, че нещата се движат в правилна посока. Не очаквах за краткия период, в който съм част от бандата да се случат толко много неща!

Как ти изглеждаше групата отстрани, преди да си част от нея?

Борислав Павлов (вокал): Аз се познавам с част от момчетата отпреди. Когато разбрах за лайфа им през лятото, си казах „yay”. Всъщност такива неща не се правят във Видин или поне не по такъв начин. Събитието беше мега. Вече след като ги гледах на врачанския фест, си казах: „ОK, те бачкат, а не е просто за забавление”.

Как избрахте парчето на Мила Роберт?

Огнян: Мила Робърт е артист, който аз следя от самото начало и много харесвам. Не само творчеството ѝ, но и връзката ѝ с феновете. Единодушно решихме да направим кавър на нейно парче и една вечер след като Борислав преслуша внимателно последния ѝ албум, просто ми написа „Правим „Всичко рязко светва“!

Записвате парчето в местно студио, а паралелно с него и видео. Как протече самият процес? Какъв екип стои зад проекта?

Иво Йоцов (бас): Антонина Лозанова снима и монтира видеото, за което сме и много благодарни. Александър от AV Music направи записа. Целият проект нямаше да е реалност без Едуард Тодоров, който ни помогна с финансирането! Като цяло от самото начало, като започнем от събирането на средства за барабани до сега, хората са изключително щедри към нас.

За 4 дена имате около 1300 гледания в YouTube? Очаквахте ли?

Огнян: Не! Ние се надявахме да има 100 ха-ха, а всъщност са над 1000. Вероятно се дължи и на това, че самата Мила Робърт сподели парчето, за което сме ѝ признателни. Оказа се, че много хора ни харесват и заради самите нас, споделят ни в социалните мрежи и постоянно ни пишат.

Няма как да пропуснем въпроса с авторското парче. Предполагам всички ви питат, но това най-очакваната стъпка за всеки артист.

Симон Стойков (китара): Всъщност имаме текст, имаме музика, просто трябва още работа.

Супер, значи на третото ни интервю ще си говорим за него! Рязко ли светва бъдещето?

Симон: Да, фразата от песента не е иронична в нашия случай! Нещата изглеждат обещаващи.

Гледайте „Всичко рязко светва”!

 

Относно автора

Белла Антова

Дете на Северозапада, което след една декада отсъствие от него, пак е на родна земя. Търся местни впечатляващи истории или просто преразказвам ежедневието. Защото е вълнуващо, колоритно и специфично.


Още новини

Поетите на Северозапада: Мона

Поетите на Северозапада: Мона

Мона е февруарският поет, с който искам да ви запозная в рубриката „Поетите на Северозапада“. Загадъчна е почти като онази от Лувъра. Тя е на 20 години, от Видин – тиха, любезна и отзивчива. В момента е втори курс в СУ „Св. Климент Охридски” и следва българска филология.

Намирам страницата и „7без15”, където публикува свои творения и започвам да „ровичкам”. Пиша и, разбира се. Мъчим се да си уговорим среща в продължение на месец. Тя учи за изпитите си, а аз бачкам какво ли не през последните седмици и сякаш времето е спряло някъде между предходната година и тази. Все пак успяваме и се виждаме край Дунава.

Пишеш от малка, доколкото помня от предварителното си проучване. Кога и как изобщо едно дете сяда и започва да пише стихотворения?

Всъщност никога не съм разказвала тази история. Бях на 9 години и в училище ни накараха да напишем нещо за пролетта или за майката. Тъй като не съм имала никога майчинска фигура в живота си, избрах първото. Така се родиха стихове, които учителката ми хареса и ме насърчи да продължа. Изписах цяла тетрадка детински глупости, която след време изгорих, възмутена от себе си. Последва пауза и на 13 години започнах да пиша роман.

Роман ли?

Да, малко объркана история за един учител по психология. За съжаление компютърът, на който пишех умря и всичко си отиде заедно с него.

И се отказа от прозата?

Да. Оказа се, че не съм последователна, хаотична съм, не успявам да изградя историята. Поезията е моето; и текстове за песни!

Разкажи ми за римите, за стиха? Как се пресъздава случка, емоция, впечатление в стихотворение? Винаги ми е изглеждало ужасно сложно!

Като за начало да кажа, че не следвам никакви правила за писане на поезия, пиша в бял стих. Ако не напиша нещо на мига, никога не случва.

Мислиш ли за стихосбирка?

Ами да, но… Май не мога да си го позволя.

ОК, ще помогнем! Само кажи, че искаш! Но да продължим с въпросите! Има ли видински автори, които следиш?

Не.

Странно. Даваш ми още един повод за размисъл. Явно няма комуникация между пишещите хора в града, а това трябва да се промени.

Аз съм чувала само за Торлака.

Е, да. Кой не е! Дай сега за вдъхновението. Всичко ли е вдъхновение? Природа, чувства..?

Отношенията между хората ме вдъхновяват. Философският поглед над света, материалното, бъдещето…

Защо „7без15”?

Търсех си подходящо име за Instagram. Никога не съм искала да е нещо неоригинално, но пък не исках и да е моето име. Та просто погледнах към часовника. Беше 6:45. Преименувах се така на шега –„7без15”. И ми харесва като час, защото в гимназиалните ми години ставах всяка сутрин в толкова сутринта. Тъпа история. Не е кой знае какво. Името ми хареса и няколко човека след това изненадващо се прекръстиха така. Но си е мое! Ха-ха. Някои сериозни неща стават с първоначален замисъл шега.

Можете да следите творчеството на Мона тук, както и да и пишете и да и споделяте какво мислите за живота, за музиката, за всичко!

В следващите редове ще видите някои от творбите и:

 

Тиктакането на сърцето

 

тиктакането на сърцето

е опустошително торнадо

плясъкът от вълни в очите

е краткият надежден тласък

светът е стъкленото топче

с което дяволско дете играе

 

гледам да се крия когато

облаците тъжно плачат

уморени очи мият се

в клета лунна светлина

кучешко скимтене

бе днешната молитва

 

нощ е

страстна и зловеща

песен

бавна и мъртвешка

свят

син и неуместен

 

Смъртта на поета = Смъртта на едно човечество

 

Болни времена в тъмносини залези

заспиват с неудовлетвореност.

Зеници вторачват се в поета.

Поетът усмихва се ехидно –

чуди се кое толкова нередно.

Рано сутрин през завесите,

неканени нахални, жълто-

оранжеви лъчи, го навестяват,

в трапчинките му се разливат,

намират дом и се запечатват.

А дъхът му и завивките водят

война на живот и смърт.

„Да бъда или не?“

си повтаря като мантра поетът.

Лежерно се развива

и постепенно се изправя.

 

Поетът с радост се простреля.

А народът отчаяно заплака.

 

Абсурд

 

Веднъж напих се като жалък пес,

говорех с кралици и модели,

с танц стигнах моя си адрес,

а пред него – надрусани колеги.

Реших малко ред да вкарам

да чуят те разумна реч,

докато локуми аз разтягам,

единият от джоба си извади меч.

Мощен главоблъсък аз получих,

запознах се с Владимир Висоцки,

каза: „Друже, хайде да поучим“

и се разсмяхме толкова идиотски.

 

Веднъж напих се като жалък пес

и тръгнах аз да се прибирам,

пресрещна ме блондинката Агнес,

а тъкмо щях етанол да експлодирам.

Толкова неловко я отпратих,

втурнах се завчас към блока,

в коридора леко се поклатих,

щом видях циклопкаеднооока.

Прибрах се, изстисках два лимона

и четири кафета с аналгин изпих.

Чудех се коя е тази Мона

заради която жестоко се напих…

Относно автора

Белла Антова

Дете на Северозапада, което след една декада отсъствие от него, пак е на родна земя. Търся местни впечатляващи истории или просто преразказвам ежедневието. Защото е вълнуващо, колоритно и специфично.


Още новини

Орлин Горанов, Еделина Кънева и Симфониета – Видин с лиричен концерт за празника на любовта

Орлин Горанов, Еделина Кънева и Симфониета – Видин с лиричен концерт за празника на любовта

На 9-и февруари, вторник, от 19:00 ч. Симфониета – Видин кани всички жители и гости на града в Спортна зала „Фестивална“ на концерта „Светът е за двама”. Специални гости са звездите Орлин Горанов и Еделина Кънева.

По случай празника на любовта – Св. Валентин, от Симфониета – Видин са подготвили тематична програма. Публиката ще може да чуе Ленард Бърнстейн–избрано от мюзикъла “West Side Story”, ария на Тони, ария на Мария, Ф. Лоу – ария на Фреди, ария на Илайза – из „Моята прекрасна лейди”, Андрю Лойд Уебър – ария на Кристин из „Фантомът на операта”, Лерой Андерсон – сюита, както и популярни песни от репертоара на Орлин Горанов.

Еделина Кънева е родена в София и е възпитаник на ДМА „П.Владигеров”. От 1996 г. е солистка в НМТ „Ст. Македонски”. От 2012 г. е преподавател в НМУ „Л. Пипков”, специалност „Поп и джаз пеене”. Гастролирала е с успех в Япония, Германия, Франция, Испания, Израел и други.От 2000 до 2010 г. е постоянен гост-солист на Teatro Lirico D’ Europa и Mozart Festival Opera в САЩ. Примата е заставала и преди на една сцена с оркестъра на Симфониета – Видин, а изпълненията и с Орлин Горанов са сред любимите на публиката в цялата страна.

Билети за концерта „Светът е за двама” могат да се закупят предварително в Мол Видин или Симфониета Видин – ул. „Градинска” №4 или на място преди концерта. Събитието се провежда при капацитет от 30% и строго спазване на противоепидемичните мерки.

Относно автора

Белла Антова

Дете на Северозапада, което след една декада отсъствие от него, пак е на родна земя. Търся местни впечатляващи истории или просто преразказвам ежедневието. Защото е вълнуващо, колоритно и специфично.


Още новини

Симфониета – Видин открива сезона с „Царицата на чардаша”, „Веселата вдовица” и още много

Симфониета – Видин открива сезона с „Царицата на чардаша”, „Веселата вдовица” и още много

На 14-ти януари, четвъртък, от 18:00 ч. ще се проведе първият концерт на Симфониета – Видин за тази година в зала „Филхармония”. Специален гост от Сърбия е сопранът Александра Петрович, а диригент е Свилен Симеонов.

В програмата на концерта са включени: Цирер – Полонез на ветрилото, Калман – „Царицата на чардаша”, Лехар – „Страната на усмивките”, „Веселата вдовица”, Бал на сирените „Джудита”, ария на Джудита, Пучини – „Манон Леско”, интермецо „Дажни Скики”, ария на Лаурета.

Александра Петрович е завършила своето основно и средно  музикално образование в Ниш, в класа на Гордана Милошевич – специалност солово пеене. През 2003 г. е приета в Академията по изкуство в Нови Сад в класа на проф. Милица Стоянович. Като студент с отлични оценки е била стипендиантка на гр. Нови Сад от фонда „Мелания Бугаринович”. Като абсолвент е работила като преподавател по солово пеене в Музикалното училище „Йосиф Маринкович” – град Зренянин.

В продължение на две години е участвала в оперното студио на Борислав Попович в Народния театър в Белград. От две години е хонорован участник на операта в Народния театър в Белград.

Александра гостува във Видин за първи път, макар че е работила с видинския симфоничен оркестър и преди в Ниш. Тя записа специално обръщение към местната публика, което публикува във facebook с призив всички да подкрепят културния институт в първата му изява за новата 2021 г..

Билети могат да се закупят предварително в Мол Видин или Симфониета –  Видин – ул. „Градинска” №1 или на място преди концерта.

От Симфониетата напомнят, че всички мерки за безопасност на Министерство по здравеопазването ще бъдат спазени, а концертът се провежда при капацитет от 30%.

Снимки: Зорница Василева и
архив на Александра Петрович.
Относно автора

Белла Антова

Дете на Северозапада, което след една декада отсъствие от него, пак е на родна земя. Търся местни впечатляващи истории или просто преразказвам ежедневието. Защото е вълнуващо, колоритно и специфично.


Още новини

Поетите на Северозапада: Ивона Иванова

Поетите на Северозапада: Ивона Иванова

Откривам електронното списание „Нова асоциална поезия“ случайно и доста късно, което приемам за собствен пропуск. Любопитно чета съдържанието му и се възхищавам колко много и различни автори е събрало. Струва ми се „недостъпно“ за широката публика, но в хубавия смисъл на думата. Разглеждам редакторския екип и откривам своя съгражданка! Казвам си „Трябва да се свържа с нея!“ Ивона Иванова е поредният вълнуващ видински човек, с който се запознавам съвсем в края на 2020 г. И тя е авторът, който ме подтиква, с подкрепата на „Призни”, разбира се, да разказвам ежемесечно за поетите на Северозапада.

Разкажи ни за детството си?

Детството е борба да бъдеш самостоятелен, а когато станеш такъв ти се иска да се върнеш в детството си.

Какво място заема Видин в живота ти?

Видин е важна част от живота ми. Един от най-хубавите ми спомени е първият риболов с дядо ми на реката.

Кога започна да пишеш? Защо поезия?

Започнах да пиша, когато бях на 14 години. Сигурно голямо влияние върху това е имала майка ми, която също пише поезия.

Откога си част от Нова Асоциална поезия?

През 2017 г. ме поканиха да съм част от тази платформа. Впоследствие с  подкрепата на авторите, станах и редактор на електронното списание.

Какво точно представлява платформата?

Електронно списание „Нова асоциална поезия“ е свободна литературна сцена. В края на всеки месец преди извънредното положение се организираше четене, в което вземат участие авторите от актуалния брой. Броевете на списанието се публикуват ежемесечно от първо до петнадесето число. Мотото ни е „Продължаваме отвъд!“

Сподели ни за авторите от Северозапада, на които си попадала. Има ли такива изобщо и отличават ли се с нещо – теми, изказ, темперамент? Как би описала съвременния северозападен поет?

За щастие познавам такива. Един от тях е моята майка, която първа открехна вратичката на поезията за мен. Друг поет е Анелия Гешева, която помогна много в моето израстване. Ще спомена и Мартин Цеков, на когото открито се възхищавам. Бих описала съвременния северозападен поет като леко тъжен, но много осъзнат.

Чете ли се поезия в България? Има ли нужда от повече комерсиални проекти като „Поетите“ например, за да се върне публиката към стиховете.

Смятам, че поезията в България е достатъчно популярна. Винаги има нужда от проекти, които да я подкрепят.

„Ние възкресяваме автора, за да убием твореца. Ние пишем асоциална поезия, за да се самоубием като поети“ – можеш ли ни разясниш с прости думи тези изречения от манифеста на Нова асоциална поезия?

Поезията е самоунищожение. Цитирам Васил Прасков:

„не мога

да си представя

щастлив човек

да седне

да пише

той просто живее

и не се занимава

с глупости”

 

Пишем мрачни стихове, за да се освободим от мрака. В крайна сметка думите ни ще останат и след нас. Отвъд.

Сподели ни три любими стихотворения на видински автори?

С най-голямо удоволствие:

 

Аурата ми е розова –

като майски трендафил,

като жартиера

на наведена в тъмното дама.

Цветни, тежки балони

се търкалят навън по асфалта.

Погледнах през тях –

хората не умеят да се зарадват на розовото.

Защо ли?

 

Сашка Йотова

 

Защо си отрязах косата

Започна да прилича на въже,

което се превръщаше във ласо.

А във табуна имаше мъже,

които подозираха коя съм.

Сестра им бях – поне до оня ден,

когато се разсипах като стомна

и те видяха дявола във мен…

Красиво беше. Беше и удобно.

Не ми постлаха цялата земя,

 

не искаха да се покажат смели.

В косата ми поникнаха цветя

като от Пролетта на Ботичели.

А след това пчелите – като дъжд

познаха медоносните скрижали,

но нямаше ни кон, ни звяр, ни мъж –

така отчаян, че да ме погали.

Косата ми тежеше от роса,

а беше сенокосно, жадно време…

Очи затварях, вярвах в чудеса –

и гривата ми ставаше на стреме.

А после се превърна в здрава връв,

във битие, което си отива.

Така косачът ме докосна пръв.

И пръв не забеляза, че съм жива.

 

Анелия Гешева

 

И пак

днес съм само глава

без мозък,

има ме, няма ме

тук съм някъде,

„Мхм.”

„ Да бе.”

„Верно?“

„Добре.”

чудя се дали като съм заспал в този свят

съм буден в друг.

напоследък само слушам,

защото какво по дяволите

имам да казвам толкова;

тук мухата може

да задържи вниманието си върху нещо

по-дълго от човек.

често гледам пръстите на ръката си,

защото това ми припомня, че сме различни

и се чувствам зле за хората,

които

познавам,

не познавам,

ще познавам,

които не осъзнават това.

Но най-вече търся

любов без външен стимул

и казвам Да на живота

въпреки всичко.

 

Марти Цеко

Ето и нещо на самата Ивона

Сънищата нямат имена

сънувахме го този живот
извънземен трип
причинен от киселина
върху малко листче на върха на езика
така ми се падаше в твоята бездна
но ми се падна бездарно търсене
на любовта
която не съществуваше в креватите
завивките и рошавите погледи сутрин
емоционален махмурлук
до края на живота
вдишваш от зле свитата цигара
и се събуждаш

Anotherbrickinthewall

шмъркайте лепило
дишайте дима от пвц бутилки
запалени на жълтите павета
трошете мостове пийте коктейл молотов
пушете много
джафкайки се колкото се може повече
българия е супер яка

светът е прекрасен и нов

Относно автора

Белла Антова

Дете на Северозапада, което след една декада отсъствие от него, пак е на родна земя. Търся местни впечатляващи истории или просто преразказвам ежедневието. Защото е вълнуващо, колоритно и специфично.


Още новини

Десислава Иванова, директор на библиотеката във Видин: Библиотеката работи! Това е най-важното

Десислава Иванова, директор на библиотеката във Видин: Библиотеката работи! Това е най-важното

Точно преди година и половина се запознах с директора на Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“ – Видин. Десислава Иванова, която днес вече спокойно наричам просто Деси, се оказа един от най-вежливите, уравновесени, адекватни и компетентни персонажи на ръководни позиции в държавни институции, с които някога съм се срещала. Освен, че моментално ми помогна да осъществя идеята си, тя направи целия процес да изглежда толкова безпроблемен, че значително облекчи работа ми. Впоследствие разбрах, че е помагала и на много други хора със същия ентусиазъм. Работата и с младежкия фестивал The Bridge е показателна, както и вълшебното пространство в Крайдунавския парк – „БиблиоПоща“. Там Деси и екипът и стопанисват и предоставят на различни младежки клубове.

В тази особена година се питам как оцелява съвременната българска библиотека и изобщо доколко аудиторията е запозната с дейността и значимостта и.  Затова ви срещам с Десислава Иванова, която има какво да каже за четенето, пандемията и адаптацията на една библиотека от Северозапада.

Здравей, Деси. Ето, че пак сме изправени пред тревожна обстановка. Как функционира библиотеката по време на пандемия?

Библиотеката работи! Това е най-важното. Много хора ни се обаждат и ни пишат тези дни, за да се поинтересуват дали ще е отворено, което ни радва. За наше щастие този път мерките позволяват да имаме посетители, тъй като през пролетта (от март до май) останахме затворени за читатели. Това не означава, че не работехме с тях по всички възможни дистанционни начини. В момента предвиждаме дори и една активация за разнасяне на книги по домовете, но трябва да го обмислим организационно.

Интересно ми е, какви хора идват в библиотеката във Видин и с каква цел?

Основно нашите читатели взимат книги за вкъщи. Разполагаме с актуални заглавия и през последните години наистина успяваме да задоволим всички търсения. Учениците идват все по-рядко за съжаление. Всички знаем, че те разчитат на информация от интернет, но доколко могат да я отсяват и анализират е друг особен въпрос.

Мога да споделя интересно явление от двата месеца тази година докато не работихме с читатели. Оказа се, че много студенти са се прибрали в града и имат нужда от информация за курсови работи и за различни проекти. Изпращаха ни въпроси, ние търсихме, сканирахме и връщахме обратното по мейл. Тази дейност се извършваше абсолютно безвъзмездно от наша страна. Най-важното в такива ситуации е да помогнем. В нашия случай чрез предоставяне на информация.

Вашият екип е особено деен. Всеки, който живее във Видин или следи дейността ви, ще потвърди, че инициативите на библиотеката са разнообразни и постоянни. Как се постига това в малък провинциален град като нашия, където обикновено изграждането на амбициозен колектив е основна трудност?

Аз съм на тази позиция от близо 8 години. Важно е да спомена, че условията на работа като цяло в библиотеките се подобриха значително. Добрата материална база наистина е основа за успешни инициативи. Например, ако преди не можехме да предоставим интернет на потребителите, беше студено, техниката беше остаряла, сега това не е така. Съответно читателите идват при нас и имат условия да останат тук, да четат и, разбира се, да се връщат. Съпровождащите събития като представяния на книги, клубовете по роботика и програмиране за деца, дейностите на чуждоезиковия отдел, летните занимания и т. н. се случватпърво в следствие на подобрената материалната база, после чрез активното използване на социалните мрежи от страна на нашия екип и поради свободата, която аз предоставям на хората около мен. Да предлагат идеи, да споделят новото и да реализираме проекти.

Тази година отбелязвате 150 години библиотечна дейност. Знам, че бяхте приготвили големи чествания. Ще се осъществят ли все пак?

Целият екип преживя огромно разочарование поради нереализирането на празника ни. Честванията бяха планувани за март, точно когато се наложиха строгите противоепидемични мерки. Част от програмата бяха изложби, конкурси, кинопрожекции в библиотеката и първото гостуване във Видин на популярния формат „Пощенска кутия за приказки”. Събитие, за което предварително бяха закупени доста билети и показа интереса на видинчани към такъв тип инициативи. Реализирахме чудесно рекламно видео с много познати видински лица, което е нов подход в популяризирането на нашите дейности. Много хора ни изпратиха интригуващи есета като част от конкурса „Обяснение в любов към библиотеката”. Иска ни се да намерим повод да ги покажем, но засега очакваме по-добри времена.

На сайта на Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“ – Видин можете да следите за всички новости около нея, както и да задавате въпроси, на които със сигурност ще ви отговорят компетентно в рамките на рубриката „Попитай библиотекаря“.

Относно автора

Белла Антова

Дете на Северозапада, което след една декада отсъствие от него, пак е на родна земя. Търся местни впечатляващи истории или просто преразказвам ежедневието. Защото е вълнуващо, колоритно и специфично.


Още новини

Във Видин откриха ледена пързалка

Във Видин откриха ледена пързалка

Днес в 12:00 ч. беше открита ледената пързалка в град Видин на централния площад „Бдинци“. Състезателите на софийския спортен клуб по фигурно пързаляне „Ледени искри” бяха специални гости на събитието.

Град Видин за първи път е домакин на ледена пързалка. Управата на града покани местна художничка да изрисува кабината за билети с тематични зимни герои. Теодора Обретенова е позната в град Видин с работата си в градска в среда. За „наблюдатели“ на пързалката тя избра полярна мечка, снежен човек и пингвин. По-рано тази година Теодора преобрази електрически табла в центъра на града с рисунки на тема „Екология“ и „Музика“.

Талантливата видинчанка споделя пред „Призни“, че не е очаквала подобна покана, но с удоволствие се е включила. Осъзнава, че работата и това лято е повратна тъй като стилът и става разпознаваем и различни хора я ангажират за сходни проекти. Нейна мечта е обликът на Видин да стане по-приветлив с помощта на изкуството. „Довечера ще доведа и цялото ми семейство на пързалката. Децата нямат търпение!“, каза Теди.

Пързалката се стопанисва от Община Видин и ще радва гражданите и гостите на града до края на месец февруари следващата година. Тя е с естествен лед и ще работи всеки ден от 12:00 до 21:00 ч.

Съоръжението е с капацитет 60 души. Разрешено е пързалянето и със собствени кънки. След всяко ползване кънките ще бъдат дезинфекцирани и ще се спазват всички противоепидемичните мерки.

Относно автора

Белла Антова

Дете на Северозапада, което след една декада отсъствие от него, пак е на родна земя. Търся местни впечатляващи истории или просто преразказвам ежедневието. Защото е вълнуващо, колоритно и специфично.


Още новини