Днес ще ви запознаем с един млад и деен човек, който не се оплаква, не говори за пречки и проблеми, защото гледа на тях като на поредното приключение. Мануела Александрова може да се похвали с богат житейски и професионален опит. Кариерата и се развива в сферата на маркетинга и продажбите, както и в ресторантьорството и хотелиерството. Работила е в Лондон, но се завръща в родната Монтана, където ще поеме онлайн присъствието на „Cocktail Bar The Hub“ и задачата за развитието на бранда. Част е и от екипа на новия и мащабен проект „The Hub на три локации“, закойто в „Призни“ вече ви разказахме. В това ново за града начинание Мануела ще е ангажирана и в управлението на единия от обектите.
Пред теб и екипа на The Hub предстоят вълнуващи месеци, изпълнени с много работа и предизвикателства. Ние вече открехнахме завесата и разказахме за новия и мащабен проект „The Hub на три локации“. Можеш ли да споделиш как върви подготовката за откриването на предстоящите обекти?
Динамично и без грам скука. Доста работа е, а още повече ни очаква. The Hub винаги е било мястото в града, което задава тон и предлага изживявания, конкуриращи случващото се в по-големите градове като София и Пловдив. След като този стандарт вече е заложен, можем да си позволим само да надграждаме. А всички ние нямаме търпение да се случи и за пореден път да приемем предизвикателството.
Какво ще е обединяващото/общото между обектите?
Това, което ги обединява е, че искаме да запазим културата, която сме изградили и развиваме до този момент в The Hub. А това се случва чрез нас, хората, които я създаваме. Второто общо нещо е качеството, което за нас е ключово.
Смяташ ли, че двата нови обекта ще запълнят липсваща ниша в града? Няма ли достатъчно места за хранене, с какво ще се отличават тези? Само с храната ли или има и нещо друго?
Да, с всеки един от обектите ще се опитаме да запълним липсващи пространства в нашия град. Бизнес средата и конкуренцията в частност обичат динамиката, като винаги има място за новото. Всъщност всичко това ни помага да се развиваме и подобряваме във всеки един сектор. Храната ще се помества в кратко стегнато меню със сезонно разнообразие. Съставките ни може да са обичайните, но качество им, начинът на приготвяне и предлагане определено ще са различни. Сред напитките ще се откроява кафето. В момента подготвяме наш бранд кафе 100% aрабика, който ще се изпича на място, като ще има избор от два различни вкуса.
Една от основните ти задачи ще е да развиеш бранда. Как смяташ да популяризираш новите локации? Коя е най-добрата реклама?
Най-добрата реклама за мен е здрава работа и безкомпромисност към качеството. Маркетингът е много лесен – особено когато имаш хубав продукт. Ние ще заложим на тази здрава основа. Следващото са социалните мрежи, които процъфтяват дори и в малкия град. Като всяко нещо социалните медии имат и добра, и лоша страна, но с правилната и целенасочена употреба могат да са изключително добър и полезен инструмент за информация, креативност и забавление. Не знам дали в Монтана ще изместят способа „от уста на уста“, но както казах – обичаме да се предизвикваме и експериментираме.
През последните години The Hub се утвърди в Монтана като място за различни културни и развлекателни събития. Какво ново предстои там? С какво ще изненадате посетителите тази година?
The Hub е заведение, в което още при натискането на копчето на асансьора до 5-ия етаж, моментално получаваш билет за преживяване, и ще продължи да бъде мястото, което създава и развива различна културна среда в града ни чрез насърчаване, приобщаване и себеизразяване без задръжки. Обогатявайки ежемесечната програма с нови тематични събития и с различни нови лица, сред които артисти, изпълнители, комедианти и диджеи, правим нещата още по-интересни. В България има много талантливи хора, които са упорити и искат да творят – това са нашият тип хора и ние с радост ще ги привлечем към кътчето ни. В социалните мрежи в екипност с нашия графичен дизайнер Борислав Николов и една неразделна частица от екипа през последните години – Славея Петрова, успяхме да надградим вече съществуващото към едно по-солидно присъствие. Предстои ни разрастване и промените няма да свършат дотук.
Ти си един млад човек, който избира да живее, работи и да се развива в Монтана? Защо направи този избор?
Защото това е моят дом. За себе си разбрах, че може да си навсякъде, да правиш много неща, да постигаш много, но то никога няма тази тежест и удовлетвореност, която може да ти донесе нещо, което правиш у дома. Все още битува това вярване, че някъде там е по-добре, по-лъскаво. Аз вече не мисля така. Вярвам, че всеки човек трябва да полага усилия да развива себе си, да намери кауза и да работи по нея, за да направим нашия общ дом такъв, какъвто искаме да бъде. Не казвам, че е лесно. Но е хубаво и определено си заслужава.
Относно автора
Нели Найденова
През последните няколко години работи като Експерт Комуникации в редица екооорганизации. Вярва, че да се опазят природните ни богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а затова е необходимо общуване и по-ефективна комуникация с по-широк кръг от хора. Корените й все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. В Призни се надява да намери вдъхновение за промяна, надява се сайтът да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, техния дом, работно място, градината, гората и планината до нас.
Може ли Монтана да е дигитална? Днес ще обърнем внимание на една наистина вълнуваща образователна инициатива на партньорските организации „Дигитално общество Монтана“ и „Враца софтуер общество“, които от няколко години работят усилено именно за създаването на новаторски и пробивни дигитални бизнеси и екосистема. Тяхната мисия е създаването на ITобщност, която да задържи иначе напускащите Северозапада младежи в региона и да съживи местния бизнес и икономика.
Нова година, ново предизвикателство
За втора поредна година търсещите нова професия и призвание жители на Монтана и близките населени места ще имат възможност да се впуснат в ново лично и професионално предизвикателство – програмирането. „Дигитално общество Монтана“ организира курс по програмиране с Java, a самото записване и кандидатстване ще продължи до 3-ти февруари (петък). Не е нужно желаещите да имат предишен опит или знания, необходимо е обаче сериозно отношение и инвестиция по отношения на времето на кандидат-програмистите. „Идеята е да се включат хора, които имат желание да се развиват, но е важно да имат възможност и време“, уточняват организаторите.
Във Враца, а вече и в Монтана
„Дигитално общество Монтана“ всъщност функционира като клон на „Враца софтуер общество“, но под самостоятелен бранд. Идеята е този вече успешен, изпитан и работещ модел да се приложи и в Монтана. „Надяваме се да се развием и в крайна сметка да създадем самостоятелен екип в Монтана“, коментира Цветелина Кръстева, координатор на „Враца софтуер общество“. Организаторите на курса и създатели на „Дигитално общество Монтана“ вярват, че това е напълно възможно и постижимо. Като причина за тази увереност те изтъкват сходствата между двата града. „Има много фактори, които ни карат да вярваме, че може да успеем и в Монтана – демографски и социално двата града доста си приличат“, обяснява Цветелина. Друг фактор за организирането на курс и създаването на отделна организация в Монтана е засиленият интерес. През две години на курсовете във Враца се записват доста хора от Монтана.
Работещият модел
От осем години „Враца софтуер общество“ работи да изгради една наистина активна и жизнена IT общност в планинския град, а нейн дом е едно от първите споделени работни пространства в цяла Северозападна България – „Гнездото“. Мястото през годините се наложи като пространство за множество събития и инициативи, които събират активните хора от целия район.
Стъпка по стъпка
„Дигитално общество Монтана“ всъщност вече може да се похвали с първите си успехи. Първият Java курс през изминалата вече година успешно завършват осем души от общо 30 записани. Трима от тях започват стаж веднага след това, а един от участниците в миналогодишния курс Стефани Семкова вече работи като програмист в компания във Враца. Тя живее в Монтана, но дели работното си време между двата града – Монтана и Враца. Стефани ще поеме и образователната щафета и ще е част от екипа, обучаващ бъдещите програмисти.
Работата не е място
Едно от основните предимства на IT работата е, че може да се върши от всяка точка на света. „Работата не е място, а IT секторът позволява да работиш предизвикателна и добре платена работа за компании от САЩ и Великобритания без да напускаш Монтана и Враца“, споделя Цветелина.
Качество, а не количество
Програмирането не е за всеки. Изисква се много отдаденост, търпение и упоритост. Курсът се провежда на три нива, като част от първоначално записалите се постепенно отпадат, а последното ниво завършват успешно малка част от записалите се. Има и първоначален подбор. „Тази година за разлика от миналата част от местата в курса са платени, като цената на обучението не би трябвало да е непосилна за ентусиастите“, споделя още екипът. Тази такса донякъде гарантира включването на достатъчно мотивирани и ангажирани участници в курса. „Това, което ни интересува е не толкова бройката, колкото професионалните качества на хората, които излизат в края на курса. Ние държим нашите курсове да са присъствени, защото са по-ефективни и качествени“, допълва още Цвети. Осигурени са и няколко безплатни места.
Целевите групи, а и тези които до този момент кандидатстват, са хора във възрастовата граница от 18-20 до 35-40 години. „Добре дошли са и ученици, но от 16-годишна възраст, защото курсът е доста интензивен и най-вероятно би затруднил по-малките“, споделят още от екипа.
От „Дигитално общество Монтана“ вярват, че в днешно време човек може да има предизвикателна и добре платена професия от всяко място на света, стига да има нужните знания и умения. Курсът по програмиране е едно добро начало!
Относно автора
Нели Найденова
През последните няколко години работи като Експерт Комуникации в редица екооорганизации. Вярва, че да се опазят природните ни богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а затова е необходимо общуване и по-ефективна комуникация с по-широк кръг от хора. Корените й все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. В Призни се надява да намери вдъхновение за промяна, надява се сайтът да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, техния дом, работно място, градината, гората и планината до нас.
Днес ви представяме един специалист с над 10-годишен опит в областта на туризма и хотелиерството – Дилян Борисов. От април 2019 г. той е управител на Cocktail Bar The Hub в Монтана – панорамно арт кътче, където можеш да потънеш в уюта на винтидж интериора под звуците на непретенциозна и отпускаща музика. Намира се на 5-ия етаж на бизнес сграда в центъра на Монтана – една от малкото останали сгради от град Фердинанд, която е иновативно модернизирана. През годините The Hub се утвърди като любимо място на местните – независимо дали търсят уединено пространство за работна среща или споделена вечер с приятели.
Краят на годината обикновено е време за равносметкa – както в личен, така и в професионален план. Каква беше тя за Вас и екипа на The Hub?
Намирате ни в края на една много динамична за нас година, първата „нормална“ след обявената пандемия. През тази година успяхме да възстановим изцяло ритъма си на работа и събитийния си календар. В момента сме творчески настроени във всяка една посока – от подобряване на присъствието ни в социалните мрежи (за което от скоро се грижи едно от откритията ни през последните години, а именно Мануела Александрова) до „The Hub на три локации“ и преструктуриране на позициите в екипа ни.
Може ли да ни разкриете повече за предстоящите ви проекти? „The Hub на три локации“ звучи като много амбициозно начинание. Какво по-точно представлява? Какво да очакваме от бранда The Hub в новите обекти?
Нетърпеливи сме за бъдещето. Работим усилено върху създаването на бранда The Hub,за да може да ни откриете в централния парк на града с мобилния ни бар Streеt Hub, както и на един от емблематичните му булеварди.
Coctail Bar The Hub е дом на добрия вкус по всички възможни начини: освен стилен дизайн ни очакват още готина музика, приятна атмосфера, разнообразие от събития и качествени напитки. В новите обекти ще пренесем част от всичко това, като ще добавим и изкушаваща „улична храна“, крафт напитки и ще разгърнем наш ароматен бранд кафе. Нямаме търпение! Готвим една добре построена градация и с вълнение очакваме да се впуснем в новото, подкрепени с натрупания опит и знания през годините, както и с много нови идеи.
„Уличната храна“ и културата като че ли процъфтяват в по-големите градове в страната. Има ли почва това в Монтана? Готови ли сте да положите началото на тази тенденция и тук? Отчитате ли начинанието като рисковано или го приемате като поредното предизвикателство?
Допирът ни с „уличната храна“ ще бъде едно интересно пътешествие, в което ще се опитаме да създадем общност от хора от различни среди, които да се насладят на качествени продукти и прекия контакт между готвач и клиент. Бургер манията вече не означава евтин сандвич в широко разпространени вериги за хранене, като това важи и за всички други ястия.
The Hub (с уточнението, че може би не сме напълно безпристрастни) е единственото заведение в Монтана, а сигурно и в целия район, което предлага по-различна и качествена програма. На това ли ще разчитате и при другите обекти от The Hub бранда – на различната и качествена храна, напитки и продукти?
Стилът ни се мени динамично през 8-те години от съществуването ни. Вярвам, че една голяма част от клиентите ни ценят постоянството ни, което се изразява в разнообразната събитийна програма, избора на качествени продукти, сезонни предложения, цени за всеки джоб, чистота и хигиена. Този добре познат стил ще пренесем на „улицата“, за да повишим по уникален начин качеството на градския живот. Нашият опит до тук показва, че хората в Монтана и региона все повече търсят и оценяват качеството пред количеството.
Ще помогнат ли тези проекти за разнообразяването и подобряването на предприемаческата среда и бизнеса в града? Колко души смятате да наемете?
Безспорно създавайки два нови обекта (от които единият сезонен) и обединявайки ги в един бранд ще подобрим и разнообразим бизнес средата в града. За да стартираме успешно, ще ни трябват отговорни и мотивирани хора от Монтана и региона, които търсят нови предизвикателства и динамична среда. При нас всеки ден е различен и естеството на работата предполага съвместни усилия на много хора от различни сфери. Разбира се, с времето ще разширим екипите си, така че да достигнем до всеки любител на коктейлите и хубавата храна, водени от принципите за бързо и качествено обслужване.
Относно автора
Нели Найденова
През последните няколко години работи като Експерт Комуникации в редица екооорганизации. Вярва, че да се опазят природните ни богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а затова е необходимо общуване и по-ефективна комуникация с по-широк кръг от хора. Корените й все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. В Призни се надява да намери вдъхновение за промяна, надява се сайтът да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, техния дом, работно място, градината, гората и планината до нас.
Конкурсът „Най-атрактивна снимка с книга” предизвиква феновете на книгите и фотографията да представят по най-креативен начин любовта си към литературата. Състезанието се организира и предоставя възможност на всеки участник да изрази себе си чрез писаното слово, пресъздавайки го визуално посредством фотографското изкуство. Конкурсът и неговите създатели от Сдружение „Книгини” искат да провокират интереса към четенето и ни припомнят, че книгите могат да са „наше допълнение, наши учители, наши приятели и дори наши съмишленици в преоткриването на себе си и околните”.
Нестандартното и индивидуалното
Конкурсът е насочен към широката аудитория, а снимките трябва да са авторски и с индивидуален почерк. „Към момента получаваме различни по акценти и композиция снимки, така че можем само да гадаем докъде може да стигне въображението на човек. Приветстваме всеки, който желае, да се включи”, споделят организаторите на конкурса. Досега участниците са 19 души, с 22 снимки, като няма ограничение в подадения брой снимки. „Признаваме, че имаме доста идеи в различни насоки, които ежедневно се раждат и едва смогваме да запишем или поне маркираме. Тази идея се роди преди време, когато решихме да изведем да преден план нестандартното и индивидуалното”, споделя Първолета Николова, председател на сдружение „Книгини”.
За целта екипа събира интересни примери от библиофили, откъдето се ражда и тяхната идея за конкурса. Идеята е снимките да са обвързани с врачанския край или да съчетават писаното слово с околната среда. „В действителност, когато една книга е обвързана с определена среда, местност, личност, отбор дори, но представена по оригинален начин, тогава това стимулира интереса и съответно желанието да се прочете въпросната книга”, споделят още организаторите. Не на последно място мотивация се оказва и „очарованието да виждаш четящи хора и млади, и възрастни, тяхната емоция и послание”.
Книгите и новите тегхнологии – ръка за ръка
Новите технологии често са набеждавани, че са виновни за създаването и възпитаването на нечетящо ново поколение. Oт сдружението обаче се обръщат именно към тях, за да предизвикат по-голям интерес към четенето. „На първо място, винаги и във всичко трябва да има баланс. По отношение на насърчаването на четенето – също трябва да има баланс. Безспорно се намираме в дигитална ера, в която не можем лесно, а и не е нужно, да зачеркнем технологиите, споделят от „Книгини. По думите на Първолета именно новото, интересното, привличащото внимание и увличащото, симулира младите хора и затова не необходимо да следваме техния ход, за да се адаптираме взаимно и да вървим в една посока.
„Новите технологии действително са връзка между децата и заобикалящия ги свят. Стига да се използват разумно и с ясна цел, то те в никакъв случай не биха били пречка за каквото и да е. Затова решихме да заложим и да този вид фотоконкурс”, смятат организаторите.
И въпреки, че днес има различни формати и устройства, с които можеш да прочетеш дадена творба, те не пропускат да отбележат, че най-истинското и неподправеното е да „държиш в ръце книга, да прелистваш страниците и, да усещаш нейния мирис”.
Наградите
Всички участници в конкурса ще получат 10% отстъпка от книжарничка „Извор” – село Челопек/Izvor Bookshop. Авторите на най-сполучливите творби ще получат за награда книга, а техните снимки ще станат част от благотворителна изложба-базар в рамките на откриването на център „Книгини”, в село Челопек, Врачанско. Благотворителната изложба-базар на авторските снимки ще бъде насочена към облагородяването на дворното пространство пред център „Книгини”, както и за цялостно облагородяване на селото в духа на книгата, което включва и идеята ни за поставяне на тематични табели от цитати от книги. Датата на откриването на център „Книгини” ще бъде обявено и съобразно с нормализирането на обстановката в страната.
Челопек – първото българско село на книгата
Тази инициатива изглежда е само началото на множество подобни и не е странно, че започва от Челопек, защото то е първото българско село на книгата, провъзгласено със този статут от ноември 2019 г. от председателя на Международната организация на градовете на книгата Gunnel Ottersten (Швеция), в рамките на визитата и във Враца и Челопек. „С пълноправното ни членство в организацията придобиваме популярност в световен мащаб, повишава се имиджът на България и в частност Северозападна България. Очакваме също повишаване на туристопотока както вътрешен, така и международен към Врачанския край и развитие на културното предприемачество. Имаме много цели, които тепърва ще осъществяваме”, обобщават от сдружението.
Относно автора
Нели Найденова
През последните няколко години работи като Експерт Комуникации в редица екооорганизации. Вярва, че да се опазят природните ни богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а затова е необходимо общуване и по-ефективна комуникация с по-широк кръг от хора. Корените й все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. В Призни се надява да намери вдъхновение за промяна, надява се сайтът да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, техния дом, работно място, градината, гората и планината до нас.
През седмицата екипът на „Призни” се включи в поредния етап на проекта „Млади репортери за местна демокрация”. Нашият представител Нели Найденова участва в семинара с лекция на тема „Как да повлияем на аудиторията си? Жанрове и трикове”. В него участие взеха повече от 30 ученици от цялата страна, включително младежи от Варна, Велико Търново, Пловдив и други градове.
В проекта на екипа на „Призни” участват ученици от ПМГ „Св. Климент Охридски”, Монтана, с което се надяваме да допринесем за повишаването на медийната култура и гражданското участие на младите хора в града и целия район.
Екипът ни сподели своите умения, знания и опит, които да подпомогнат младежите в развиването на собствените им умения за създаване на атрактивно медийно съдържание. По време на семинара представителите на „Призни” споделиха трикове в привличането и задържането на аудитория. Бяха представени обсъдени и най-често срещаните журналистически жанрове. Екипът ни сподели възможностите и предимствата на онлайн и офлайн медии. Темата бе последвана от дискусии за формата и съдържанието на предстоящия ученически информационен портал. По време на семинара бе засегната и темата за правилното провеждане на журналистическо проучване (рисърч) и как да избираме атрактивни училищни теми.
Проектът се изпълнява от Дружеството за ООН в България в партньорство с фондация „За ново партньорство в журналистиката” с финансовата подкрепа на фонд „Активни граждани”. Основна цел на проекта е подобряване демократичната култура и гражданска осведоменост. За постигането на тази цел се сформират пет пилотни екипа от педагози и представители на медии. Две важни стъпки към реализирането и са подобряване на медийната грамотност и гражданска активност.
Относно автора
Нели Найденова
През последните няколко години работи като Експерт Комуникации в редица екооорганизации. Вярва, че да се опазят природните ни богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а затова е необходимо общуване и по-ефективна комуникация с по-широк кръг от хора. Корените й все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. В Призни се надява да намери вдъхновение за промяна, надява се сайтът да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, техния дом, работно място, градината, гората и планината до нас.
Днес ще ви срещнем с Горан Атанасов. Той е един от най-честите ни гости, както и един от инициаторите и създателите на първата Национална литературна награда „Йордан Радичков”. Литературното събитие предизвика сериозен интерес в цялата страна, но днес ще си „говорим” с него в качеството му на автор. В началото на месеца излезе неговия сборник с разкази „Махалата на совите”, което за нас е повод да го потърсим отново. Горан е родом от Берковица, но през годините учи, работи и живее в редица градове – Благоевград, София, Бургас и Прага. Сърцето му обаче винаги остава в планинското градче и Северозапада и там го връща.
„Махалата на совите” излиза четири години след първата ти книга „Ще се върна в седем”. Защо беше необходима толкова дълга пауза между двете книги?
По природа литературата е бавен процес, който се заражда от хрумването и далеч не завършва с написването и издаването на книгата. Напротив, той едва тогава започва, защото смисълът на всяка добра книга е да оставя белези. Това са белезите на времето и паметта, защото всяка литература е малко или повече ехо на времето, в което живее и твори авторът. Литературата ме научи на търпение. Ако искам от един ръбат къс действителност да създам разказ, трябва да бъда търпелив, да оставя случката и героите да глождят въображението ми, да нарушат съня ми, да ме разсейват по време на другите ми ангажименти, да вълнуват душата ми. Едва тогава си давам сметка, че от това грубо и чепато парче реалност може да се получи нещо, което да живее в умовете и сърцата и на други хора.
Така казано, литературата прилича на влюбването – ако не си пределно честен и отдаден, просто не се получава.
Сборникът беше готов преди година, но му се падна бавно да си търси път към читателите, но в днешно време няма и закъде да бързаме.
Сборникът е разделен на две части – „преди” и „после”, пътуване към миналото и поглед към бъдещето. За хората, които все още не са отгърнали книгата – какво е твоето „преди” и как виждаш твоето „после”?
„Преди” е времето, което безвъзвратно изгубихме, засилени към „светлото бъдеще”, но то така и не дойде. „Преди” е времето на нашите дядовци, които измерваха живота с други аршини, които гледаха на света с отворени очи и меко сърце. Бяха искрени и човечни, защото разбираха, че нищо в живота не струва и пукната пара, ако я няма човечността! „После” е нашето днес и „битката” на героите за съществуването на селото. То не бива да бъде предавано, то е архетип на смисъла, на изконно важното, на корена, който носим. Бих казал, че се опитвам да запаля свещ за хората, които са си отишли, но завещали ни смисъл, но и за хората, които се раждат днес, за да им оставим корен и памет.
Горан Атанасов. Снимка: Личен Архив
В едно интервю споделяш, че тази книга е борба да не се превърне селото в Северозапада в „махала на совите”. Как се бориш? Ще се завърнат ли младите?
Радичков казва, че нашата земя е най-голяма, защото я измерваме с човешката педя. Този завет е важен. Вижте напуканите ръце на нашите баби и дядовци, вижте как се борят за всеки сантиметър почва, как земята е най-голямото богатство, което може да има човек. Моята борба? Преди години обърнах гръб на големия град, на многото възможности, които той предлага. Завърнах се в родното си място. Всяка пролет и есен садя фиданки, щастлив съм да гледам как децата ми обикват местата, които аз обичам от дете. Не знам дали ще се завърнат младите. Това е въпрос на личен избор, въпрос на смелост и решителност, знам само, че никъде не съм се чувствал толкова добре, колкото у дома. Имам само едно вкъщи…
За кога е тази книга? За хората от Северозапада тази книга е пътуване към детството, миналото. Могат ли хората извън Северозапада да усетят и преживеят книгата и описаното в нея по същия начин?
Тази книга е спешно за Сега, защото когато губим нашето Преди, неминуемо губим и нашето После. В разказа „Грамофонът” (героите – баща и дъщеря) – отиват да видят остатъците от старата фамилна къща, която скоро ще бъде продадена. Нахлуват спомени. От един скрит долап бащата измъква стар грамофон на прадядо му, пуска го. Засвирва ръченица (танцът на сърцето), покойните му родители играят в големия салон, сенките им пълзят по олющеното огледало. Къщата, разграбена и оскърбена, оживява.
Навън се смрачава. Бащата и щерката си тръгват със стария грамофон. Над тях звездите светят ярко, едри и пулсиращи, каквито могат да бъдат звездите само на село, в полето. Бащата е умислен. Тогава детето казва: „Защо да продаваме къщата, когато можем да я ремонтираме!”
Децата винаги знаят отговорите на трудните въпроси!
Северозападното село е модел на всяко едно българско село, било то в Странджата, в Родопите, в Добруджа или в Плана планина.
Съдбата на българското село е в нашите ръце и ако не говорим за това (и чрез литературата) нямаме шанс да спасим тези архетипи на смисъла, за които вече стана дума.
Разказите приканват към по-голяма съзерцателност, забавяне на темпото. Бързаме ли много да изживеем този живот? Какво ни учи Северозападът в това отношение? Учи ли ни да живеем по-бавно?
Селото за мене е синоним на свобода. Когато човек е свободен, той е щастлив и само тогава може да бъде творец. Не мога да кажа дали всички бързаме. Моите герои не бързат. Митко Новков го е казал чудесно – „опитват на вкус живота, наслаждават му се бавно”. И, да, аз определено много симпатизирам на героите си, нещо повече – завиждам им за възможността да бъдат толкова пълнокръвни и истински! Уча се от тях: От брата, който дава единствената студена бира на прежаднелия пастир; от бай Милан, ханджията, който има очи всеки божи ден да благодари, че живее на такава необикновено място; от Панайотов, бизнесмен с голямо сърце, който връща към живот старата ханджийница; от Врангелата – за обичта му към децата; от Тонко, който дарява пари за храма; от Ники, който иска да открадне библията от селската черква, а след години става свещеник и сам чете от нея. Или пък от онова момче, което е нетърпеливо да чуе отговора на момичето, в което е влюбен, но не само той е нетърпелив, а и една гугутка, която дава ухо от клоните на дуда (черницата) над тях… Само влюбените искат да знаят бъдещето…
Аз обичам героите си. Не ги изоставям, не ги убивам, а тъгувам, когато си отиват.
Любовта е тайнство и може би най-пълно говоря за нея в едноименния разказ. Да, героите в тази книга ни учат да не бързаме. И оттам – да обичаме!
Могат ли совите и хората да заживеят заедно?
Совите в тази книга са една метафора. Те са сигналната лампа за опасност. Стопаните на къщите ги няма, измрели са, внуците се връщат по-рядко от лястовиците. Сградите се рушат, буренясват… Тогава идват совите. Не е добре хората и нощните грабливи птици да живеят под един покрив, просто трябва да отремонтираме дядовите си къщи.
Нали чухте детето!
Относно автора
Нели Найденова
През последните няколко години работи като Експерт Комуникации в редица екооорганизации. Вярва, че да се опазят природните ни богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а затова е необходимо общуване и по-ефективна комуникация с по-широк кръг от хора. Корените й все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. В Призни се надява да намери вдъхновение за промяна, надява се сайтът да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, техния дом, работно място, градината, гората и планината до нас.
За повечето от нас коледно-новогодишните празници са време на разточителство. Често прекаляваме с щедростта както по отношение на личните си финанси, така и на природните ресурси, които изразходваме, за да направим Коледатa по-празнична и уютна. Ето и част от нашите предложения:
„Зеленият“ избор
Ако предпочитатe уюта на естествената елха, но не харесвате гледката на изсечените дръвчета, изникнали до контейнерите за боклук след празниците, може лесно да успокоите екологичната си съвест – с елха в саксия. От доста време на българския пазар вече се предлагат живи коледни дръвчета. А от три години в страната има и сертифицирани по FSC (Forest Stewardship Council), който гарантира, че горите се управляват по екологичен, икономически и социално устойчив начин. Дръвчетата се продават със специален етикет с указания за правилното им съхранение, така че да останат по-дълго живи. От другата страна на брошурата се съдържда кратка информация за самата серитификация.
Заложете на въображението
Не е необходимо коледната украса да е от пуканки и орехи, за да е зелена. Използвайте стари дрънкулки, цветни хартии, мъниста, не купувайте нови. Използвайте въображението си, за да украсите сами коледното си дърво. На пазара вече има светещи коледни гирлянди със светодиоди (LED), които са много икономични. Ако свещите са задължителна част от коледната ви украса, изберете естествени материали като пчелен восък.
Осъзнатият избор
Може да се включите и в иницативата „Декември без отпадъци“, за която от Призни вече писахме. Кампанията цели да окуражи аудиторията за по-устойчиви и осъзнати избори – натурална украса на дома, пазаруване на необходими и природосъобразни подаръци, без свръхконсуматорство и разхищение на храна. През целия месец декември, в специално facebook събитие „Декември без отпадъци“, 25 български организации споделят полезна информация, съвети и препоръки. Участниците ще могат да си сложат и специална рамка с посланието „Моят декември е без отпадъци“.
Относно автора
Нели Найденова
През последните няколко години работи като Експерт Комуникации в редица екооорганизации. Вярва, че да се опазят природните ни богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а затова е необходимо общуване и по-ефективна комуникация с по-широк кръг от хора. Корените й все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. В Призни се надява да намери вдъхновение за промяна, надява се сайтът да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, техния дом, работно място, градината, гората и планината до нас.
Сдружение „Закрилници” в Монтана отвори в края на миналата седмица малък цех за заетост на младежи с интелектуални затруднения. Социалното предприятие е факт благодарение на партньорството на сдружението с общината и с фирма „Монбат”. В цеха ще работят трима младежи, които живеят в защитено жилище в града. Те ще сгъват кашони за опаковане на акумулатори. Помещението на предприятието е общинска собственост и е ремонтирано със средства на дарители.
Първи стъпки напред
„Идеята за това начинание се роди от неформален разговор с представители на Монбат. Споделихме, че работим с младежи с интелектуални затруднения в защитени жилища, а те предложиха да ни аутсорснат (или пренасочат) дейности и така преди година започнахме”, споделя Милен Гечовски – председател на сдружението и социален работник. Той споделя, че работата в цеха е крайния продукт, предшестван от изключително много предварителна работа. „Тези младежи, или поне част от тях, са живели цял живот в специализирани институции, не познават семейна среда. Ние от сдружението и лично аз като техен наставник изграждаме основни, дори чисто битови, навици. В момента работим върху това как те са управляват финансите, които получават oт своята работа” допълва още Милен. По думите му откриването на цеха в началото на месеца по-скоро символично след като предоставената сграда претърпявава ремонт и се сдобива с по-добро и оборудване, но дейността продължава вече една година. От сдружението планират да разширят дейността като привлекат и обучат още един или двама младежи. Mилен е категоричен, че преобразявайки живота на един човек, промяна достига и до другите хора.
Нашите младежи са със над 80% умствена изостаналост и интелектуални затруднения. Важно да се инвестира във възможностите на хората, а не в техните дефицити.
Всеки ден има различни предизвикателства, които се опитваме да преодоляваме като работим с тях”, обобщава той.
За промяната на нагласите и мнението
„Освен промяна в младежите, ние постигнахме и промяна в общността” казва още Милен. По думите му добрата и качествена работата на момчета през последните години води до промяна на мнението и нагласите на хората, обществото и най-вече на техните партньорите от „Монбат”, чийто представители се виждат с младежите ежедневно с тях. За по-малко месец тримата младежи са сгънали 18 000 кашона.
„Ние сме машини”, казва за работата си в цеха едни от младежите – Георги Стефанов.
Положително гледа на това, че бизнеса в Монтана е отворен. В Монтана сдружението се опитват да разширят диапазона и работата си с други фирми, които проявят готовност за партньорство.
Не проекти, а дейности
Има различни модели на социално предприемачество, но сдружението се опитва да прилага най-работещия за тях привличайки бизнеса. Социалният работник черпи вдъхновение и идеи чуждия пример и своя опит в страната и извън нея. Споделя за успешен модел на социално предприемачество в Нидерландия, където те посетил социални фабрики с работещи между 800 и 1300 човека с различни затруднения. Милен е убеден, че финансирането по проекти не е подходящо за тях. „Обикновено в България като приключи проекта, приключва и работата. Проектът спира, отчита се и до тук. Всъщност не работим по проекти, а по дейности”, категоричен е Милен.
Сдружение „Закрилници”
Сдружение „Закрилници” е създадено през 2015 г., за да помага на деца и възрастни в неравностойно положение. Вече има достатъчно опит в организирането на социални предприятия, чрез които да интегрира млади хора с интелектуални затруднения. През последните години те са били ангажирани в различни стопански дейности като изработване на сувенири и производство на пчелен мед.
„Не искахме продажбата на тези продукти да е свързана със съжаление. Това е най важното – да не ги съжаляваме, а поощряваме, обобщава Милен.
Относно автора
Нели Найденова
През последните няколко години работи като Експерт Комуникации в редица екооорганизации. Вярва, че да се опазят природните ни богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а затова е необходимо общуване и по-ефективна комуникация с по-широк кръг от хора. Корените й все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. В Призни се надява да намери вдъхновение за промяна, надява се сайтът да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, техния дом, работно място, градината, гората и планината до нас.
Всяка година на 5-ти декември по света се отбелязва Деня на доброволеца. Доброволстването – работата без заплащане, но в името на кауза или идея – все още не е най-популярните дейности за прекарване на свободното време в Северозапада. Въпреки това все повече хора по света, в Европа и у нас намират начин да се посветят на инициатива, което смятат за важна и смислена без да очакват нещо в замяна. Днес ще ви разкажем за една подобна инициатива – “За широките усмивки на малките деца”. Тя цели създаването на детска площадка в село Лехчево и е на път да се осъществи тази пролет. Ние вярваме, че големите промени започват с малки стъпки – в нашия двор, в нашето село, град или в нашия Северозапад. Надяваме се скоро малките стъпки на лехчевските деца да се радват на ново място за игра. Днес по този повод разговаряме с Денислав Денков, един от инициаторите и доброволците от инициативата. Другите замесени са Полина Атанасова и кмета на селото – Александър Александров.
За живия живот на едно село
До начинанието се стига след като Полина, един от не толкова многобройните родителите в Лехчево, попада с детето си на неизползваемата и опасна за здравето на децата площадка в селото. Родителите и децата в селото избягват площадката и вместо това на малчуганите им се налага да играят в пясъчника.
“Това за мен не е проблем, който търпеше отлагане и затова се включих като доброволец. Това са катерушки, на които и родителите ми са си играли. Не бяха безопасни. Имаше възможност да се помогне и го направихме”, споделя Денислав.
След редица не дотам успешни опити да финансират начинанието си по проектен принцип, ентусиастите решават сами да свършат работата. “Говорихме с няколко човека да видим как ще се приеме идеята и с какво всеки можда да помогне – дали с труд, пари или каквото се налага и както се казва: Прекръстихме се и започнахме”, споделя Денислав. Според него ако яслата се закрие, селото ще се обезлюди. По думите му работещите родители имат нужда от детска градина. Той е на мнение, че една от причините хората да напускат малките населени места е липса на подобна инфраструктура и незадоволителното качеството на живот в малките населени места. “Прецених, че това е малкото, с което може да се помогне на Лехчево, за да се запази тази яслена група, да се направи детската градина по-адекватна и подходяща за децата. Реших да го направя в качеството си на гражданин и жител на Лехчево.” допълва Денислав. Идеята с тази инициатива е да се поддържа селото живо. В другите населени села в района няма яслена група и досега това е била единствената възможност за родителите с деца в околните населени места заради липса на финанси в общината.
Старата и опасна вече детска площадка в село Лехчево. Снимка: Личен архив
От Лехчево до Лондон
Досега събрани са осем хиляди лева, но иницаторите на каузата очакват да се включат още хора и сумата да достигне десет хиляди. Идеята е площадката да е подходяща както за по-малки, така и за по-големи деца. Доста хора от лехчевската общност се включват – както от други населени места в България, така и хора, живеещи в чужбина и такива които не са добре финансово, но също отделят средства за площадката и децата. До момента доста хора са изявили желание да се включат пролетта в ремонта на самото съоръжение. Това са хора, които нямат толкова финансова възможност, но затова пък не им липсва желание да се включат с труд като се стопли време.
“От една страна сме доста крив и опък народ. Винаги се подхожда с едно съмнение, но в случая това, което ме радва е, че доста хора решиха да се включат. И то не само финансово, а с каквото могат”, споделя Денислав.
Включват се и странни по думите на Денислав хора. Сред по-колоритните участници в инициативата е Монтанския мото клуб. Има и желаещи, които се включват със своите дизайнерски умения за изработването на благодарствени картички за дарителите на площадката. Обещани вече са материали – четки, бои, разредители за освежаване на стара беседка, която да се ползва като изнесена класна стая. Организаторите на кампанията имат и други интересни идеи, които се надяват да намерят почва, сред които е и идеята за малка био-градинка. Вече има и терен за нея и за нея е отделена най-слънчевото място от двора.
Относно автора
Нели Найденова
През последните няколко години работи като Експерт Комуникации в редица екооорганизации. Вярва, че да се опазят природните ни богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а затова е необходимо общуване и по-ефективна комуникация с по-широк кръг от хора. Корените й все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. В Призни се надява да намери вдъхновение за промяна, надява се сайтът да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, техния дом, работно място, градината, гората и планината до нас.
Вече месец в Монтана има ново място за любителите на джагите и пространство с възможност за „арт” срещи – Джага арт клуб „Мансартда”. Зад клуба – от идеята до нейното материализиране – стои Цецо Апостолов. По думите му клубът запълва една липсваща ниша. „Toва място е породено от липсата в Монтана на пространство, където човек може свободно да отрази и изрази себе си. Друго такова място няма”, споделя Цецо.
По пътя на една мечта
Самият Цецо дълги години живее във Варна, но по стечения на обстоятелствата избира да се завърне в Монтана за това ново и според нас доста смело начинание. „Tам нямах тази възможност да отворя подобно място, а тук се случи да имам тази възможност”. И така точно преди месец, на 19-и октомври, в града отваря малкия и уютен клуб за феновете на джагите. Като всяко начало и това е трудно. “Засега интереса е повече виртуален, отколкото реален”, споделя Цецо. „Идеята е желязна и ще я пазя до последно. Може би съм се размечтал, но вярвам, че е в правилна посока”, категоричен е той. Цецо обаче вярва в начинанието си и споделя, че би предоставил пространството на всеки, който е горд с нещо, твори, допринася за града или просто има какво да покаже и сподели.
Пространството е и за всеки, който е горд с нещо, твори, допринася за града и другите или има какво да покаже. Снимка: Джага арт клуб „Мансартда”
„Първо взех джагите и после направих клубчето и бара” разказва Цецо. Освен два броя джаги, в „Мансартдата” има редица други възможности за почивка и забавления – книги, пъзели, очакват се и стари и редки списания, излезли от печат и разпространение като „Про-рок”. Всичко по-различно е добре дошло. „Искам клуба да се превърне в място за комуникация и събития. Доста неща ми се ще да се случат за по-добро бъдеще на града”, обобщава той. Своята визия Цецо споделя накратко така:
„Искам да развия нещо алтернативно, динамично, приятно и свежо в Монтана”.
„Мансартдата” е разположена на последен етаж, а мястото за разлика от повечето подобни клубове е тихо и комфортно. „Нарочно не продавам алкохол, защото това ще отдръпне много хора и може би ще привлече неправилните”, категоричен е той. Това решение се дължи отчасти на избора му на целевата група на заведението, а именно по-младите хора на Монтана. Цецо споделя с нас своята надежда, че именно младежите в града ще припознаят мястото като свое. Eдна от инициативите, с които се надява да привлече повече хора е джага турнир, като в клуба се предлага и безплатни уроци на записаните. От участниците се очаква само интерес и желание да научат нещо ново или да станат по-добри.
„Мансартдата” е база, в която той се надява джагата да се развие. Всъщност надеждите му отиват и още по-надалеч. Той иска да създаде и джага отбор, с който да тренира и да ходи на състезания. Надява се покрай Коледа повече хора да видят и усетят мястото.
Относно автора
Нели Найденова
През последните няколко години работи като Експерт Комуникации в редица екооорганизации. Вярва, че да се опазят природните ни богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а затова е необходимо общуване и по-ефективна комуникация с по-широк кръг от хора. Корените й все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. В Призни се надява да намери вдъхновение за промяна, надява се сайтът да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, техния дом, работно място, градината, гората и планината до нас.
В края на октомври Северозападът се сдоби с едно ново пространство за творчество и срещи на хората, правещи и вълнуващи се от изкуство – Ателие 11:11. Мястото не съществува от вчера и през годините е дом на изкуството, но изпълнява различни функции и предназначения. Въпреки че пространството се преобразява напълно едва седмицата преди официалното откриване, неговата история на бавна трансформация започва преди години. В края на октомври Ателие 11:11 се откри официално със съвместна изложба на Константин Костов и Деннис Тодоров „Хора и Хора”, за която вече ви разказахме.
Предисторията
Далечната си история Ателие 11.11 започва преди малко повече от две десетилетия. По това време постройката почти се разпада докато с възкресяването и не се заема Константин Костов или както приятелите го наричат – Косьо. Той превръща гаража в своя първа работилница за рисуване и иконопис. Постепенно сградата придобива вид и се превръща и място, което Константин нарича дом последните три години. „Почти не е имало ден, в който да не съм направил поне нещо. Зависи от периода – някой път съм по-продуктивен, някой път съм по-мързелив”, споделя той за дългия път на трансформация. Повод за по-бързото преобразуване на мястото става организираната след месеци отлагане изложба „Хора и Хора” в град Берковица тази есен.
„Създадоха се обстоятелства, едно нещо последва друго и просто се случи. Ателие 11.11 се получи, следвайки своя естествен път”, допълва още той. Името на ателието не е случайно, въпреки че Косьо не вярва във Интернет историите, свързани с тoва число. „Имаше обаче период, в който цифрата 11:11 непрекъснато се появяваше. Винаги различни истории, но този час непрекъснато изникаваше”, пояснява избора на име Константин. В ателието не по-малко впечатление на желаещите да посетят изложбата правят и предметите, повечето от които с история и минало. „За преобладаваща част от интериора в ателието са използвани рециклирани материали, почти няма нови материали и суровини”, отбелязва Константин.
Ателието преди и след. За направата му са използвани предимно подръчни материали. Снимка: Константин Костов
Бъдещите планове
Това обаче няма да е финалната промяна на студиото. Плановете не спират дотук, защото Константин планира да разшири допълнително пространството. „На откриването на изложбата и по време на джаз-концерта ми направи впечатление, че прозореца на втория етаж е изключително подходящ за сцена. Ще трябва обаче да си поиграя с фините настройки, за да се подобрят възможностите за подобни мероприятия”, споделя още той. Косьо има и редица други идеи, за които обаче държи да ни разкаже при тяхното случване.
По думите му Берковица и студиото са местата, където се чувства най-добре. „Има и по-хубави места, но за мен е ценно това, че тук съм живял. Tук дядо ми е вложил своята енергия, a сега аз правя същото”, споделя още една от причините си за желанието да съхрани и вдъхне нов живот именно на това пространство.
Сякаш не е случайно и мястото на студиото – в една от най-артистичните части на града. В съседство се намира и Градската художествена галерия, където Константин е вземал уроци по рисуване като дете. „Баща ми имаше голяма амбиция – да ме направи художник. От мен дипломиран художник така и не стана. Аз насила нищо не мога да свърша добре. Затова не харесвам и думата „професионализъм”. За мен това е да правиш нещо, което не харесваш и въпреки това да го направиш. Или ще го правя с мерак, или няма да го започвам”, споделя в края на разговора ни Константин.
Относно автора
Нели Найденова
През последните няколко години работи като Експерт Комуникации в редица екооорганизации. Вярва, че да се опазят природните ни богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а затова е необходимо общуване и по-ефективна комуникация с по-широк кръг от хора. Корените й все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. В Призни се надява да намери вдъхновение за промяна, надява се сайтът да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, техния дом, работно място, градината, гората и планината до нас.
Днес ще ви срещнем с една изключително дейна, цветна и вдъхновяваща личност – Таня Василева. Тя е художник, учител по изобразително изкуство на малки и големи, доброволец, организатор на ,,ТЯ в Монтана“ и ,,Рисуване и вино“.
Защо избра учителската професия и работата с деца?
Да бъда учител е детската ми мечта. И то не просто учител, а учител по изобразително изкуство. Гледам на себе си като човек, осъществилил мечтите си. Винаги съм вървяла и следвала този път.
Какво мислиш за младите хора, с които работиш и обучаваш? Преобладаващо е мнението, че те не се интересуват от нищо, не са активни и мотивирани? Споделяш ли това мнение?
Това е мнение на хора, които не работят и нямат досег с деца и младежи. Аз виждам нещата по друг начин. Не мисля, че образованието в България не се развива, а учениците не се интересуват от нищо. Напротив. Гледам положително и смятам, че интересът на децата до голяма степен зависи от подхода на преподавателя. В днешно времe учителят има съвсем различна роля за израстването на децата. Сега ние учителите имаме свобода да правим много повече за тях, за да могат да следват нашия и добрия пример. Образователната ни системата позволява да съхраним традициите в съзнанието на децата, но и да сме новатори и да ги водим напред.
На какво учиш децата? Какво е най-важното умение и качество, което трябва да се придобие в училище?
За мен най-важното е децата да се развиват, употребявайки култура. Възпитавам ги още да преследват целите, мечтите си и да имат връзка с общността, в която се намират. Начинът ми на работа и целите доста се различават в зависимост от мястото на преподаване. Учител съм от години в 4. ОУ „Иван Вазов“.
Там моята цел е децата никога да не казват: „Не, няма да успея” или „Няма да се справя”.
Учениците често подхождат със съмнение към собствените си възможности. Затова и голяма част от енергията си отдавам, за да им вдъхна кураж и вяра, защото в училище те живеят. Уча ги още, че успеха не е в изпълнението на задачата а в това, че въобще имаш кураж да я започнеш. Мисията ми в Студиото „Рениарт” е малко по-различна, защото там децата са събрани по интереси. Продължавам дейността и делото на Учителя си! В студиото те следват човека, който ги води. Там ги свързвам с хората, в които живее културата и създават изкуство. Хората, отдадени на изкуство в нашето общество, са дали много за самия град и има нужда те да бъдат във фокус и да черпим знания от тях. Пленерите, изявите и популяризирането на дейността в студио ,,Рениарт“ са част от една голяма мисия, а тя е децата на Монтана да са част от духовния живот, да се развиват и да чувстват своята принадлежност.
Таня и част от младите таланти на Студио Рениарт на пленер. Автор: Константин Кoстов
Какво за теб е Северозапада? Защо реши да се върнеш, развиваш и преподаваш тук, в Монтана?
Аз съм дете на Монтана, тук съм родена, тук израснах, тук се развивам. Moята цел при работата с деца е да виждат в мен личен пример, защото те също са деца на Монтана. Студио ,,Рениарт“ ме изгради и даде пътя и хляба. След няколко години в Благоевград, където учих и преподавах, се завърнах отново в града. Като всяко начало беше трудно, но аз съм оптимист по природа. В лицето на стойностни хора срещнах подкрепа и насоки за работа, членство в групата на дружеството на художниците ,,Тенец“. Рени Петрова ме съветваше в трудните моменти да гледам философски на всичко, което ми се случва. Веднъж в лятното училище по рисуване, което създадох и провеждах известно време в РБ ,,Гео Милев“-Монтана попаднах на един албум на художника Георги Павлов – Павлето. На първата страница беше изписано следното: „Чудото на света – за мен това са хората”. Този цитат се превърна в мотото, което ме води. И наистина хората, които срещаме по пътя си са тези, които ни изграждат като личности и ни дават много. А в този край хората са изключително борбени и дълбоки.Ако за някои Северозапада е най-бедния регион, то за мен е най-богатото място. Имаме и страхотна и запазена природа. За мен колкото по-диво е едно място, толкова по-красиво е то.
Хората, които живеят тук заслужават голямо уважение, защото в големия град е лесно, но в малкия град човек дава повече, сблъсква се с повече трудности и става по-борбен.
Моята мотивацията и стимул е да показвам на децата смисъла да създават изкуство и да ценят хората, които го създават и пазят. Този край заслужава много и имам идеи, които искам да осъществя тук!
Поговорихме за малките творци. Нека сега поговорим и за по-големите. Как реши да се включиш в “Wine and Аrt” формата и събитията, които се провеждат с твое активно участие в Монтана?
В “Wine and Аrt” се включих по покана на The Hub. Moeто условие беше към събитието да се подхожда сериозно и професионално, защото залагам името и репутацията си.
Как гледаш на този формат и този вид събития? Това ли е начина хората да се доближат повече до изкуството? Като изкуството и правенето му стане по-лесно и достъпно?
Наистина съм изненадана, че този формат събира толкова различни хора. Това помага на изкуството да бъде по-близо и достъпно, което е добре. Повечето участници идват неуверени, защото смятат, че подобни събития са за хора с повече опит и познания в областта на изкуството. Това не е така. Опит не е необходим, иска се желание, а аз им показвам всяка една стъпка. Разбира се има и творчески процес. В даден момент им давам свобода да импровизират и да са по-самостоятелни. Много внимателно подбирам и картините, които гостите на събитието ще рисуват. Мога да се похваля, че постепенно групата нарастна. От 10 човека станаха 15, а на последните събития идват и по 20 души. В началото смятах, че този допълнителен ангажимент ще ме уморява, но всъщност тези срещите ми дават толкова много емоции, че трудно заспивам след целия прилив на енергия. Всъщност от години се боря хората да влязат в галерия, да са близки с изкуството и това може би е стъпка в тази посока.
Друга инициатива, в която участваш е инициативата “Тя в Монтана”. Защо е необходима силна женска общност в града и с какво наличието на такава може да допринесе за развитието му?
Фондация Екатерина Каравелова подкрепя жени на различна възраст, с различни истории и интереси. Целта на инициативата “Тя в Монтана” е да ги събере, да събере техните преживявания, да покаже успехите и постиженията им. Има много хора, които правят много за града, но те не са свързани. Това ме провокира да се включа в инициативата като доброволец. Приех го като една възможност да покажа на младите момичета, че имат и могат да намерят и тук своето място. Исках да им покажа , че и тук могат да срещнат интересни хора и да намерят своя път. Не всичко е навън. Точно този формат трябва да покаже, че в Монтана има много силни и активни личности. Това е моята лична мотивация. Много е важно да се ценят хората, да се показва работата им и да се засвидетлства уважението към дейността им. Интересното според мен на формата е, че самата публика номинират следващите гости. Посетителите на „Тя в Монтана” сами споделят своята необходимост, т. е кои са хората, които си заслужава да се покажат и чуят. Това за мен е много ценно.
За пръв път тази година се проведе за пръв път “Нощ на литературата” в Монтана. Защо реши да се включиш? Какво е общото между рисуването и литературата?
Приех поканата от Нели Василева и бях изключително щастлива да се включа. Смятам, че литературата е едно вдъхновение. Това е изкуство и литературата и рисуването са много близки и свързани. Доста хора рисуват по текстове. И отново – идеята беше да покажем на младите хора в града още едно ново нещо. Много хора ме следват заради работата ми с млади и по-възрасти хора. Всячески се опитвам да ангажирам и малки и големи, за да може с моето и чуждото творчеството да допринасям за културното и личностното развитието на хората. Това е един вид провокация към младите и пореден опит да ги накарам да присъстват на такива места и събития като Нощ на литературата. За моя радост много млади хора и деца се включиха. Имаше голям интерес, дойдоха гимназисти, което за мен е много важно. Трябва да отбележа, че текстовете бяха изключително добре подбрани и според мен много силни.
Как ти лично оценяваш културната среда на Монтана и региона?
За мен не само в Монтана, но и на други места в Северозапада се случват страхотни неща. От връщането си в Монтана присъствах на откриването на много и добри изложби. Трябва да се отбележи, че в града се открива изложба два пъти месечно. Това е нещо, с което много малко градове могат да се похвалят. Организират се невероятни концерти, които привличат хора от цялата страна. Монтана има културен календар, който е осеян с разнообразни културни събития. За съжаление все повече млади хора и хора на средна възраст се застояват вкъщи. Събития и възможности за култура има, но трудното е да накараш човека да излезе и да се наслади.
Има една уседналост, срещу която се боря.
Трябва да спомена и откриването Ателие 11.11. в Берковица, защото това е изключително голямо събитие. Не мога да не отбележа, че това пространство се откри с изложбата „Хора и Хора” в най-трудното време в годината и в най-трудния момент. За мен това е позитивен сигнал.
Има ли нещо, което лично на теб ти липсва в Монтана? Какво искаш да видиш?
Бих искала да видя във обществения фокус хора, които са градили и градят култура и изкуство, за мен те променят и създават облика. Искам да се говори за тях и за труда им положително, да се популяризира работата им. Бих искала още Монтана да продължи да отстоява своите културни средища като библиотека и галерия. Има какво още да се желае, за да се промени културния и обществен облик на града още в по-положителна насока.
Относно автора
Нели Найденова
През последните няколко години работи като Експерт Комуникации в редица екооорганизации. Вярва, че да се опазят природните ни богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а затова е необходимо общуване и по-ефективна комуникация с по-широк кръг от хора. Корените й все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. В Призни се надява да намери вдъхновение за промяна, надява се сайтът да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, техния дом, работно място, градината, гората и планината до нас.
